Устойчива практика на ВАС по чл. 70, ал. 1 от КСО

Как се изчислява пенсията по чл. 70, ал. 1 от КСО: устойчива практика на ВАС

Определянето на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст е един от най-честите правни спорове в административното правосъдие. Практиката на Върховния административен съд (ВАС), обобщена в над тридесет решения, показва, че основните разногласия възникват не толкова по самия принцип на изчисление, колкото по техническите детайли при определяне на индивидуалния коефициент и средномесечния осигурителен доход за страната. Тези детайли имат решаващо значение за крайния размер на паричното възнаграждение, което често води до оспорване на разпорежданията на Националния осигурителен институт (НОИ) пред съда.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) установява основната формула за изчисляване на пенсията. Размерът се получава, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. този процент е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1 от КСО, до достигане на стойност 1,5. Този процент се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя съгласно ал. 3, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент е ключовият елемент в изчислението. За пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., той се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията (ал. 4). За пенсиите след 31 декември 2018 г. коефициентът се изчислява само от доходите след 31 декември 1996 г.

Съгласно ал. 5 и ал. 6, коефициентът се базира на две съотношения: между средномесечния осигурителен доход на лицето до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт (НСИ); и между средномесечния осигурителен доход на лицето след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Тези съотношения се умножават по броя на месеците за съответния период и сборът им се разделя на общия брой месеци.

Как съдилищата прилагат нормата

Практиката на ВАС, особено на Шесто отделение, разкрива няколко устойчиви позиции при тълкуването на чл. 70 от КСО.

Първо, съдът подчертава същественото значение на индивидуалния коефициент. В Решение № 5967 от 26.04.2013 г. по адм. д. № 14889/2012 г. е прието, че индивидуалният коефициент има съществено значение при определяне на дохода, от който се изчислява пенсията. В това решение ВАС отменя предишно съдебно решение и връща делото за ново разглеждане, тъй като спорът не е бил изяснен от фактическа страна. Съдът задължава първоинстанционния съд да изясни какъв е средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1.01.1997 г. до 31.10.2010 г., като събере необходимите доказателства, включително чрез поставяне на допълнителна задача на вещото лице или нова експертиза.

Второ, при изчисляването на средномесечния осигурителен доход за страната за непълни календарни години възникват специфични проблеми. В Решение № 6123 от 7.05.2013 г. по адм. д. № 3056/2013 г. ВАС разглежда въпроса дали за 2009 г. следва да се вземе предвид средномесечният осигурителен доход за цялата година, обявен от НСИ, или средномесечният доход за месеците, през които лицето е било в осигуряване. Съдът констатира, че нито в КСО, нито в Наредбата за придобиване, отпускане и изплащане на пенсии (НПОС) се съдържа правило, което нормативно да обуслови един от двата отговора. Поради необходимостта от тълкуване на чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО, делото е върнато за ново разглеждане, за да могат страните да изразят становища и да се назначи евентуална допълнителна експертиза.

Трето, правото на избор на тригодишен период за изчисляване на коефициента е гарантирано. В Решение № 12013 от 12.11.2015 г. по адм. д. № 2642/2015 г. ВАС потвърждава, че лицата, на които са отпуснати пенсии, могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. В конкретния случай административният орган правилно е преценил, че по-благоприятен е периодът 1.01.1990 г. – 31.12.1992 г., въз основа на представените доказателства за брутното трудово възнаграждение. Съдът отменя решението на долната инстанция, което е било постановено при нарушение на материалния закон, и отхвърля жалбата на пенсионера, тъй като административният акт е законосъобразен.

Четвърто, съдът припомня, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му. В същото Решение № 12013 от 12.11.2015 г. е цитирано чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), което е ключово за определяне на релевантните норми и данни към датата на разпореждането.

Чести грешки

В практиката се срещат няколко типични грешки, които водят до отмяна на административни актове или съдебни решения:

1. Пренебрегване на изискването за изясняване на средномесечния осигурителен доход за страната за конкретния период след 1996 г. Често административните органи или съдовете не събират пълни данни за всеки месец от периода, което прави изчислението на коефициента неточно.

2. Грешно тълкуване на периода за непълни години. Както се вижда от Решение № 6123 от 7.05.2013 г., липсата на ясна нормативна уредба за непълните календарни години създава неопределеност, която често води до процесуални грешки, ако не се назначи вещо лице за прецизно изчисление.

3. Отказ от предоставяне на правото на избор на тригодишен период. Административният орган не винаги проверява дали лицето е представило доказателства за по-благоприятен период или не е информирало лицето за тази възможност, което е нарушение на чл. 21, ал. 2 от НПОС.

4. Неправилно прилагане на правилото за пропорционалност при месеците. В Решение № 5967 от 26.04.2013 г. е отбелязано, че в чл. 70, ал. 4, т. 1 и т. 2 КСО не е предвидено изрично, че при изчисляване на средномесечния доход се вземат предвид пропорционално и съответните дни от непълен месец, което изисква внимателно тълкуване и експертна помощ.

5. Липса на мотиви за избора на конкретния тригодишен период. Административният акт трябва да съдържа обосновка защо е избран един период пред друг, особено когато лицето е поискало преизчисляване.

Как се води казусът

За страната, която иска преизчисляване или оспорва размера на пенсията, първата стъпка е подаване на заявление до НОИ за преизчисляване, ако има нови данни или желание за избор на друг тригодишен период. Ако разпореждането е отрицателно или не е благоприятно, жалбата се подава пред административния съд по местоживеенето на лицето.

В съдебното производство критично важно е лицето да представи пълни доказателства за осигурителния си доход за всички релевантни периоди. Препоръчително е да се поиска назначаване на вещо лице, което да извърши изчисленията по чл. 70, ал. 1-5 КСО, тъй като те са технически сложни. В Решение № 5967 от 26.04.2013 г. ВАС изрично указва, че съдът следва да извърши необходимите изчисления, включително с помощта на вещо лице.

За страната, която се брани (НОИ), защитата се базира на доказване, че изчисленията са извършени в съответствие с действащите към момента на отпускане норми и че са спазени процедурите за избор на тригодишен период. Административният орган трябва да представи данни за средномесечния осигурителен доход за страната, обявени от НСИ, и да обоснове защо е избрал конкретния период за изчисляване на коефициента.

Процесуалният ред се урежда от АПК. Решенията на административните съдове се обжалват пред ВАС по реда на чл. 208 и сл. АПК. ВАС проверява законосъобразността на обжалваното решение и може да го отмени, да постанови ново решение по същество или да върне делото за ново разглеждане, ако спорът не е изяснен от фактическа страна, както е в случаите с Решение № 5967 от 26.04.2013 г. и Решение № 6123 от 7.05.2013 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 70 КСО

  • Решение № 7042 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2015 г — Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл.
  • Решение № 7053 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2014 г — Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанаска Вълчева Караманова от гр.

Scroll to Top