Връчване на съобщения по чл. 44, ал. 1 ГПК: Как се удостоверява редовността и кога отказът не е пречка?

Върху правилното връчване на процесуалните книжа стъпва цялата легитимност на съдебното производство. Практиката на Върховния касационен съд показва, че спорът за редовността на връчването е един от най-честите поводи за касационно обжалване, частни жалби и молби за отмяна по чл. 303 ГПК. Често страните оспорват не самата същност на спора, а формалните изисквания за удостоверяване на връчването, предвидени в чл. 44, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Този материал разяснява буквалното съдържание на нормата и устойчивата съдебна практика, която я тълкува.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 44, ал. 1 ГПК (в сила от 30.06.2021 г.) регламентира процедурата за удостоверяване на връчването на съобщения. Текстът предвижда, че връчителят е длъжен да удостовери с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия, извършени във връзка с него. Ключов момент е задължението на връчителя да отбележи качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Това става след като връчителят изиска от получателя удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност.

Ако лицето откаже да представи документа за самоличност, законът предвижда конкретна процедура: връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция „Охрана“ при Министерството на правосъдието. Получателят, от своя страна, също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. В случай на отказ да се приеме съобщението, този отказ се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Най-важната правна последица, заложена в края на ал. 1, е, че отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Това означава, че процесуалният срок започва да тече, независимо от физическото приемане на книжата.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на Върховния касационен съд разкрива няколко устойчиви правни извода относно приложението на чл. 44, ал. 1 ГПК:

1. Отказът за приемане не е нарушение на процесуалните правила. В Решение № 60162 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 3964/2020 г. на ВКС, IV г. о., съдът разглежда дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител. Дисциплинарната комисия е наложила наказание за нарушение на чл. 44, ал. 1 ГПК. ВКС отменя това наказание, приемайки, че различното тълкуване на закона от страна на жалбоподателя не следва да служи като обосновка за по-тежко наказание, когато доводите изразяват превратно разбиране за обема на правомощията. Това потвърждава, че формалните изисквания за удостоверяване трябва да се тълкуват в контекста на реалните възможности на длъжностното лице, но не и в полза на страната, която умишлено отказва да сътрудничи.

2. Доказателствената сила на разписката и последващите корекции. В Определение № 5589 от 3.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4501/2025 г. на ВКС, III г. о., се разглежда спор за това дали връчването е редовно. Върховният съд приема, че последващо удостоверително изявление от кмета на кметството, което коригира първоначална грешка в разписката (от „отказ“ на „не е намерено на адреса“), не може да бъде оспорено, ако не е опровергана материалната доказателствена сила на официалния документ. Съдът подчертава, че връчителят (в случая кметът) има нарочна удостоверителна функция. Ако първото удостоверяване не е оспорено с доказателства, че не отговаря на действителното фактическо положение, съдът не може да отрече неговата сила, дори и да има по-късно коригиращ документ, който не е оспорен от страната.

3. Връчване при невъзможност за намиране на адреса. В Решение № 18 от 12.02.2024 г. по т. д. № 1595/2023 г. на ВКС, II т. о., се разглежда случай, в който трикратните опити за връчване на адреса на ответника са останали безуспешни. Съдът приема, че приложението на чл. 47 ГПК (залепване на уведомление) е редовно, тъй като липсва нарушение на чл. 44 ГПК, което да е лишало страната от правото на защита. Когато връчването е извършено на назначения особен представител, процесуалните действия са редовни. Това показва, че чл. 44, ал. 1 ГПК не е абсолютна пречка за прилагане на чл. 47 ГПК, ако са изчерпани възможностите за лично връчване.

4. Начинът на удостоверяване е съществен за валидността. В Решение № 206 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г. на ВКС, IV г. о., макар и в контекста на трудово правоотношение, се засяга въпросът за регистрирането на документи. ВКС приема, че начинът на регистриране подлежи на преценка във всеки отделен случай. В контекста на ГПК, това означава, че липсата на подпис на връчителя или липсата на отбелязване на качеството на получателя може да доведе до нищожност на връчването, ако не е поправимо.

5. Електронното връчване и квалифицираните печати. Въпреки че пълният текст на чл. 44, ал. 3 ГПК е цитиран в нормата, практиката (напр. Определение № 5176 от 12.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3887/2025 г.) подчертава, че електронното връчване се удостоверява със специфични технически средства (квалифициран електронен печат). Липсата на такъв печат или невалидното времево удостоверяване прави връчването редовно само ако е доказано, че съобщението е достигнало до адресата.

Чести грешки

• Липса на отбелязване на качеството на получателя. Връчителите често забравят да запишат дали лицето е собственик, наемател или член на домакинството, което е изискване по чл. 44, ал. 1 ГПК.
• Непредставяне на документ за самоличност без констатиране на отказ. Ако лицето не представи документ, връчителят трябва да отбележи отказа. Липсата на такова отбелязване може да доведе до оспорване на редовността.
• Смесване на „отказ“ и „не е намерен“. Както се вижда от Определение № 5589 от 3.12.2025 г., грешното квалифициране на фактическата ситуация в разписката създава правна несигурност, която може да бъде оспорена, ако не е коригирана своевременно.
• Игнориране на отказа за приемане. Страните често погрешно смятат, че ако не подпишат разписката, връчването е невалидно. Законът е категоричен: отказът не засяга редовността.
• Липса на подпис на връчителя. Разписката без подпис на връчителя е нищожна като доказателство за връчване, освен ако не е заменена с обратна разписка от пощата (чл. 44, ал. 2 ГПК).
• Неотправяне на разписката в съда. Чл. 44, ал. 4 ГПК изисква разписката да се върне в съда веднага. Забавянето може да доведе до пропускане на срокове за обжалване.

Как се води казусът

За страната, която иска да оспори връчването:

1. Проверете дали в разписката е отбелязано качеството на лицето, на което е връчено.
2. Ако сте отказали да представите документ за самоличност, проверете дали връчителят е поискал съдействие от ГД „Охрана“ или е отбелязал отказа.
3. Ако разписката съдържа грешка (напр. „отказ“ вместо „не е намерен“), подайте искане за корекция или оспорете материалната доказателствена сила на документа с доказателства (свидетели, видео запис).
4. При електронно връчване, проверете дали има валиден квалифициран електронен печат и времеви печат.

За страната, която се брани (или за съда/връчителя):

1. Уверете се, че разписката е попълнена изцяло: дата, начин, действия, качество на получателя, подпис на връчителя.
2. При отказ за представяне на документ, отбележете го изрично.
3. При отказ за приемане на съобщението, отбележете отказа в разписката и я подпишете.
4. Ако е извършена грешка в първоначалното удостоверяване, издайте последващо удостоверително изявление, което да коригира фактическото положение, и го приложете към делото.

Процесуални актове и срокове

Нарушенията на чл. 44 ГПК обикновено се твърдят като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК (лишаване на страната от възможност да участва в делото) или като нарушение на процесуалните правила по чл. 281, т. 3 ГПК. Сроковете за обжалване на определения и решенията, с които се постановяват тези нарушения, са предвидени в ГПК. Таксите за касационно обжалване и частни жалби се дължат съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. При дисциплинарни производства срещу частни съдебни изпълнители, жалбите се подават по реда на чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, както е видно от Решение № 60162 от 21.10.2021 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 44 ГПК

• Решение № 4010 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2022 г — Семерджиев, срещу решение № 499 от 19.07.2022 г., постановено по адм.
• Решение № 37 от г. на ВКС по гр. д. № 768/2024 г — Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца.