Общинско обезщетение при падане върху лед и сняг

Вреди от непочистен сняг и лед

Накратко – ДА.

Да, имате право да търсите обезщетение, ако сте пострадали вследствие на падане върху заледена или непочистена от сняг обществена площ. Отговорността за поддръжката на тротоарите и улиците е възложена на общините, които са длъжни да осигурят безопасното им състояние. Пропускът в изпълнението на тази задължение е пряка причина за имуществената и неимуществената вреда, която претърпявате.

Кой носи отговорност за вреди причинени от вещи?

Съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), отговорността за вредите, причинени от вещи, се поема от лицето, което ги държи. В контекста на общинските пътища и тротоари, „държането“ се тълкува като фактическата възможност и задължение за поддръжка. Тъй като общината е собственик или управляващ орган на обществения път, тя е тази, която носи риск от състоянието на настилката. Ако ледът или натрупаният сняг са причинили падане и травми, общината е пасивният легитимен субект в делото за обезщетение.

Може ли да се носи отговорност от повече лица?

Да, възможно е отговорността да се разпредели или да се търси от няколко субекта едновременно. Често срещан случай е, когато отговорността за почистване е делегирана на частен фирмен изпълнител чрез договор за обществена поръчка. В такива ситуации пострадалият може да предяви иск както срещу общината, така и срещу фирмата-изпълнител, тъй като и двете лица имат пряк интерес и задължение за осигуряване на безопасност. Съдебната практика допуска солидарна отговорност, ако не е установено ясно разграничение в договорните отношения или ако и двете страни са допуснали пропуски в надзора и изпълнението.

Може ли отговорност да се носи на две основания?

Да, правото ни позволява да обосновваме иска за обезщетение на две паралелни правни основания. Първото е отговорността на държателя на вещта по чл. 49 от ЗЗД, където доказването на вина не е необходимо, а се търси само връзка между състоянието на вещта (леда) и вредата. Второто основание е деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, която изисква доказване на виновно противоправно поведение (непочистване) и причинна връзка. Използването на кумулативния подход засилва позицията на ищеца, тъй като дори да отпадне едното основание, второто може да запази правото на обезщетение.

И така – вреди от непочистен сняг и лед след падане на заледена улица. Кой носи отговорност за счупванията?

В крайна сметка, при падане върху заледена улица или тротоар, отговорността за счупванията, контузиите и други телесни повреди пада върху общината като държател на обществения път. Тя е длъжна да поддържа настилките в такова състояние, че да не застрашават живота и здравето на гражданите. Ако не е извършила своевременното почистване и опесъчаване, тя нарушава своите задължения по чл. 49 от ЗЗД. Пострадалият има право да претендира обезщетение за болки и страдания, както и за пропуснати ползи или разходи за лечение, като доказва факта на падането и лошото състояние на пътя в момента на инцидента.

Свързани въпроси

За по-подробна информация относно процедурата за предявяване на иск срещу община, сроковете за погасяване на вземанията и необходимите доказателства (медицински документи, свидетелски показания, снимков материал), препоръчваме да се консултирате с адвокат, специализиран в гражданско и деликтно право. Правилното документиране на събитието в момента на случилото се е критично за успеха на делото.

TITLE: Отговорност за падане на сняг и лед: Правни основи и субекти

Правна квалификация и предпоставки за деликтна отговорност

Зимният сезон в България е свързан с обилни снеговалежи и образуване на ледени покривки, което за съжаление често води до сериозни инциденти с пешеходци. Въпреки че тези метеорологични условия са напълно предвидими, практиката показва, че много общини, включително Столична община, не осигуряват навременното почистване на обществено достъпните пространства. В резултат на това, снегопочистващите фирми често се оправдават с внезапност на валежите, оставяйки тротоари и улици в опасно състояние за дни наред.

Такова бездействие създава реална опасност за гражданите, тъй като ледът и снегът драстично увеличават риска от падания, които водят до фрактури и тежки контузии. В такива ситуации възниква въпросът за правната отговорност: може ли пострадалият да търси обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (болка и страдание), както и за медицинските разходи?

Кратък отговор: Да, претенцията е допустима

Правната основа за такова искане е деликтната отговорност (непозволено увреждане). За да бъде ангажирана тази отговорност, трябва да са налице петте кумулативни условия на деликта:

• Деяние: То може да се изрази както в активно действие, така и в бездействие (неизпълнение на задължение за почистване).
• Противоправност: Тя се установява чрез нарушаване на генералната забрана за увреждане на чужди права, предвидена в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
• Вреда: Реално претърпяни имуществени или неимуществени вреди.
• Причинно-следствена връзка: Този елемент се доказва от ищеца (пострадалият). Причинната връзка е налице, ако при хипотетично изключване на поведението на причинителя (делинквента), вредата не би настъпила. Това е принципът на conditio sine qua non – условие, без което резултатът е невъзможен.
• Вина: Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се презумира. Това означава, че причинителят трябва да докаже липсата на своя вина, за да се освободи от отговорност.

Субекти на отговорността: Физически и юридически лица

Важно е да се разграничи кой носи лична отговорност:

• Физически лица: Отговарят лично за вредите, които са причинили чрез свои виновни действия или бездействия, на основание чл. 45 ЗЗД.
• Юридически лица: Отговарят за непозволено увреждане по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Държавните предприятия, учреждения и организации носят отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от техните работници и служители при или по повод възложената им работа, особено когато не е установено конкретно кой служител е пряката причина за инцидента (вж. Тълкувателно решение № 7/1959 г. на Пленума на Върховния съд).
• Възложителна отговорност: Когато искът е срещу юридическо лице, обикновено се търси неговата отговорност като възложител на работата. Той отговаря за действията на непосредствения причинител, който е действал в чужд интерес.

Отговорност за вреди, причинени от вещи

В контекста на зимната поддръжка, често се поставя въпросът за отговорността за състоянието на тротоара или улицата като „вещ“ или обект, който следва да бъде в определено състояние. Правната доктрина и практика разграничават няколко хипотези:

• Отговорност по чл. 50 ЗЗД: Тя е лична и безвиновна. Ангажира се, когато вредите настъпят поради специфични свойства на самата вещ (или обекта), без да е необходимо виновно поведение при ползването й. Тази отговорност произтича от задължението за надзор, наблюдение и полагане на грижа.
• Явни недостатъци: Ако вещта има явен дефект, който може да бъде отстранен, но не е, и това води до вреди за трети лица, отговорността е по чл. 45 ЗЗД за лицето, което е било длъжно и е имало възможност да го отстрани. Това е отговорност за неполагане на дължимата грижа.
• Скрити недостатъци: Ако ползващият вещта не знае за скрития дефект или не може да го отстрани, отговорността се ангажира по чл. 50 ЗЗД.
• Дължима грижа: Ако лицето е предприело всички действия, предписани от закона, с необходимата грижа, то не отговаря за вредите, дори резултатът да не е бил постигнат (например, ако опитът за почистване е неуспешен поради обективни причини).
• Неизвестна причина: Отговорност се носи и когато причината за повреда или неизправност на вещта е неизвестна.

Солидарна отговорност на множество субекти

В много случаи отговорността не е ограничена до един субект. Съдебната практика признава възможността за солидарна отговорност:

• Собственик и ползвател: По чл. 50 ЗЗД, отговорността може да се носи солидарно от собственика на вещта и от лицето, под чийто надзор се намира тя. Ищецът може да претендира обезщетение от всеки от тях поотделно или от двамата заедно.
• Община и външен изпълнител: Когато общината е собственик на инфраструктурата, но е предоставила стопанисването ѝ на външно дружество или лице, те носят солидарна отговорност за вредите, произлезли от неизпълнение на задълженията по поддръжка.
• Държавата и ведомствата: Ако вещта е държавна собственост, държавата носи отговорност на същото основание. Ако стопанисването е поверено на министерство или ведомство, те отговарят солидарно с държавата.

Съдебната практика е последователна, че вината е елемент от деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Изключение правят случаите по чл. 50 ЗЗД, където отговорността е обективна (безвиновна). Върховните съдии подчертават, че при чл. 50 ЗЗД собственикът или надзорният орган носят безвиновна отговорност, като възможността за екскулпация (освобождаване от отговорност) е силно ограничена. Това означава, че за разлика от хипотезите на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, където е необходимо виновно поведение на дееца, при чл. 50 ЗЗД е достатъчно вредата да е произтекла от свойствата на вещта или обекта, независимо от субективното отношение на отговорното лице.

TITLE: Двойна правна отговорност на общината при зимни инциденти

Възможност за кумулиране на основания за отговорност

Когато един и същи неблагоприятен резултат е предизвикан едновременно от специфичните свойства на определена вещ и от виновно действие или бездействие на конкретно лице, пострадалата страна има право да търси обезщетение на две паралелни правни основания: по чл. 50 и по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 50 ЗЗД, е необходимо вредата да произтича пряко от свойствата на вещта или от липсата на надзор при нейната експлоатация. Ключово условие е вещта да е собственост на конкретно лице или да се намира под неговия фактически надзор. Освен това, трябва да е налице бездействие от страна на титуляра на вещта или на лицето, което упражнява надзор, както и пряка причинна връзка между това бездействие и настъпилата вреда.

Смесване на деликтна и вещна отговорност

В правната доктрина и практика съществуват ситуации, при които отговорността по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД се преплитат. При такива казуси е важно да се разграничи източникът на вреда:

• Ако вредите са пряко следствие от виновното поведение на дееца и са настъпили при изпълнение на възложена му работа, отговорността на възложителя спрямо увредения се базира на чл. 49 ЗЗД.
• Ако вредите са причинени от вещта, с която деецът си служи, без неговото лично виновно поведение да е допринесло за настъпването им, отговорността на възложителя се базира на чл. 50 ЗЗД. Единственото изключение е случай на непреодолима сила, при който отговорност за непозволено увреждане не възниква изобщо.
• Възможни са и хипотези, при които вредата е резултат както от свойствата на вещта, така и от виновното поведение на лицето, което я използва. В такъв случай отговорността на възложителя, който едновременно е и собственик или надзорник на вредоносната вещ, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Ако ответникът (общината) защитава тезата, че подизпълнителното дружество по поддръжка няма вина и е изпълнило задълженията си, това не я освобождава от отговорност. В такъв сценарий, отговорността на общината възниква по чл. 50 ЗЗД, тъй като тя е собственик на вещта (пътната инфраструктура), от която е произлязла вредата.

Отговорност за счупвания при падане на заледени общински пътища

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), общинските пътища са публична общинска собственост. Чл. 31 от същия закон предвижда, че дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на тези пътища са отговорност на общините.

Легалната дефиниция за „ремонт“ в § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП включва дейности по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата, за да отговарят на изискванията за движение. „Поддържането“ се дефинира в § 1, т. 14 от ДР на ЗП като комплекс от дейности за осигуряване на непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване от преждевременно износване, охрана на пътищата и водене на техническа отчетност.

Чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) задължава стопанисващите лицата да поддържат пътя в изправно състояние, незабавно да сигнализират препятствия и да ги отстраняват в най-кратък срок. За контрол на изправността на пътната настилка в населените места, чл. 167, ал. 2 ЗДвП предвижда създаването на специализирани служби, определени от кметовете на общините.

Зимно поддържане и нормативни изисквания

Зимното поддържане е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на проходимост при зимни условия и неутрализиране на негативното влияние на снега и леда. Обхватът и видът на тези работи зависят от приетото ниво на зимно поддържане за съответния път. Правната рамка е допълнена от Наредба РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

В съдебния процес ще трябва да се установят конкретни факти, като точната дебелина на снежната покривка и продължителността на снеговалежа. От значение са изискванията в Приложение 3 към цитираната Наредба на МРРБ, които посочват нормативи за почистване при дебелина над 10 см и срок до 5 часа от началото на валежа.

Тъй като тези обстоятелства (спазване на сроковете и нормативите) са благоприятни за ответника (общината), тя носи доказателствената тежест за тяхното доказване, съгласно чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Също така, следва да се отчете, че Наредбата допуска за определени категории пътища (напр. Н-3) затварянето на участъци за по-дълъг период до пълното отстраняване на снега и хлъзгавостта.

Общинската отговорност за бездействие на подизпълнителите

Общината носи отговорност за бездействието на фирмата за снегопочистване, на която е възложила дейността. Обикновено чрез договор се възлага зимното поддържане на цялата територия на общината, а не само на главните или приоритетните улици (като тези пред болници, училища или маршрути на градския транспорт). Това означава, че задължението обхваща и второ- и третостепенните улици.

Дори да не е ясно кой точно е определял маршрутите на снегорините (служители на общината или на изпълнителя), общината остава отговорна за бездействието на избрания от нея изпълнител. Това се дължи на факта, че общината е осъществявала постоянен контрол чрез своите представители, които следва да са присъствали в специализираните автомобили, да са следили маршрутите и разхода на обработващи препарати. Освен това, общината упражнява контрол и чрез постъпващите сигнали за необработени улици.

Неизпълнението на това законово задължение за контрол представлява бездействие от страна на общинските служители, което е довело до запазване на снежната покривка и ледената настилка. В резултат на това не е отстранена опасността от подхлъзване и падане, което е причинило счупвания. В това се състои пряката причинна връзка между бездействието на дружеството по поддръжка (което действа от името и за сметка на общината) и настъпилите вреди.

Правни основания за ангажиране на отговорността

Отговорността на общината може да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД спрямо пострадалото лице. В конкретния случай, тъй като общината е едновременно възложител и собственик, това не изключва и отговорността по чл. 50 ЗЗД. Последната е вид безвиновна отговорност, която може да се търси, когато не са налице виновни действия или бездействия по смисъла на чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.

Дори да се приеме, че Наредба РД-02-20-19/12.11.2012 г. е спазена и на дружеството по поддръжка не може да се вмени вина, отговорността на Общината все пак възниква – или по чл. 49 ЗЗД, или по чл. 50 ЗЗД.

В заключение, отговорността на Общината почива на две основания:

• Чл. 49 ЗЗД – като лице, възложило дейността по поддържане на пътищата (чрез концесионен или друг договор за поддръжка), отговаря за бездействието на изпълнителя.
• Чл. 50 ЗЗД – като собственик на вредоносната вещ (общинския път), от която са произлезли вреди. Това се подкрепя от Практиката на Върховния касационен съд, позоваваща се на ППВС № 17/1963 г. Основанието е бездействието на общината по осъществяване на контрол върху изпълнението на задълженията на концесионера и неизпълнението на задълженията ѝ по чл. 31 от Закона за пътищата за осигуряване на безопасно движение. Това неизпълнение е в пряка причинна връзка с настъпилата злополука.

Горните правни изводи са съобразени с обилната анотирана практика на Върховния касационен съд.

TITLE: Често задавани въпроси за обезщетения при падане на лед

Често задавани въпроси

• Какво включва правната квалификация на вреди от непочистен сняг и лед след падане обезщетение от общината?
• По какъв начин се реализират правата по вреди от непочистен сняг и лед след падане обезщетение от общината в българската съдебна практика?
• Кои са предвидените в закона срокове за претендиране на вреди от непочистен сняг и лед след падане обезщетение от общината?

Потърсете професионална правна консултация

При необходимост от юридическа подкрепа във връзка с посочената проблематика, може да ни потърсите за контакт.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.

Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu