Разграничение между престъплението по чл. 325 НК и административното нарушение по УБДХГраницата между наказателноотговорното хулиганство, предвидено в чл. 325 от Наказателния кодекс (НК), и административното нарушение, познато като „дребно хулиганство“ по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), е тънка и често предмет на спорове. Поради сходствата в обективната страна на деянията, разликите между двата правни института могат лесно да бъдат пренебрегнати. В настоящия анализ ще разгледаме същността на всеки от тях, за да изясним критериевите за разграничение.
Правна природа на хулиганството по НК
Хулиганството, дефинирано в Наказателния кодекс, е въздигнато от законодателя до ниво престъпление. За разлика от административните нарушения, лицата, които извършват действия, попадащи в диспозицията на чл. 325 НК, носят наказателна отговорност.
Систематичното разположение на този състав в Глава Десета на НК го класифицира като престъпление против реда и общественото спокойствие. Общата характеристика на престъпленията от тази група е, че те засягат интересите както на обществото като цяло, така и на отделни негови членове. Непосредственият обект на защита при хулиганството по чл. 325 НК са обществените отношения, които гарантират спазването на моралните норми и обществения ред, необходими за поддържане на спокойствието.
Същностна характеристика на хулиганството е демонстративният характер на поведението. Чрез своите действия деецът показва пренебрежение към обществото и към принципите, върху които то е изградено. Именно тази провокираща непристойност и демонстративност превръщат действията в посегателство срещу установения обществен ред.
Обективна страна на състава: Изпълнително деяние
Законодателят е обозначил изпълнителното деяние с формулировката „извърши непристойни действия“. Използването на множественото число в текста на чл. 325 НК не означава, че е задължително извършването на няколко отделни действия. Това твърдение следва да се тълкува като указание за възможността съставът да се осъществи чрез комплекс от действия, но не и като изискване за множественост. Хулиганството е съставомерно и при извършването на само едно непристойно по своята същност действие.
Под „непристойно действие“ се разбира всяко неприлично или безсрамно поведение, което явно противоречи на приетите в обществото норми. Често такива действия се извършват на обществено място или в присъствието на други лица, което усилва ефекта на провокацията.
Мястото на извършване като критерий за съставомерност
В съдебната практика съществува известен дебат относно ролята на мястото на извършване за квалификацията на деянието като хулиганство. Преобладаващото становище в доктрината и практиката е, че хулиганството е налице и когато действията не са извършени на публично място в тесния смисъл, стига те да са станали или могат да станат достояние на други лица.
Ключовият критерий е обективната годност на извършените едно или повече скандални действия да бъдат възприети от неограничен кръг от хора. Ако поведението е изолирано и няма потенциал да достигне до обществеността, съставът по чл. 325 НК не е изпълнен.
Престъплението може да бъде осъществено единствено чрез активно действие. Бездействието не е форма на изпълнително деяние за това престъпление. Този извод се налага от буквалното тълкуване на текста на чл. 325 НК, който използва глагола „извърши“. Подборът на думи от законодателя недвусмислено предполага активно поведение от страна на дееца.
TITLE: Обективни и субективни белези на хулиганството по чл. 325 НК
Резултатният характер на състава и нарушаването на обществения ред
За да се говори за осъществено престъпление, е необходимо престъпният резултат да е настъпил. В случая с хулиганството този резултат се проявява чрез грубо нарушаване на обществения ред.
Когато в практиката ни анализираме дали е налице „грубо“ нарушение, ние търсим демонстративен бунт срещу установения порядък. Деецът чрез своите действия не просто игнорира нормите, а изразява брутална провокация, която засяга съществено важни обществени или лични интереси, както и утвърдените норми на нравствеността.
Признакът за явно неуважение към обществото
Второто задължително условие за обективната страна е явното неуважение към обществото. Това означава, че действията на извършителя трябва да комуникират висока степен на презрение към социалната общност. Ключов момент тук е осъзнаването на ситуацията: както самият деец, така и останалите лица, свидетели на деянието, трябва да възприемат поведението като антиобществено и провокативно.
Необходимост от кумулативно наличие на двата признака
За да е изпълнен съставът от обективна страна, и двата признака (грубото нарушаване на реда и явното неуважение) трябва да присъстват едновременно. Липсата на един от тях води до невъзможност за квалификация по чл. 325 НК.
Действията, чрез които се реализират тези признаци, могат да бъдат разнообразни:
- Грубо нарушаване на общественото спокойствие;
- Предизвикателно погазване на морала чрез демонстративен цинизъм и неприлично държание;
- Засягане на телесната неприкосновеност на граждани;
- Погубване на честта и достойнството;
- Нарушаване на половата неприкосновеност;
- Повреждане или унищожаване на чужди вещи.
Субективна страна: Умисълът като определящ елемент
От субективна страна хулиганството е умишлено престъпление. Именно психическото отношение на дееца трансформира обикновено нарушение в хулиганство. Извършителят съзнава, че поведението му грубо нарушава обществения ред, и изразява пълно незачитане към обществените порядки.
Важно е да отбележим, че съставът по чл. 325 НК може да бъде осъществен и при форма на вина евентуален умисъл. Това се случва, когато деецът преследва друга цел, но допуска извършването на деянието в обстановка и по начин, които попадат в рамките на хулиганския състав.
Квалифицирани състави по чл. 325, ал. 2 НК
Освен основния състав, чл. 325, ал. 2 НК предвижда две квалифицирани хипотези, които водят до по-тежко наказание:
- Съпротива срещу орган на власт;
- Проявен изключителен цинизъм или дързост.
Под „изключителен цинизъм“ разбираме поведение, което е особено нагло и безсрамно. Такива действия грубо погазват моралните принципи и чувствата на гражданите. Типичен пример за това са публичните развратни действия, които по своята същност са демонстративно антиобществени.
TITLE: Хулиганство и дребно хулиганство: граници и последици
Характеристики на изключителната дързост
Понятието „изключителна дързост“ се прилага, когато действията на дееца засягат в много груба степен обществения интерес или личните права, като упорито не се прекратяват въпреки опитите за намеса. Такива прояви демонстрират пренебрежително отношение към обществения ред и други защитени интереси. Те служат за скандализиране на обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. В съдебната практика почти винаги, когато хулигански действия са съпроводени с използване на оръжие, деянието се квалифицира именно по този тежък състав.
Законодателят е предвидил и квалифицирани състави за извършване на хулигански действия при управление на моторно превозно средство (МПС), както и за повторно извършване или в условията на опасен рецидив. При всички тези случаи се отчита по-висока степен на обществена опасност, което води до предвиждане на по-тежки наказания.
Същност на „дребното хулиганство“ по УБДХ
След като изяснихме характеристиките на наказателното хулиганство, е необходимо да разгледаме и административното нарушение, известно като „дребно хулиганство“. Това ще направим чрез пряко сравнение с престъплението по Наказателния кодекс.
Съгласно чл. 1 от Закона за противодействие на дребното хулиганство (УБДХ), това нарушение се дефинира като „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.“
Критерий за разграничение: степен на обществена опасност
Основният критерий, по който се разграничават двете правонарушения, е степента на тяхната обществена опасност. Разликата се крие в интензитета и конкретния характер на извършените действия. Въпреки че границата между двете е изключително тънка и често субективна за преценка, правните последици за дееца се различават значително.
Правни последици: наказателна срещу административна отговорност
При хулиганството по Наказателния кодекс (НК) деянието се санкционира с най-тежката форма на държавна принуда – наказателната отговорност. Това означава, че след влязла в сила присъда на дееца се налага наказание, което не е пренебрежимо. От този момент нататък държавата третира лицето като осъдено.
При дребното хулиганство по УБДХ отговорността е административно-наказателна. Въпреки че и тук се налага санкция от държавен орган, тя няма същите тежки последици за гражданския статус на лицето. УБДХ изрично подчертава, че такава проява „не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.“
TITLE: Връзка между административна и наказателна отговорност за хулиганство
Процесуални последици при преквалификация на деянието
В практиката често възниква дилемата каква е съдбата на делото, когато едно и също поведение е било санкционирано първоначално като административно нарушение – „дребно хулиганство“ по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), но по-късно се установи, че то изпълнява всички съставообразни белези на престъплението, предвидено в Наказателния кодекс (НК). Висшият съд (ВС) е разяснил този правен въпрос чрез две тълкувателни решения. Позицията на Върховния касационен съд е категорична: решението, издадено от районен съд по реда на УБДХ, не притежава силата на присъдено нещо в смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Следователно, такова административно решение не представлява процесуална пречка за образуване и водене на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, ако то съдържа признаците на престъпление по чл. 283 НК (в контекста на текста се визира и чл. 325 НК като съответстващ състав за хулиганство).
Относно изтърпяното административно наказание, ВС приема, че мярката „задържане в поделенията на МВР“, наложена за нарушение по Указа за дребно хулиганство, подлежи на приспадане. Това става в съответствие с чл. 59, ал. 1 НК, в случай че впоследствие се констатира, че деянието е престъпление по чл. 325 НК и на подсъдимия се наложи наказание „лишаване от свобода“ или „поправителен труд“. Мотивацията на съда се базира на фундаменталния принцип на наказателното право, съгласно който за едно единствено деяние не може да се налагат две самостоятелни наказания; противното тълкуване би допринесло за нарушение на тази правна сигурност.
Материалноправни критерии за разграничение между институти
Ключовото разграничение между двете правни институти се крие в изискването на НК за наличие на „грубо нарушаване на обществения ред“. Границата между „едрото“ (престъпно) и „дребното“ (административно) хулиганство е очертана в Постановление на Пленума на ВС № 2 от 1974 г. Според това решение, водещият критерий е степента на обществена опасност на деянието, както и специфичните законови признаци, залегнали в УБДХ и НК.
Съгласно чл. 1, ал. 2 УБДХ, дребното хулиганство се дефинира като непристойна проява, която се изразява в:
- Употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора;
- Оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или към обществеността;
- Скарване, сбиване или други подобни действия, нарушаващи обществения ред и спокойствието.
Законът подчертава, че тези прояви, поради по-ниската си степен на обществена опасност, не представляват престъпление по смисъла на НК. Законодателят е използвал терминологични нюанси за да разграничи двете категории: за дребното хулиганство се говори за „непристойни прояви“, докато в чл. 325, ал. 1 НК се използва понятието „непристойни действия“. В наказателноправната норма са обобщени белезите, които характеризират обективния състав на престъплението, като чрез тях грубо се нарушава установеният ред и се демонстрира явно неуважение към обществото.
Санкционна диференциация между НК и УБДХ
Предвидените наказания за двете категории нарушения са съществено различни, което отразява различната тежест на противозаконното поведение.
От наказателноправна гледна точка, чл. 325, ал. 1 НК предвижда като основни наказания лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. При квалифицираните състави, описани в следващите алинеи на чл. 325 НК, наказанието може да достигне до пет години лишаване от свобода, а при условията на опасен рецидив – дори до шест години.
От административноправна страна, съгласно чл. 1, ал. 1 УБДХ, „дребното хулиганство“ се наказва със задържане до 15 денонощия или с глоба в размер от 100 до 500 лв. Важно е да се отбележи, че от 23.12.2021 г. УБДХ въвежда и нов вид наказание – безвъзмезден труд в полза на обществото, което се прилага при повторно извършване на нарушението.
Субектни белези на деянието
Друга съществена разлика между двата режима е свързана със субекта на престъплението или съответно на административното нарушение. Престъплението по…
TITLE: Субект и пострадали при хулиганство по чл. 325 НК и УБДХ
Субект на престъплението и административното нарушение
Извършител на хулиганството, квалифицирано по чл. 325 НК, може да бъде всяко лице, което притежава признаците на наказателноотговорен субект. В съответствие с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 НК, това обхваща всички физически лица, които са навършили възрастта от 14 години.
За разлика от наказателния режим, Законът за борба с дребното хулиганство (УБДХ) установява по-висока възрастова граница за отговорност при т.нар. „дребно хулиганство“. Санкционирани по реда на УБДХ могат да бъдат единствено лицата, които са достигнали пълнолетие в административно-наказателен смисъл, т.е. навършили 16 години, съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1 УБДХ.
Качеството на пострадалия и обхватът на вредите
Особено внимание заслужава въпросът за наличието или липсата на конкретно пострадало лице при двата правни института. Дори когато изпълнителното деяние на хулиганството по НК включва увреждане на имущество (например разбиване на магазинни витрини) или причиняване на физически вреди на човек, от самата хулиганска проява могат да произтечат вреди, които надхвърлят съставомерните белези на самото престъпление.
Хулиганството има способността едновременно да накърнява както лични, така и обществени интереси. Действията на дееца могат да се проявяват в различни форми, сред които е и прякото посегателство срещу личността, включващо нанасяне на обида или телесна повреда. В случай че хулиганските действия по чл. 325 НК съдържат елементи на обидни изрази, лицето, към което те са насочени, може да понесе вреди от престъпното деяние. В такива хипотези пострадалото лице придобива процесуалния статут на страна в наказателното производство срещу извършителя.
Липса на конкретен адресат на вредата
Трябва обаче да се подчертае, че не във всеки случай престъпното хулиганство води до възникване на фигури на пострадали лица. Предвид спецификата на обекта на престъплението, е напълно възможно деянието да засегне единствено обществения ред и спокойствието, без да нарушава правата на конкретни индивиди.
Посегателството срещу личността или имуществото не представлява задължителен елемент от изпълнителното деяние, нито пък конкретните вреди са съществен компонент от престъпния резултат. При хулиганството деецът не преследва и не предвижда непременно атака срещу личността или собствеността на друг човек. Още по-малко го интересува идентичността на засегнатото лице или собственика на увреденото имущество. Дори и изпълнителното деяние да включва такива детайли, това не променя вида и характера на обществената опасност на поведението, която остава фокусирана върху нарушаването на обществения ред.
Административно-правен паралел
Логиката е сходна и при „дребното хулиганство“, но в контекста на административната отговорност. Правното регулиране на този въпрос се осъществява чрез следните нормативни актове:
На първо място, релевантна е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на УБДХ. Съгласно нея, в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, предвидено в чл. 2, ал. 1 УБДХ, се описват обстоятелствата по случая.
TITLE: Обезщетение за вреди при хулиганство по УБДХ
Вписване на данни за претърпените вреди от хулигански прояви
Нормативната уредба предвижда и възможност за вписване на информацията за причинените щети. Тази възможност е залегнала и в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който се прилага субсидиарно по отношение на въпроси, които не са изрично уредени в Указа за борба с хулиганството (УБДХ), съгласно чл. 9, ал. 2 от УБДХ. Важно е да се подчертае, че изпълнението на това изискване не следва да се тълкува като задължителна предпоставка за осъществяване на правото на търсене на обезщетение за вреди. Изявлението, издадено от органа, който е установил извършеното нарушение, може да послужи като полезно доказателствено средство за изясняване и потвърждаване на причинно-следствената връзка между конкретното деяние и настъпилите неблагоприятни последици.
Търсене на обезщетение по граждански ред чрез института на непозволеното увреждане
В подобна хипотеза, деянието, което отговаря на признаците, дефинирани в чл. 1, ал. 3 от УБДХ, автоматично изпълнява и признака „противоправност“ в рамките на състава на непозволеното увреждане по гражданското право. Въпреки това, всички останали конститутивни признаци на деликта следва да бъдат доказани от страна на увредения. Единственото изключение в това отношение е вината, по отношение на която действа оборима презумпция, която може да бъде опровергана от нарушителя.
В обобщение, всяко лице, което е претърпяло вреди вследствие на което и да е от предвидените в УБДХ правонарушения, разполага с право да търси пълното им възмездяване.
Свързани правни въпроси
- Каква е същността на
- По какъв начин се прилага
- Какви са предвидените срокове за
Потърсете професионална правна консултация
Ако имате нужда от правна помощ по разглежданата тематика, не се колебайте да се свържете с нас.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu