Устойчива практика на ВАС по ЗЗП — най-честите спорове

За кои казуси спорове по този закона стигат до съд

Анализът на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) по дела, свързани със Закона за защита на потребителите (ЗЗП), разкрива, че най-честите спорове пред касационната инстанция касаят административни актове на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Тези актове обикновено са заповеди за забрана на нелоялни търговски практики или задължителни предписания за отстраняване на нарушения. Търговците оспорват тези мерки, твърдейки, че административният орган е допуснал нарушения на материалния закон или е превишил правомощията си.

ВАС последователно защитава правата на потребителите, като потвърждава правомощията на КЗП да контролира както физическите стоки, така и предоставянето на услуги, включително в сектора на телекомуникациите. Съдът изисква от търговците висока степен на добросъвестност и професионална компетентност, като квалифицира като нелоялни практики действия, които променят икономическото поведение на средния потребител чрез подвеждаща информация или агресивни методи.

Кога се уважават възраженията срещу заблуждаващи търговски практики

За да бъде квалифицирана една търговска практика като заблуждаваща, е необходимо да се установи, че тя е довела до предоставяне на невярна или подвеждаща информация, което е повлияло на решението на потребителя. ВАС приема, че за да е налице заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, търговецът трябва да е извършил действие или бездействие, което е довело до непредставяне на съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на решение. Важно е да се отчете фактическият контекст и ограниченията на средството за комуникация, като резултатът трябва да е вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без тази практика. Това е потвърдено в Решение № 10266 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2016 г.

Също така, заблуждаваща е и всяка практика, при която търговецът прикрива съществена информация или я предоставя по неясен и двусмислен начин. В контекста на хранителните стоки, ВАС постанови, че търговецът, който предлага продукт на крайния потребител, е задължен да не го доставя, ако знае или предполага, че стоката не отговаря на изискванията за етикиране, дори ако отговорността за точността на етикета е на производителя. Това е изведено в Решение № 11808 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2023 г.

Как се преценява същественото изменение на икономическото поведение

Ключов елемент за установяване на нелоялна търговска практика е доказването, че тя е променила или е могла да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. ВАС тълкува това изискване като наличие на вероятност потребителят да е взел решение за закупуване, което не би взел, ако не е бил подведен от практиката. Преценката се извършва, като се съобразява дали практиката намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение. Това е подчертано в Решение № 7541 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2013 г., където е потвърдена забрана за БТК АД да предлага услуги с едни параметри по телефона, а да предоставя други в писмен договор.

Добросъвестността и професионалната компетентност на търговеца се оценяват спрямо почтените пазарни практики. Ако търговецът не е проявил необходимите грижи и познания, очаквани от него, практиката се смята за нелоялна. В Решение № 6840 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 665/2022 г. се посочва, че премълчаването на съществена информация или предоставянето ѝ по неразбираем начин е заблуждаващо, ако има за резултат вземането на решение, което потребителят не би взел иначе.

При условия за нелоялни агресивни практики и принуда

Нелоялните агресивни практики включват използване на принуда, която отнема свободата на избор на потребителя. ВАС приема, че агресивна е практиката, при която търговецът налага прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки за упражняване на правата на потребителя. Например, изискването възстановяването на платена сума да става само по банков път, когато потребителят иска разваляне на договор за билет, е квалифицирано като агресивна практика. Това е установено в Решение № 7393 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2017 г.

Също така, практиката да се принуждава потребителят да закупи комплект от артикули, които действително се предлагат поотделно, чрез отнемане на свободата на избор, е забранена. ВАС потвърди законосъобразността на заповед на КЗП срещу студентска кооперация, която е прилагала такава принуда. Това е отразено в Решение № 8678 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2016 г.

Как се изчислява отговорността при несъответствие на стоката

Отговорността на продавача за несъответствие на стоката с договора е обективна и обхваща двугодишен срок от датата на доставяне. ВАС постанови, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие в този срок, дори да не е знаел за несъответствието. Ако несъответствието се появи в рамките на първата година, се прилага презумпцията, че то е съществувало към момента на доставката. Това е потвърдено в Решение № 11479 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2015 г., където жалбата на „Мобилтел“ ЕАД срещу предписание за ремонт на устройство е отхвърлена.

Потребителят има право да избере между разваляне на договора или намаляване на цената, ако продавачът не е отстранил несъответствието по чл. 113 ЗЗП. Това право е лично за потребителя и не може да бъде ограничавано от административния орган или търговеца. В Решение № 215 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2012 г. се подчертава, че изборът на начин за разрешаване на рекламацията зависи от искането на потребителя, а не от произвола на търговеца.

Компетентност на КЗП и самостоятелен правен ефект на предписанията

ВАС потвърди, че КЗП е компетентният орган за контрол на нелоялните търговски практики, свързани с предоставянето на услуги, включително в телекомуникационния сектор, дори когато съществуват специални регулаторни органи. Това е изведено в Решение № 10053 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10383/2018 г., където жалбата на „Теленор“ ЕАД е отхвърлена.

Задължителните предписания на контролните органи по чл. 193, т. 2 ЗЗП имат самостоятелен правен ефект и подлежат на съдебен контрол. Те не са част от производството по издаване на индивидуален акт, а представляват самостоятелни административни актове, които възлагат задължения. Неизпълнението им води до административнонаказателна отговорност. Това е потвърдено в Решение № 13111 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2015 г.

Какво да подготвите преди искане/жалба

1. Съберете всички документи, удостоверяващи покупката или сключването на договора, включително касови бележки, гаранционни карти и кореспонденция с търговеца. В Решение № 10793 от 5.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2017 г. се разглежда случай, в който липсата на ясна информация за условията за смяна на тарифен план е била основание за забрана.

2. Фиксирайте конкретно как търговската практика е повлияла на вашето решение. Опишете каква информация е била липсваща, невярна или подвеждаща и как това е променило вашето икономическо поведение, както изисква чл. 68г ЗЗП.

3. Проверете дали несъответствието на стоката е настъпило в двугодишния гаранционен срок и дали сте уведомили търговеца в разумен срок. В Решение № 11479 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2015 г. се потвърждава обективната отговорност на продавача в този срок.

Често задавани въпроси

Въпрос: Може ли КЗП да ме задължи да избера между ремонт и замяна на стоката?
Отговор: Не, изборът на начин за разрешаване на рекламацията (разваляне или намаляване на цената) е право на потребителя, ако продавачът не е отстранил несъответствието. Това е потвърдено в Решение № 215 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2012 г.

Въпрос: Отговаря ли търговецът за грешен етикет на продукт, ако грешката е на производителя?
Отговор: Да, търговецът е задължен да не предлага стоката на крайния потребител, ако знае или предполага, че етикетът не отговаря на изискванията, дори ако отговорността за етикета е на производителя. Това е изведено в Решение № 11808 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2023 г.

Въпрос: Кога една реклама се счита за заблуждаваща?
Отговор: Когато формирана погрешна представа у потребителя, довела до икономическо поведение, което не би имал, ако не е бил подведен. Начинът на създаване на заблудата (действие или бездействие) е без значение. Това е потвърдено в Решение № 10384 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2010 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu