Държавна отговорност за вреди от незаконосъобразни актове и действия на органите по ЗОДОВ: Практика на ВКС

В правната практика един от най-честите и сложни спорове е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от действия или бездействия на нейните органи и длъжностни лица. Когато гражданин или юридическо лице претърпи имуществени или неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган, възниква въпросът за компенсацията. Този тип казуси са особено честни в сферата на наказателното правосъдие, където незаконни обвинения, грешни задържания или незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства водят до сериозни морални и материални щети. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по прилагането на разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), която определя рамките за доказване и размер на обезщетенията.

Какво точно казва разпоредбата

За да се разбере обхватът на държавната отговорност, е необходимо да се анализира буквалният текст на действащите норми. В предоставения материал е цитирана разпоредба от чл. 2а от ЗОДОВ, която гласи: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.“

Тази норма поставя три основни условия за възникване на отговорност: наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие; извършване на такова действие от орган или длъжностно лице в рамките на службата им; и причинна връзка между незаконосъобразното поведение и претърпената вреда. Важно е да се отбележи, че отговорността е обективна по своята същност, но изисква доказване на вината на държавния орган в смисъл на противоправност на действието. В практиката на ВКС се разглеждат и други хипотези по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, като например тези, свързани с незаконни обвинителни актове (т. 3) или незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства (т. 7), които са предмет на значителен брой дела.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС показва няколко ключови принципа, които ръководят съдебната оценка при прилагането на ЗОДОВ.

Първо, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е длъжен да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства по делото. В Решение № 164 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2024 г., IV г. о., се изяснява, че публичните личности, като магистрати или политици, са изложени на по-голям медиен и обществен интерес. Въпреки това, негативният ефект от незаконното обвинение се преценява съвкупно, като се отчитат професионалният статус и обществените очаквания за етично поведение. В случая с ръководител на Окръжна прокуратура, ВКС приема, че медийното разгласяване не може да се отдаде еднозначно значение, тъй като е свързано със заеманата длъжност, но претърпените вреди не водят до загуба на социален статус, което обосновава по-нисък размер на обезщетението спрямо максималните претенции.

Второ, съществува принципът за минимизиране на вредите. В Определение № 4994 от 4.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1865/2025 г., III г. о., се приема, че ищецът е имал ефективно правно средство за защита, а именно възможността да поиска отмяна на обезпечителни мерки по чл. 402 от ГПК. Неизползването на това право се тълкува като нарушение на принципа за надлежна грижа за собствените работи по чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, което води до намаляване или отхвърляне на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, произтекли от продължителното действие на незаконосъобразната мярка.

Трето, осъждането на държавата за неимуществени вреди има основно репариращо действие. В Определение № 1344 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3068/2024 г., IV г. о., се подчертава, че самото осъждане на Прокуратурата на Република България като процесуален субституент на държавата да заплати обезщетение, има морален характер. Касационният съд не допуска обжалване на размера, определен от въззивния съд, ако не е налице явна неправилност, като отчита, че размерът е справедлив с оглед на интензитета на претърпените морални вреди от неоснователното обвинение.

Четвърто, отговорността за вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства е широка. В Определение № 3419 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2026 г., III г. о., се приема, че държавата отговаря не само когато средствата са прилагани без разрешение, но и когато такова е издадено, но не са спазени законовите условия. В този казус е присъдено обезщетение от 20 000 лева за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение и използване на СРС, като е отхвърлена претенцията за по-висока сума поради липса на доказателства за по-тежки последици.

Чести грешки

При воденето на дела по ЗОДОВ страните често допускат процесуални и материалноправни грешки, които водят до отхвърляне на искането или намаляване на обезщетението:

• Недоказване на причинната връзка между незаконосъобразното действие и конкретната вреда. Например, твърдения за здравословни проблеми, причинени от стрес, се отхвърлят, ако не е доказана продължителна експозиция и пряка връзка с производството, както е в Определение № 4994 от 4.11.2025 г.
• Неизползване на наличните правни средства за защита. Игнорирането на възможността за обжалване или отмяна на обезпечителни мерки в реално време се тълкува като липса на грижа за намаляване на вредите.
• Необосновани претенции за размер на обезщетението. Ищеците често претендират суми, които не кореспондират с установената съдебна практика за подобни казуси, без да представят доказателства за изключителни обстоятелства, което води до намаляване на присъдената сума.
• Грешно определяне на ответника. В много случаи отговорността се носи от държавата, но процесуалният субституент е конкретният орган (напр. Прокуратурата), чието действие е незаконосъобразно. Неправилното посочване на ответник може да доведе до прекратяване на делото.

Как се води казусът

За страната, която претендира обезщетение (ищецът), критично е да събере доказателства за незаконосъобразността на акта или действието. Това обикновено става чрез влязло в сила съдебно решение, оправдателна присъда или акт на компетентен орган, който отменя незаконосъобразния акт. След това трябва да се докаже реалният размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Важно е да се демонстрира, че ищецът е положил грижи за минимизиране на вредите, като е използвал всички възможни правни средства за защита в хода на основното производство.

За страната, която се брани (държавата/органът), основната стратегия е да оспори причинната връзка или да докаже, че ищецът не е използвал наличните средства за защита. Също така, може да се оспорва размерът на обезщетението, като се позове на устойчивата практика на ВКС, която често определя по-умерени суми за неимуществени вреди, особено когато не е налице загуба на професионален статус или тежки здравословни последици.

Процесуални аспекти

Производствата по ЗОДОВ се водят по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Решенията на въззивните съдилища могат да бъдат обжалвани пред ВКС по реда на чл. 280 от ГПК, ако са налице основанията за допускане на касационно обжалване. В предоставените материали се вижда, че ВКС често не допуска касационно обжалване, ако решението на въззивния съд не е в явно нарушение на закона и не се отклонява от задължителната практика. Сроковете за обжалване са стандартните за гражданското производство. Таксите за внасяне на касационна жалба са регламентирани и неизпълнението на задължението за внасяне води до връщане на жалбата, както е посочено в Определение № 3419 от 22.06.2026 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu