Table of Contents

Кога държавата дължи обезщетение за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ: устойчива практика на ВАС

В административното право един от най-честите практически спорове е дали и кога държавата или общината носят материална отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица. Този въпрос се решава чрез разпоредбата на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Практиката на Върховния административен съд (ВАС) е изключително богата и устойчива, като само по тази норма са налични десетки решения, които формират ясни критерии за доказване на противоправност, вина и пряка причинна връзка. Статията разглежда как съдилищата прилагат тази норма в реални казуси, включително спорове за пропуснати ползи, неимуществени вреди при нарушения на защитата на личните данни и отговорност на специализирани органи като Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Националната агенция за приходите (НАП).

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ е фундаменталната норма, която установява режима на отговорност на публичните институции. Текстът е структуриран в две основни алинеи, които дефинират субектите, обекта на отговорност и процесуалния ред.

Съгласно ал. 1, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица. Ключовият момент тук е, че отговорността възниква само при наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Освен това, тези действия или бездействия трябва да са извършени „при или по повод изпълнение на административна дейност“. Това означава, че не всяко действие на служител, дори и да е незаконно, поражда отговорност по ЗОДОВ, ако то не е свързано с административната функция на институцията.

Ал. 2 определя процесуалния ред за предявяване на искове по ал. 1. Исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Това изключва възможността за предявяване на такива искове по реда на Гражданския процесуален кодекс, освен в изрично предвидените от закона хипотези, и поставя спора в юрисдикцията на административните съдилища.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на пълните текстове на реални решения на ВАС показва, че съдът прилага строги критерии за доказване на предпоставките за отговорност. Ето основните изводи, формулирани в конкретни актове:

В Решение № 801 от 23.01.2015 г. по адм. д. № 3641/2014 г. на ВАС, III о., докладчик съдията Панайот Генков, съдът разглежда иск на „Варнафарма-М“ ООД срещу НЗОК за пропуснати ползи. ВАС приема, че когато крайната цена на лекарствен продукт е пределна, не може да се приеме, че някой от компонентите по формирането ѝ е фиксиран и нормативно гарантиран. Надценката за търговеца не е нормативно задължителна, поради което ищецът не може да твърди пропуснати ползи само защото е продавал на по-ниски цени от максимално допустимите. Съдът отменя решението на първата инстанция и отхвърля иска като неоснователен, подчертавайки, че при нормативно определени максимални цени търговецът би могъл да разчита на търговски отстъпки или по-голям оборот, а не на автоматична загуба от разликата в цените.

В Решение № 5921 от 18.05.2021 г. по адм. д. № 12931/2020 г. на ВАС, V о., докладчик съдията Юлия Ковачева, се разглежда иск за неимуществени вреди срещу НАП. Съдът оставя в сила присъдената сума от 600 лв., като приема, че тя е съразмерна на претърпените вреди и отговаря на обществените представи за справедливост. В това решение се потвърждава, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ има компенсаторна функция и размерът му се определя преценочно от съда, като се отчитат конкретните данни по делото.

В Решение № 6146 от 20.05.2021 г. по адм. д. № 2102/2021 г. на ВАС, V о., докладчик съдията Мария Николова, ВАС осъжда НАП да заплати 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди на Е. А. Вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие на агенцията, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и по Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) да гарантира сигурност на обработваните данни. Съдът отменя част от решението на първата инстанция, с която е било присъдено по-голямо юрисконсултско възнаграждение за ответника, и променя размера на разноските, но потвърждава принципа, че бездействието на администратора на лични данни е основание за отговорност по ЗОДОВ.

В Решение № 13940 от 20.12.2024 г. по адм. д. № 5458/2024 г. на ВАС, III о., докладчик съдията Мария Попова, съдът разглежда иск на „Ресайкъл Компани“ ЕООД за пропуснати ползи срещу Министерството на околната среда и водите (МОСВ). ВАС оставя в сила решението за отхвърляне на иска, като подчертава, че липсват конкретни облигационни отношения, които да доказват, че дружеството е щяло да генерира претендираните приходи. Съдът изрично посочва, че вредите не следва да се презумират. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото и изискват сигурност, че това увеличение ще настъпи. Вредите трябва да са конкретни, пряка и непосредствена последица и да се докажат по категоричен начин.

В допълнение, в други цитирани решения, като Решение № 13443 от 9.12.2016 г. на ВАС, III о., се потвърждава, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира вредите в техен пагубен аспект, докато в Решение № 12560 от 8.12.2025 г. на ВАС, IV о., се разглежда връзката между чл. 218 от Закона за обществените поръчки и чл. 1 от ЗОДОВ, като се изисква пълно и главно доказване за уважаване на иска.

Чести грешки

На базата на анализираната практика, страните често допускат следните грешки при водене на дела по чл. 1 от ЗОДОВ:

Презумиране на пропуснатите ползи: Ищеците често твърдят пропуснати ползи, базирани на хипотетични сценарии, без да представят доказателства за конкретни договорни отношения или сигурна възможност за реализиране на печалба. Както показва Решение № 13940 от 20.12.2024 г., липсата на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото води до отхвърляне на иска.
Неправилно тълкуване на ценообразуването: В спорове с регулаторни органи (като НЗОК), ищеците погрешно приемат, че разликата между реалната и максимално допустимата цена е автоматична загуба. Решение № 801 от 23.01.2015 г. показва, че при пределни цени търговецът има свобода на търговската политика и не може да твърди загуба без доказателства за конкретни пропуснати сделки.
Липса на доказателства за пряка причинна връзка: Често се пропуска доказването, че вредата е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт или бездействие. Вредите не трябва да са косвени или случайни.
Неправилно определяне на субекта на отговорност: Не винаги всяка институция, която участва в административния процес, е пасивна легитимация. Например, в спорове с НЗОК, съдът отчита особеното правно положение на касата като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
Прекомерно завишаване на неимуществените вреди: Ищеците често претендират суми, които не съответстват на обществените представи за справедливост. Съдът, както в Решение № 5921 от 18.05.2021 г., коригира тези суми до съразмерни размери (напр. 500–600 лв. за конкретни нарушения).
Игнориране на изискванията за разноски: Страните често не предявяват своевременно искане за разноски или не представят договор за правна помощ, което води до намаляване на присъдените суми за адвокатско възнаграждение, както се вижда от практиката по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Как се води казусът

За страната, която иска обезщетение (ищецът), процесът започва с точно идентифициране на незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Необходимо е да се представи доказателство за противоправността, което обикновено се постига чрез отмяна на административния акт по реда на АПК или констатиране на нищожност. След това ищецът трябва да докаже реалната вреда. При имуществени вреди (пропуснати ползи) се изискват документи за конкретни договори, фактури или пазарни анализи, които доказват сигурността на бъдещата печалба. При неимуществени вреди се описват конкретните страдания и се обосновава размерът на обезщетението.

За страната, която се брани (ответникът – държавата или общината), защитата се състои в оспорване на противоправността на действието, оспорване на причинната връзка или оспорване на размера на вредите. Ответникът може да твърди, че действието е законосъобразно, че вредата не е пряка последица, или че ищецът не е положил необходимата грижа за намаляване на вредите. Важно е ответникът да оспори и прекомерния размер на претендираните неимуществени вреди, като се позове на устойчивата практика на ВАС за съразмерност.

Процесуалният ред е строго административен. Исковата молба се подава до административния съд по местонахождение на ответника или по местата, където е настъпила вредата, в зависимост от конкретните правила на АПК. Сроковете за предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ са специфични и изискват внимателно спазване, като обикновено започват да текат от момента, в който ищецът е узнал за вредата и за лицето, което я е причинило. Таксите за предявяване на иск се определят съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и службите по вписванията, като размерът зависи от материалния интерес в спора.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 1 ЗОДОВ

Решение № 7555 от 2.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2021 г — Образувано е по подадена касационна жалба от процесуалния представител на „Тетрахиб“ АД, с [ЕИК] /Дружеството/ срещу Решение № 87/31.05.2021 г., постановено по адм.
Решение № 7561 от 2.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2020 г — Остатъчна стойност е предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба.