Кой има право да инициира тълкувателно решение на ВКС по чл. 125 от ЗСВ?

В правната практика често възникват ситуации, в които съдилищата прилагат един и същи закон по различен начин, създавайки правна несигурност за гражданите и бизнеса. Когато противоречивата практика стане системна, един от механизмите за нейното преодоляване е приемането на тълкувателно решение или постановление от Общото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) или Върховния административен съд (ВАС). Ключовият въпрос в тези производства е кой субект е легитимиран да постави въпроса пред най-високата съдебна инстанция. Разпоредбата на чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) очертава тесен кръг от длъжностни лица и институции, които притежават това изключително право. Практиката показва, че исканията за тълкувателни решения са чести, тъй като те служат за унифициране на правото в области като наказателното, гражданското и административното право, както и за отмяна на остарели нормативни актове.

Какво точно казва разпоредбата

Съгласно буквалния текст на чл. 125 от ЗСВ, въведен в сила от 24.12.2021 г., искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят строго определени субекти. Това са:

• Председателят на Върховния касационен съд;
• Председателят на Върховния административен съд;
• Главният прокурор;
• Министърът на правосъдието;
• Омбудсманът;
• Председателят на Висшия адвокатски съвет;
• Министерският съвет;
• Министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагане на съответния закон.

Нормата подчертава, че тези правомощия се упражняват „когато имат правомощия по прилагане на съответния“ закон или нормативен акт. Това означава, че искането трябва да е мотивирано с конкретна необходимост от тълкуване, произтичаща от служебните задължения на подателя.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставената съдебна практика и процесуални документи разкрива няколко устойчиви тенденции в прилагането на чл. 125 от ЗСВ:

1. Инициативата за отмяна на стари постановления. В Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК, се разглежда искане, отправено от председателя на ВКС. Целта е да се констатира загубата на сила на множество постановления на Пленума на Върховния съд от периода 1953–1994 г. В решението се посочва, че при изготвянето са ползвани единствено оригиналите на постановленията, а диспозитивът е съобразен с тяхната номерация. Това демонстрира, че чл. 125 ЗСВ служи не само за тълкуване на нови норми, но и за „генерална чистка“ на правното пространство от остарели актове, които вече не отговарят на действащото законодателство.

2. Ролята на ръководството на гражданската колегия. В документ от 25.02.2014 г., подписан от Красимир Влахов, заместник на председателя и ръководител на Гражданска колегия на ВКС, се предлага на председателя на ВКС да упражни правомощието си по чл. 125 ЗСВ. Поводът е констатирана противоречива практика относно прилагането на чл. 71, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) при определяне на цената на искове по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Документът цитира конкретни определения на ВКС, които поддържат различни становища, и предлага въпросите да бъдат предмет на тълкувателно дело. Това показва, че вътрешният мониторинг на практиката в рамките на ВКС е основен източник за иницииране на тълкувателни производства.

3. Искане от Висшия адвокатски съвет. В предложение от Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет, се поставя искане за тълкувателно решение по въпроси, свързани с отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. В текста се цитира практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно принципите на равностойност и ефективност. Това илюстрира как чл. 125 ЗСВ се използва за синхронизиране на националното право с европейските стандарти, като адвокатската професия играе ролята на инициатор при наличие на системни проблеми в защитата на правата.

4. Искания от Главния прокурор. В практиката са регистрирани множество искания от Главния прокурор за приемане на тълкувателни решения относно противоречива практика по наказателното право. Примери включват въпроси за института на реабилитацията, престъпленията по чл. 255 и чл. 256 от Наказателния кодекс (НК), както и приложението на чл. 304 и чл. 304а НК. Тези искания обикновено са мотивирани от необходимостта от единно прилагане на наказателния закон от всички съдилища в страната.

5. Отклоняване на недопустими искания. В Определение от 6.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 7/2017 г., ОСНК, Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС отклонява като недопустимо искането на главния прокурор. Това показва, че не всяко искане, направено от легитимиран субект, автоматично води до образуване на тълкувателно производство. Съдът проверява допустимостта и съответствието на искането с предпоставките на закона.

6. Съвместни искания. Практиката допуска и съвместни искания от председателя на ВКС и председателя на ВАС. Такъв пример е искане за приемане на тълкувателно решение относно наличие на противоречива практика по тълкуването и прилагането на санкционните разпоредби. Това подчертава междусъдебната координация при въпроси, които засягат както гражданската, така и административната юрисдикция.

Чести грешки

При опитите за иницииране или оспорване на тълкувателни производства се допускат следните грешки:

• Липса на легитимация. Често се опитват да подадат искане лица или организации, които не са изброени в чл. 125 от ЗСВ. Само посочените в текста институции имат право на тази инициатива.
• Недостатъчна мотивировка за противоречивост. Искането трябва да посочва конкретни противоречия в практиката, подкрепени с номера на съдебни актове, както е видно в предложението на Красимир Влахов, където се цитират определения на ВКС с различни изходи.
• Смесване на тълкувателни и ръководни постановления. Както е отбелязано в Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г., ръководните постановления от миналото са имали директивен характер, но не са разкривали смисъла на нормите в съвременния смисъл на тълкувателните актове. Грешка е да се търси тълкуване на въпроси, които са били предмет на политически или директивни указания, а не на правно тълкуване.
• Игнориране на изискването за „правомощия по прилагане“. Министри или колективни органи трябва да докажат, че въпросът попада в техните компетентности по прилагане на конкретния закон, а не просто да изразят общо безпокойство.

Как се води казусът

Процедурата по чл. 125 от ЗСВ е специфична и не е състезателна в класическия смисъл на гражданския процес.

За страната, която иска (подателят):

1. Мониторинг на практиката. Подателят (напр. Председателят на ВКС или Главният прокурор) трябва да събере данни за противоречива практика. Това включва идентифициране на конкретни съдебни актове с различни изходи по един и същи правен въпрос.
2. Изготвяне на искане. Искането се изготвя в писмен вид и трябва да съдържа формулировка на правния въпрос, за който се търси тълкуване. В него се посочват мотивите и се прилагат доказателства за противоречивостта (копия на определения или решения).
3. Внасяне пред Общото събрание. Искането се внася от легитимирания субект пред съответното Общо събрание на колегията на ВКС или ВАС.

За страната, която се брани (или засегнатите страни):

В тълкувателните производства няма „ответник“ в процесуалния смисъл. Въпреки това, засегнатите страни (граждани, фирми) могат да участват косвено:

1. Публично обсъждане. В някои случаи Общото събрание може да проведе публично обсъждане или да покани експерти.
2. Възражения срещу допустимостта. Ако искането е недопустимо (напр. липсва противоречива практика или подателят няма правомощия), това може да бъде изтъкнато от докладчика или от членовете на Общото събрание, както се вижда от Определение от 6.02.2018 г., където искането е отклонено като недопустимо.
3. Прилагане на решението. След приемането на тълкувателното решение, то става задължително за всички съдилища. Страните в текущи дела могат да се позовават на новото тълкуване, ако то е по-благоприятно за тях, или да оспорват актове, приети в нарушение на новото тълкуване.

Трябва да се отбележи, че тълкувателните решения нямат обратна сила в смисъл на преразглеждане на влезли в сила съдебни актове, освен в изрично предвидените от закона случаи. Те уеднаквяват бъдещата практика.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu