Устойчива практика по чл. 221, ал. 2 АПК: 262 решения на ВАС

Как Върховният административен съд оставя в сила или отменя решение по чл. 221, ал. 2 от АПК?

Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е ключов инструмент в касационното производство пред Върховния административен съд (ВАС). Тя определя крайните правомощия на съда при разглеждане на жалби срещу съдебни актове, постановени от първоинстанционните административни съдилища. Практическата значимост на тази норма е огромна, тъй като тя регулира дали административният акт или съдебното решение ще запази правната си сила, или ще бъде отменено. Честотата на прилагането ѝ се дължи на факта, че повечето административни спорове, достигнали до ВАС, се решават именно по реда на тази алинея – или чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, или чрез частична/пълна отмяна при наличие на нарушения.

Какво точно казва разпоредбата

Съгласно действащия текст на чл. 221, ал. 2 от АПК (в редакцията, в сила от 01.01.2019 г., с последващи изменения от 2025 г.), Върховният административен съд има две основни действия спрямо обжалваното решение. Първото е да го остави в сила, ако то е правилно. Второто е да го отмени в оспорваната му част, ако е неправилно. Нормата изрично предвижда, че когато ВАС остави решението в сила, той е длъжен да го мотивира. При това мотивиране съдът може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, което е процесуална икономия, но не освобождава ВАС от задължението да изложи собствена правна позиция по релевантните за спора въпроси.

Важно е да се отбележи, че ал. 2 се прилага, когато решението не е недопустимо (което е предмет на ал. 3), нито нищожно (ал. 6). Тя е „нормалният“ изход на делото, при който съдът влиза в същността на спора и проверява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВАС показва ясни критерии за прилагане на чл. 221, ал. 2 от АПК. Ето конкретни изводи, базирани на реални решения:

1. Оставяне в сила при липса на отменителни основания. В Решение № 2403 от 6.03.2015 г. по адм. д. № 14058/2014 г. на ВАС, IV о., съдът оставя в сила решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). ВАС приема, че жалбата е бланкетна и че твърденията за липса на задълбочена аналитична дейност на комисията са извън обхвата на контрола за законосъобразност. Съдът подчертава, че оценките на комисията са субективни и не могат да бъдат заменени от съда, стига процедурата да е спазена. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, решението е оставено в сила.

2. Отмяна при материалноправни грешки в данъчни спорове. В Решение № 11872 от 5.11.2024 г. по адм. д. № 3706/2024 г. на ВАС, I о., съдът отменя решение на Административен съд – София град в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Орбит Металс“ ЕООД. ВАС установява, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при тълкуването на чл. 89, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане и нормите на Закона за данък върху добавената стойност. В резултат, ВАС отменя административния акт в частта за допълнителни задължения за корпоративен данък и лихва, като прилага чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК.

3. Строг контрол върху мотивите при обществени поръчки. В Решение № 6057 от 7.06.2023 г. по адм. д. № 3443/2023 г. на ВАС, IV о., съдът оставя в сила решение на КЗК. ВАС отхвърля доводите на касатора за немотивираност, като посочва, че жалбата е бланкетна и че твърденията за несъответствие на техническото предложение са новопредявени и следователно недопустими за разглеждане на касационна инстанция. Съдът прилага чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, потвърждавайки, че липсата на конкретни правни пороци в обжалвания акт води до неговото оставяне в сила.

4. Отхвърляне на доводи за прекомерност на разноските при оставяне в сила. В Решение № 11990 от 5.12.2023 г. по адм. д. № 7239/2023 г. на ВАС, IV о., съдът оставя в сила решение на КЗК по спор за отстраняване на участник. ВАС приема, че докладът на комисията има изискуемото съдържание по чл. 60, ал. 1 от ППЗОП и че липсата на детайлно възпроизвеждане на информация от офертите не е порок. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, решението е потвърдено, а жалбоподателят е осъден да заплати разноски.

5. Частична отмяна и потвърждение в останалата част. В Решение № 11872 от 5.11.2024 г. (вече цитирано) се демонстрира хибридно приложение. ВАС отменя решението в оспорваната част (данъчните задължения), но оставя в сила останалата обжалвана част. Това илюстрира буквалното тълкуване на фразата „отменя в оспорваната му част“, позволявайки прецизно коригиране на грешки, без да се разваля цялостната правна сигурност на акта.

6. Приоритет на законосъобразността пред субективните оценки. В Решение № 2403 от 6.03.2015 г. се потвърждава, че ВАС не замества административния орган в оценката на техническите предложения. Ако процедурата е спазена, съдът оставя акта в сила, дори жалбоподателят да не е съгласен с крайния резултат от оценката. Това е основен принцип, произтичащ от чл. 221, ал. 2 от АПК.

Чести грешки

  • Бланкетни жалби: Честата грешка на касаторите е да подават жалби, съдържащи общи твърдения за „незаконосъобразност“ или „немотивираност“, без да посочват конкретни нарушени норми или факти. ВАС третира такива жалби като недоказани и оставя обжалваното решение в сила (вж. Решение № 2403 от 6.03.2015 г.).
  • Новопредявени доводи: Страните често опитват да въведат нови твърдения за несъответствия в офертите или административните актове на касационна инстанция. ВАС отхвърля тези доводи като недопустими, ако не са били предмет на разглеждане от първоинстанционния съд или административния орган (вж. Решение № 6057 от 7.06.2023 г.).
  • Оспорване на субективната оценка: Жалбоподателите често атакуват самата оценка на комисията (напр. за обществена поръчка), вместо процедурните нарушения. ВАС приема, че това е извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и оставя акта в сила.
  • Неправилно определяне на обхвата на отмяната: Страните понякога искат пълна отмяна на акта, докато грешката засяга само конкретна част от него. ВАС прилага чл. 221, ал. 2, като отменя само оспорваната и неправилна част, оставяйки останалото в сила (вж. Решение № 11872 от 5.11.2024 г.).
  • Игнориране на мотивите на първоинстанционния съд: При оставяне в сила, ВАС може да препрати към мотивите на долната инстанция. Страните често пропускат да оспорят тези конкретни мотиви, което води до автоматично потвърждаване на решението.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна (жалбоподателят/касатора):

  1. Конкретизация на пороците: Касационната жалба трябва да посочи точно кои норми на материалното или процесуалното право са нарушени. Избягвайте бланкетни твърдения.
  2. Ограничаване до оспорваната част: Формулирайте искането за отмяна само в оспорваната част на решението, ако останалата част е правилна или не е релевантна за спора.
  3. Доказателства за нарушение: Вържете твърденията за нарушение с конкретни факти, които не са били правилно установени от първоинстанционния съд.

За страната, която се брани (ответникът/административният орган):

  1. Защита на мотивите: В отговора на касационната жалба подчертайте, че мотивите на първоинстанционния съд (или административния орган) са пълни и законосъобразни. Посочете, че ВАС може да ги препрати към тях.
  2. Възражение срещу новопредявени доводи: Ако жалбоподателят въвежда нови твърдения, заявете ги като недопустими за касационно разглеждане.
  3. Искане за разноски: При изход в полза на ответника, поискайте присъждане на разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, като обосновете сумата с фактическата и правна сложност на спора (вж. Решение № 11990 от 5.12.2023 г.).

Процесуални аспекти

Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК се прилага при разглеждане на касационни жалби срещу решения на административните съдилища, както и срещу решения на специализирани административни органи (като КЗК), когато законът предвижда касационно обжалване пред ВАС (вж. чл. 216 от ЗОП във връзка с чл. 221 от АПК). Решенията на ВАС по този ред са окончателни и не подлежат на обжалване. Сроковете за обжалване се определят от общите правила на АПК и специалните закони (напр. ЗОП, ЗДДС), но самата норма на чл. 221, ал. 2 не въвежда специфични срокове, а описва правомощията на съда след допускането на жалбата.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 221 АПК

  • Решение № 2099 от 4.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2024 г — Ако повече от едно лице извършват дейности, за които законът изисква вписване по чл.
  • Решение № 2099 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2023 г — Това са два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства.

Scroll to Top