Table of Contents

Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. по тълк. д. № 4/2016 г. на ВКС: Правомощията на председателя на кооперация при разпореждане с недвижими имоти

В правната практика дълго време съществуваше противоречие относно валидността на сделки за разпореждане с недвижими имоти, собственост на кооперации, сключени от техния председател без предварително решение на общото събрание. Този практически спор, който засяга сигурността на търговския оборот и защитата на добросъвестните трети лица, бе окончателно разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. по тълкувателно дело № 4/2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд. Решението има задължителна сила за всички съдилища и установява ясни критерии за преценка на представителната власт на органите на кооперациите.

Какво реши тълкувателното решение

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд прие за правилно становището, че ограниченията в представителната власт на председателя на кооперацията, произтичащи от вътрешния ѝ устав и закона, не могат да бъдат противопоставени на трети лица. Това тълкуване се базира на следните ключови съставки:

Първо, решението установява, че изискването за предварително решение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите (ЗК), във връзка с чл. 26, ал. 3 ЗК, не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица. То е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и нейния председател. Представителната власт на председателя е пълна в границите на правоспособността на юридическото лице и той може да изразява волята му за сключване на всякакви договори, включително разпоредителни.

Второ, тълкувателното решение приема, че наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган. Липсата на такова решение не води до нищожност или висяща недействителност на сделката.

Трето, съдът обосновава, че разпоредбите на чл. 26, ал. 3 ЗК и чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК са диспозитивни, а не императивни. Те защитават частния интерес на кооперацията, а не обществения ред. Следователно, неспазването им не поражда нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Също така, не е налице и висяща недействителност по чл. 42, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗЗД, тъй като няма превишаване на пределите на представителната власт, защото законът не предвижда противопоставими на трети лица ограничения, които да подлежат на вписване в търговския регистър.

Правната рамка

Тълкувателното решение е издадено на база на комплекс от норми, които регламентират управлението на кооперациите и режима на недействителност на сделките. Основните разпоредби, към които се отнася решението, са:

Чл. 586, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – относно изискванията за нотариална форма при сделки с недвижими имоти.
Чл. 36, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – относно недействителността на сделки, сключени от представител с превишаване на пълномощията.
Чл. 15, ал. 4 и чл. 15, ал. 5 от Закона за кооперациите (ЗК) – определящи изключителната компетентност на общото събрание, включително решаването на въпроси за разпореждане с недвижими имоти (т. 10).
Чл. 26, ал. 2 и чл. 26, ал. 3 от ЗК – регламентиращи правомощията на председателя на кооперацията като орган за външно представителство и изискването за предварително решение на общото събрание за разпоредителни сделки.

Как се прилага след него

След постановяването на Тълкувателно решение № 4/2016 г., съдебната практика се консолидира около принципа на защита на добросъвестния контрагент. По-новите решения на Върховния касационен съд прилагат буквално формулировките на тълкувателното решение, като отхвърлят искове за нищожност или унищожаване на сделки, основани единствено на липса на протокол от общо събрание.

В практиката се утвърди, че третите лица нямат задължение да проверяват дали е взето решение на общото събрание, тъй като протоколната книга на кооперацията не е публичен регистър, а решенията по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК не подлежат на вписване в търговския регистър. Съдът подчертава, че не е оправдано третите лица да носят риска от избора на недобросъвестен управител. Отговорността за нарушение на вътрешните правила остава вътрешна за кооперацията и може да ангажира имуществената отговорност на председателя или да доведе до неговото освобождаване, но не засяга валидността на сключения договор с трето лице.

Важно е да се отбележи, че особено мнение, подписано от десет съдии (включително зам.-председателя на ВКС Дария Проданова), застъпва обратната теза – че ограничението е оповестено от закона и следва да е противопоставимо. Въпреки това, мнозинството на ОСГТК налага тезата за сигурност на оборота, което прави аргументите за нищожност на сделката поради липса на вътрешно решение практически неприложими в съдебните производства, водени от кооперациите срещу контрагентите им.

Чести грешки

При воденето на казуси, свързани с разпореждане с имоти на кооперации, страните често допускат следните грешки:

Твърдение за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищците често твърдят, че сделката е нищожна, защото противоречи на закона. Тълкувателното решение изрично отхвърля това, като квалифицира нарушените норми от ЗК като диспозитивни.
Позоваване на висяща недействителност. Грешка е да се твърди, че сделката е висяща, докато общото събрание не я потвърди. Съдът приема, че съгласието на кооперацията е изразено чрез председателя, а решението на общото събрание не е елемент от фактическия състав на договора.
Игнориране на липсата на публичност. Страните често не отчитат, че решенията на общото събрание не се вписват в търговския регистър, което прави невъзможно за третите лица да ги проверят с надлежна грижа.
Смесване на вътрешна и външна отговорност. Кооперациите често се опитват да прехвърлят вътрешната си отговорност към председателя върху контрагента, което е недопустимо след ТР № 4/2016 г.

Как се води казусът

За ищещата страна (кооперацията), която иска да обяви сделката за недействителна, пътят е изключително труден. Стъпките включват:

Доказване, че третото лице е било в лоша вяра и е знаело за липсата на решение на общото събрание. Това е единственият възможен изход, но бремето на доказване е тежко.
Предявяване на иск за обезщетение срещу председателя на кооперацията за причинени вреди поради нарушение на задълженията му, вместо иск за нищожност на сделката с трето лице.

За защитата (контрагентът), който е придобил имота, стратегията е по-ясна:

Позоваване директно на Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. по тълк. д. № 4/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Аргументиране, че представителната власт на председателя е неограничена по отношение на трети лица, тъй като ограниченията не са вписани в търговския регистър.
Подчертаване, че кооперацията е търговец и сигурността на търговския оборот изисква защита на добросъвестния придобивател.
Отхвърляне на твърденията за нищожност, като се посочи, че нормите от ЗК са диспозитивни и защитават частен интерес.

В заключение, Тълкувателно решение № 4/2016 г. промени фундаментално баланса на интересите при сделки с имоти на кооперации, като постави акцент върху сигурността на оборота и защитата на трети лица, за сметка на вътрешните корпоративни изисквания.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu