Как се представят и изискват официални документи в съдебното производство по чл. 186 ГПК?

В гражданското производство представянето на доказателства е фундаментално право и задължение на страните. Един от най-честите практически казуси, които възникват пред съдилищата, е свързан с липсата на достъп на страната до определени официални документи или удостоверения, които се съхраняват в държавни или общински учреждения, банки или други организации. Въпросът как точно страната може да се сдобие с тези документи, когато отказват да ѝ ги издадат, или как съдът може да ги изиска служебно, се регулира от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тази норма е ключова за осигуряването на пълнота на фактическата обстановка по делото и за предотвратяване на процесуални неравенства, особено когато една от страните е в по-слаба позиция по отношение на достъпа до информация.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 186 ГПК установява ясен механизъм за действие, разделен на няколко нива на активност. Първоначалното задължение лежи изцяло върху страните. Те са длъжни да представят официалните документи и удостоверения, на които се позовават в подкрепа на своите твърдения. Това е основният принцип на диспозитивността в гражданския процес.

Второто ниво на действие предвижда активна роля на съда. Ако страната не може да представи документа самостоятелно, съдът разполага с две процесуални възможности. Първата е съдът да изиска документа директно от съответното учреждение, което го съхранява. Втората възможност е съдът да снабди страната със съдебно удостоверение. Въз основа на това удостоверение, страната има право да се яви пред съответното учреждение и да поиска издаването на искания документ. Това удостоверение служи като легитимен процесуален инструмент, който обвързва учреждението.

Третото и най-важно ниво на разпоредбата е задължението на учреждението. Законът е категоричен, че учреждението е длъжно да издаде исканите документи. В случай че не ги издаде, то е длъжно да обясни причините за неиздаването им. Това задължение за мотивиран отказ е критично, тъй като позволява на съда да прецени дали отказът е правно основателен или представлява необосновано пречене на съдебното производство.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че чл. 186 ГПК често се разглежда в контекста на трудови спорове и дисциплинарни производства, където представянето на официални документи (като заповеди, трудови книжки, медицински удостоверения) е от решаващо значение за изхода на делото.

В Определение № 3437 от г. на ВКС по гр. д. № 95/2025 г., III г. о., ГК, съдът разглежда въпроси, свързани с приложението на чл. 186 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с процесуални нарушения. Въпреки че акцентът в цитирания фрагмент е върху отвода на съдебния състав и касационните основания, нормата е посочена като част от материалноправния и процесуален контекст на спора. Това подчертава, че правилното прилагане на чл. 186 ГПК (и аналогичните норми в КТ) е предпоставка за правилно формиране на доказателствената база, чиито дефекти могат да доведат до касационно обжалване.

В Определение № 299 от г. на ВКС по гр. д. № 4306/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Анелия Цанова, съдът разглежда дисциплинарно уволнение. Чл. 186 КТ е цитиран във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ. Практиката показва, че при преценката на тежестта на нарушението, работодателят и съдът трябва да разполагат с пълна документация. Ако работникът не е могъл да представи документи, които опровергават твърденията на работодателя, и съдът не е упражнил правомощията си по чл. 186 ГПК да ги изиска, това може да доведе до неправилно тълкуване на фактите. В конкретното определение съдът потвърждава, че преценката на въззивния съд за съответствието на наказанието е правилна, което предполага, че доказателствената процедура е била спазена.

В Определение № 501 от г. на ВКС по гр. д. № 1065/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, се разглежда спор, свързан с превишаване на права по пълномощно. Чл. 186 КТ е цитиран като част от нормативната рамка. Съдът подчертава, че правният въпрос трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. Това означава, че ако страната не е поискала съдът да изиска документ по чл. 186 ГПК в първата инстанция, тя не може да твърди впоследствие, че липсата на документа е довела до неправилно решение, освен ако не е налице явно нарушение на закона.

В Определение № 505 от г. на ВКС по т. д. № 2433/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, се разглежда застрахователен спор. Въпреки че цитираната норма е чл. 186а от Кодекса за застраховането (КЗ), принципите на представяне и изискване на документи са аналогични. Съдът отбелязва, че фактите по делото са били безспорни. Това илюстрира, че когато страните са представили всички необходими документи или когато съдът е изискал такива, фактическата обстановка се счита за установена, което ограничава възможностите за касационно обжалване на фактическите констатации.

Чести грешки

• Липса на искане за съдебно удостоверение: Страните често разчитат само на личните си опити да получат документ от учреждение, без да поискат от съда издаването на съдебно удостоверение по чл. 186 ГПК. Това ги лишава от правната защита, която удостоверението осигурява срещу необоснован отказ.
• Немотивиран отказ на учреждението: Учрежденията понякога отказват да издадат документи, без да посочат правното основание за отказа, както изисква чл. 186 ГПК. Страните не оспорват този отказ пред съда, което води до липса на доказателства.
• Пропускане на сроковете: Искането за изискване на документи трябва да се направи в рамките на процесуалните срокове за представяне на доказателства. Късните искания могат да бъдат отхвърлени като недопустими, ако не са обосновани с уважителни причини.
• Смесване на чл. 186 ГПК с чл. 186 КТ: В трудовите спорове често се бърка процесуалната норма от ГПК с материалноправната норма от Кодекса на труда. Важно е да се разграничи процедурата по представяне на документи (ГПК) от съдържанието на трудовите задължения (КТ).
• Липса на обжалване на отказ на съда: Ако съдът откаже да изиска документ или да издаде удостоверение, страната трябва да обжалва това определение, ако то е самостоятелно обжалваем акт, или да го включи в оплакванията си срещу крайното решение.

Как се води казусът

За страната, която иска документ:

1. Направете писмена молба до съответното учреждение за издаване на документа. Запазете копие и доказателство за получаване.
2. Ако получите отказ или мълчание, подайте писмено искане до съда, разглеждащ делото, с което поискайте съдът да изиска документа от учреждението или да издаде съдебно удостоверение.
3. В искането си посочете точно кой документ е необходим, за какво доказателствено значение служи и защо не можете да го представите самостоятелно.
4. Ако съдът издаде удостоверение, представете го пред учреждението. Ако учреждението откаже, поисквайте писмен мотивиран отказ.
5. Представете отказа пред съда, за да може той да прецени дали липсата на документа е по ваша вина или по вина на учреждението.

За страната, която се брани:

1. Проверете дали противната страна е спазила процедурата по чл. 186 ГПК. Ако не е поискала съдебно удостоверение, оспорете липсата на документа като нейна процесуална небрежност.
2. Ако вие сте представили документите, а противната страна твърди, че те са фалшиви или непълни, поискайте съдът да изиска оригиналите от съответното учреждение.
3. Възразете срещу искания за изискване на документи, които не са относими към спора или които противната страна може да представи сама.

Процесуални аспекти

Чл. 186 ГПК е процесуална норма, която се прилага във всички граждански дела. Актовете, с които съдът упражнява правомощията си по тази норма (определения за изискване на документи или за отказ), са част от съдебното производство. Обжалването на тези определения следва общите правила за обжалване на определенията по ГПК. Сроковете за обжалване са 7 дни за определенията, които се постановяват в заседание, и 14 дни за тези, които се постановяват в отсъствие на страните, ако законът не предвижда друго. Таксите за обжалване се определят съгласно Тарифата за съдебните такси. Важно е да се отбележи, че в производството по чл. 288 ГПК (допускане на касационно обжалване), както се вижда от цитираните определения, съдът проверява дали е налице съществено процесуално нарушение, което е повлияло на изхода на делото. Липсата на документи, изискани по чл. 186 ГПК, може да бъде такова нарушение, но само ако е довела до неправилно решение по същество.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 186 ГПК

• Решение № 168 от 12.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г — Гражданските дела, образувани по искови молби, подадени след 29.02.2008 г., т.е.
• Решение № 109 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г — За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл.