TITLE: Правен анализ на ограничителните мерки и ваксинирането
TITLE: Законност срещу морал: Правен анализ на зелените сертификати
Поробеният ум се пита – това законно ли е? Умът на свободния пита – това правилно ли е?
Дълго време отлагахме момента, в който да пристъпим към изготвянето на този правен анализ. Основната причина за тази пауза бе липсата на достатъчна и ясна информация, както и множеството противоречиви въпроси, породени от въвеждането на мерките. Вероятно именно тази неяснота доведе до дълбокото разделение и противопоставяне в обществото. Настоящият текст представлява правен прочит на събитията и е израз на лично мнение на авторите. Той няма претенции за изчерпателност или за налагане на единствено вярна позиция, а цели да предложи отговори на два ключови въпроса:
- 1. Нарушават ли зелените сертификати нашите основни права?
- 2. Допустима ли е задължителна “ваксинация“ с препарати срещу SARS-CoV-2?
И така – законни ли са тези “зелени сертификати“?
- Повечето хора биха приели, че ако дадено действие е предвидено в закон или е подкрепено с министерска заповед, то е автоматично законно.
- Това твърдение обаче не е съвсем точно. Първо е необходимо да разграничим понятията “законност“ и “обществен ред“.
- В историята на човешките общества съществуват стотици примери, при които действия, днес считани за скандални и чудовищни, в миналото са били обичайни и дори законово уредени. Всичко зависи от възприятието на обществото към дадено действие, отношение или ситуация в конкретен исторически момент. В това е заложена и същността на понятията “добри нрави“, обществен ред и обществен морал. Самата правна наука е създадена с цел да регулира поведението на индивидите, така че те да участват пълноценно в обществото, без да увреждат правата на другите.
- С други думи, ако обществото приема дадено отношение или действие за приемливо, то се смята, че то съответства на обществено-приемливите норми като правило за поведение.
- В съвременния свят съществуват цялостни системи от правила за грижа и отглеждане на деца с увреждания. В древна Спарта обаче е било общоприето и законно новородените с увреждания да бъдат изоставяни, за да загинат.
- В миналото е било законно, морално и общоприето други човешки същества да бъдат лишени от основните си права и на практика да се третират като вещи. Корените на робството са дълбоки – от Древния Рим и Древна Спарта до по-късни епохи в различни общества. То е било напълно приемливо само допреди около 250 години в Новия свят, в първите 100 години след основаването на Съединените Американски Щати.
- В генезиса на конфликта, довел до Американската гражданска война, стоят противоречията между южните щати, чиято икономика се е основавала на робски труд, и северните щати, където общественото мнение е било настроено срещу робството. В част от южните щати, дълго време дори след победата на Севера, е съществувала тенденция за неравноправно и унизително третиране на определени групи хора.
- В Европа, само преди 85 години, в част от държавите е битувало схващането, че една раса е по-висша от други и следва да се третират като “второкласни“ и “низши“.
- Много дълго време, почти по целия свят, е било общоприето жените да нямат равни права с мъжете. Масово те не са имали право да гласуват почти до средата на миналия век.
- За пълнота следва да отбележим, че и в настоящия момент съществуват близкоизточни държави, в които жените все още нямат тези права. В някои от тях те нямат право да гласуват, шофират, да се образоват или да се движат без мъжки придружител от семейството. Безправието им стига дотам, че мъжете имат “законното“ право да ги бият и малтретират физически. Звучи абсурдно, но там това е прието за “обществен ред“.
- Има държави в Далечния изток, където консумацията на животни, отглеждани тук като домашни любимци, е нормална и общоприета. Това се смята в западния свят за отвращаващо и шокиращо.
- Съществували са дълги периоди, в които обществото е приемало естествената голота за нормална, а други периоди, в които дори показването на малка част от краката е било недопустимо и скандализиращо. В някои места и днес моралът изисква тялото да бъде изцяло покрито с плътна дреха или воал. В тези общества това е нормата за обществен ред, закрепена в правни норми в страните, възприели Шериата като правна система, където религиозните правила се прилагат и като обществени правила за поведение.
- Тоест, отново стигаме до въпроса какво се възприема за нормално и приемливо в дадено общество през даден период.
- Щом нещо неприемливо е било нормално в миналото или може да стане законно в бъдещето, в зависимост от обществения ред, трябва да съществува система от неотменими права, действащи за всички или за повечето общества.
- Именно това е основната идея за създаването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). По-късно, на базата на ЕКЗПЧОС, е създадена и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС).
Основните права. Принципи и изключения
- В България съществува основен закон – Конституцията. Тя е гарант за защита от произвол срещу спорни, новосъздадени и тенденциозни правила, установени не в интерес на цялото общество.
- В светлината на горното, за да направим преценка за истинска “законност“, е необходимо да са налице достатъчни гаранции, че са спазени основните права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и преди всичко от Конституцията на Република България (КРБ).
- Разбира се, правилата в КРБ и Конвенцията могат и вероятно ще бъдат променени с течение на годините, за да съответстват на новите обществени нужди. Винаги обаче трябва да се съблюдават същите основни принципи, заложени в КРБ, Конвенцията и производните им актове. Тези принципи представляват система от правила, създадени в интерес както на обществото, така и на отделния човек.
- Най-определящ е принципът на пропорционалността и балансът между правата и интересите на отделния индивид и тези на цялото общество.
- Това означава, че отделният индивид трябва да търпи ограничаване на личните си права и свободи само и единствено, ако това е в сигурен интерес на цялото общество. Ограничаването на отделни права е допустимо само и единствено, ако обратното би застрашило или увредило правата на общността. Важно е да се отбележи, че освен че ограничаването на индивидуални права не е абсолютно, някои от тях не подлежат на суспендиране или отмяна – например правото на живот.
- В най-общ вид, израз на този разумен баланс е текстът, закрепен като изключение в края на почти всеки член от ЕКЗПЧОС.
TITLE: Правна същност на ограниченията и приоритетът на свободата
Границите на държавната намеса в светлината на Конвенцията
Цитираният по-горе конституционен и конвенционен принцип поставя ясна рамка: всяко ограничение на основните права е допустимо единствено когато е предвидено в самия закон и е строго необходимо в демократично общество. Целта на тези мерки трябва да бъде защита на конкретни обществени блага – сигурността, обществения ред, здравето и морала, или пък правата и свободите на трети лица. Без наличието на тази законна и необходимостна връзка, намесата е незаконна.
Тълкуване на понятието „обществено здраве“
От посочената дефиниция става ясно, че ключов елемент от защитата е опазването на общественото здраве. Юридическата наука разграничава това понятие от индивидуалното здраве на отделния гражданин. Под „обществено здраве“ следва да разбираме системна грижа за здравето на социалната общност като цяло. Това включва мерки, насочени към предотвратяване на увреждания или заплахи за здравето на всички членове на обществото едновременно, а не само на конкретни индивиди.
Следователно, ограничаването на право, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) или от Българската конституция, е легитимно само ако служи за защита на друго, също конституционно гарантирано право. Възниква логичният въпрос за решаването на колизии между две защитими права. В правната практика отговорът се търси чрез прилагане на критерия за приоритет и тежест на засегнатото право.
Иерархия на ценностите: Живот и Свобода
В йерархията на правата, правото на лична свобода стои непосредствено до правото на живот. Не използваме формулировката „след него“, а „до него“, тъй като за значителна част от обществото, включително и за автора на настоящия анализ, личната свобода е водеща ценност, която понякога се преценява като по-важна дори от биологичното съществуване. Такава позиция не е укорима, стига тя да не накърнява физическата цялост, личността или правата на другите.
Историческият контекст показва, че дори и тук съществуват изключения и условности. Десетки милиони хора са платили с живота си за да осигурят свобода – както за собственото си поколение, така и за бъдещите. Лозунгът „Свобода или смърт“ е вписан в националната ни история и символи. Отричането на тази фундаментална жертва за свободата би означавало фактически отричане на повечето български национални символи.
Онтологичен и правен статус на свободата
Свободата се възприема като онтологична даденост – ние се раждаме свободни и притежаваме свободна воля. Именно поради тази причина в теологията, и конкретно в християнството, свободната воля се разглежда като най-големият дар, предоставен от Бог на човека.
В рамките на Конвенцията правото на лична свобода и сигурност е защитено като единен комплекс. Въпреки това, историческият поглед върху развитието на тези институти допуска дискусия относно тяхната самостоятелност и взаимовръзка в различни правни епохи.
TITLE: Конституционни граници на ограниченията: чл. 57, 28, 29 и 32 от КРБ
Загубата на свобода в името на сигурността е илюзия
Историческият опит и правната теория показват, че когато индивидът доброволно се отказва от част от своите свободи в замяна на обещана сигурност, крайният резултат често е двойна загуба – липса както на свобода, така и на реална защита. Този принцип стои в основата на конституционната защита срещу произвол.
Конституционната рамка на Република България
В правната ни практика разглеждаме основните права и свободи на гражданите като дефинирани в чл. 26 до чл. 61 от Конституцията на Република България (КРБ). Въпреки че законодателят предвижда възможност за временно ограничаване на определени права, това е допустимо единствено в изключителни хипотези – при обявено военно или извънредно положение. Съществува обаче категория от фундаментални права, които са абсолютно неотчуждими и не могат да бъдат засегнати дори в тези екстремни обстоятелства.
Ключовата норма, уреждаща тези ограничения, се съдържа в Чл. 57 от КРБ:
- Ал. 1: Утвърждава принципа, че основните права на гражданите са неотменими.
- Ал. 2: Забранява злоупотребата с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява правата или законните интереси на други лица.
- Ал. 3: Предвижда, че при обявяване на война, военно или друго извънредно положение, със закон може да се ограничи временно упражняването на отделни права. Това ограничение обаче не важи за правата, изрично посочени в чл. 28, чл. 29, чл. 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от КРБ.
Неотчуждими права, защитени от Конституцията
Право на живот (Чл. 28)
Конституцията гарантира, че всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се квалифицира и наказва като най-тежкото престъпление в правната система.
Защита от мъчение и нечовешко отношение (Чл. 29)
Чл. 29, ал. 1 забранява категорично всеки да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
Запрета на експерименти без съгласие (Чл. 29, ал. 2)
Втората алинея на същия член установява, че никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. Това е фундаментална гаранция за телесната неприкосновеност и автономия на волята.
Неприкосновеност на личния живот (Чл. 32)
Съгласно Чл. 32, ал. 1 от КРБ, личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот, както и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Преди да разгледаме специфичните ограничения, трябва да отбележим, че в йерархията на конституционните норми стои и разпоредбата на Чл. 6 от КРБ, която утвърждава принципите на правовата държава и върховенството на закона, осигурявайки базиса за защита на всички изброени по-горе права.
TITLE: Конституционни гаранции за равенство и ЕКЗПЧОС при здравни сертификати
Конституционни основи на равенството и забраната за дискриминация
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
Равенство пред закона и забрана за привилегии
Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
При систематичен анализ на цитираните конституционни разпоредби се установява, че дори в условията на извънредно или военно положение – което може да бъде обявено единствено с акт на Народното събрание и което в настоящия момент не е в сила – не е допустимо въвеждането на диференциран режим за определени категории лица. По наше правно мнение, недопустима е и всякаква привилегия, произтичаща от медицинско „сертифициране“, което носи скрит принудителен характер.
Анализ на Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧОС)
ЧЛЕН 8
- Право на зачитане на личния и семейния живот
1.
TITLE: Чл. 8 и 14 ЕКПЧ и делото Вавричка срещу Чехия
Право на неприкосновеност на личния и семейния живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията
Изключения от правото на неприкосновеност:
Държавните органи нямат право да се намесват в упражняването на това основно право, освен ако намесата е предвидена в закона и е необходима в демократично общество в интерес на:
- националната и обществената сигурност;
- икономическото благосъстояние на страната;
- предотвратяването на безредици или престъпления;
- защитата на здравето и морала;
- защитата на правата и свободите на другите.
Забрана на дискриминацията
Член 14
Упражняването на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на:
- пол;
- раса;
- цвят на кожата;
- език;
- религия;
- политически и други убеждения;
- национален или социален произход;
- принадлежност към национално малцинство;
- имущество;
- рождение;
- друг някакъв признак.
Делото „Вавричка и други срещу Чешката република“ (решение от 2021 г.)
В контекста на баланса между общественото здраве и правото на личен живот, ключово значение има емблематичното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Вавричка и други срещу Чешката република, обявено през 2021 г.
Правна квалификация на задължителната ваксинация:
В това решение ЕСПЧ приема, че задължението за имунизация на деца срещу редица инфекциозни заболявания (дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенца тип Б, полиомиелит, хепатит В, морбили, паротит, рубеола, както и пневмококови инфекции за деца със специфични показания) представлява по принцип намеса в правото на личен живот, защитено от член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, такава намеса може да бъде оправдана, ако са изпълнени кумулативно следните условия:
- намесата е предвидена в закон;
- преследва една или няколко от изрично посочените легитимни цели;
- е необходима в демократично общество;
- е пропорционална на преследваната цел;
- отговаря на належаща обществена нужда.
Изводът на Съда по конкретния казус:
ЕСПЧ не констатира нарушение на Конвенцията в случая с Чехия. Съдът мотивира решението си с факта, че задължителната ваксинация на децата е била уредена със закон, преследвала е легитимни цели (защита на здравето и на правата и свободите на другите) и начинът ѝ на прилагане е отговарял на стандартите на демократичното общество.
По-конкретно, мярката е преценена като добре обоснована и необходима за защита на отделните индивиди и обществото като цяло от инфекциозни заболявания. Също така е прието, че средствата за налагане на задължението – еднократни невисоки глоби за родителите, които не представят децата си за имунизация, и неприемането на неваксинирани деца в детски градини – са били пропорционални на преследваната цел.
Защо изводите по делото „Вавричка“ НЕ могат да се използват като прецедент за задължителна COVID-19 ваксинация
Съществуват съществени разлики, които правят некоректно прилагането на логиката от делото „Вавричка“ към предложенията за задължително ваксиниране с препарати срещу COVID-19:
Едно хипотетично задължително ваксиниране срещу COVID-19 би могло да се аргументира с легитимната цел на защита на общественото здраве.
Но! В делото „Вавричка“ ЕСПЧ се произнася по задължение за ваксинация, което е било въведено със закон и то…
TITLE: Правен режим на условните разрешения за употреба
Въпросът за безопасността на ваксините, разработени в рамките на десетилетия, стои на различно ниво спрямо препаратите срещу SARS-CoV-2. Последните получават само условно разрешение за пускане на пазара. Категорични заключения относно тяхната ефективност и безопасност ще бъдат възможни едва към края на 2022 г., а за отделни препарати – чак през 2024 г. Тази временна рамка е изрично посочена в инструкциите за употреба, приложени от производителите към всяко лекарство.
Условията за издаване на разрешение за употреба под условие
Всяко такова разрешение съдържа клауза, че съгласно чл. 14-а от Регламент (ЕО) № 726/2004, в определения срок притежателят на разрешението трябва да изпълни конкретни задължителни мерки.
Нека разгледаме съдържанието на чл. 14-а от Регламент (ЕО) № 726/2004. Този нормативен акт урежда процедурите на Съюза за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, както и създаването на Европейската агенция по лекарствата.
- Параграф 1: В надлежно обосновани случаи, за да се отговори на неудовлетворени медицински потребности на пациентите, разрешение за търговия с лекарствени продукти може да се предостави преди представянето на подробните клинични данни. Това се отнася за продукти, предназначени за лечение, превенция или медицинско диагностициране на тежки инвалидизиращи или животозастрашаващи заболявания. Основното условие е ползата от незабавното предоставяне на съответния лекарствен продукт на пазара да има превес над риска, свързан с факта, че все още са необходими допълнителни данни.
В спешни ситуации разрешение за търговия с такива лекарствени продукти може да бъде издадено дори когато не са представени изчерпателни предклинични или фармацевтични данни.
- Параграф 2: За целите на настоящия член изразът „неудовлетворени медицински потребности“ се дефинира като заболяване, за което не съществува задоволителен метод за диагностициране, превенция или лечение, разрешен в Съюза. Дефиницията обхваща и случаи, в които такъв метод съществува, но…
TITLE: Условни разрешения за търговия и задължения за проследяване
Изисквания за терапевтична стойност и баланс риск-полза
За да бъде издадено разрешение за търговия съгласно разглеждания правен режим, е необходимо лекарството да осигурява съществена полза за пациентите. Освен това, предоставянето на такова разрешение е допустимо единствено при наличие на благоприятно съотношение между потенциалните рискове и очакваните ползи. Заявителят трябва да разполага с възможност да представи пълни и изчерпателни данни, подкрепящи тази оценка.
Специални задължения и мониторинг от страна на Агенцията
Разрешението за търговия, издадено по този ред, не е безусловно. То е обвързано с изпълнението на конкретни специални задължения, които, при необходимост, включват и срокове за приведение в съответствие. Тези условия се фиксират изрично в текста на самото разрешение за търговия. Европейската агенция по лекарствата (EMA) осъществява ежегоден преглед на тези специални задължения, за да следи за спазването им.
Задължение за допълнителни клинични проучвания
Като съществена част от специалните задължения, предвидени в параграф 4, титулярът на разрешението за търговия е длъжен да завърши текущите изследвания или да инициира нови проучвания. Целта е да се потвърди окончателно, че съотношението риск-полза остава благоприятно за целевата група пациенти.
В обобщението на характеристиките на продукта (SmPC) и в листовката, приложена към опаковката, трябва да се посочи ясно, че разрешението за търговия е условно и зависи от изпълнението на тези специални задължения, дефинирани в параграф 4.
Практически примери: Ваксини срещу COVID-19
За илюстрация на приложението на тези норми, разглеждаме конкретни случаи от документацията на регулаторните органи:
- Ваксината на Moderna срещу COVID-19 (стр. 15 от документацията):
За потвърждаване на ефикасността и безопасността, титулярът на разрешението за търговия (ПРУ) е задължен да представи окончателния доклад от клиничното проучване mRNA-1273-P301. Това проучване е рандомизирано, плацебо-контролирано и заслепено за наблюдателя. Срокът за представяне на този доклад е декември 2022 г. - COVID-19 Vaccine AstraZeneca (стр. 14 от документацията):
За потвърждаване на ефикасността и безопасността, ПРУ трябва да предостави:- Първичен анализ, базиран на заключването на данните от 7 декември (след заключване на базата данни) и окончателен анализ от сборните основни проучвания. Срок за първичен анализ: 5 март 2021 г.
- Окончателен сборен анализ. Срок: 31 май 2022 г.
Допълнително, за потвърждаване на ефикасността и безопасността при хора в старческа възраст и такива с подлежащи заболявания, ПРУ трябва да предостави преглед и резюме на първичния анализ, както и окончателен доклад от клиничното проучване D8110C00001. Срок за първичен анализ по това конкретно проучване: 30 април 2021 г.
TITLE: Правни рискове при условно одобрени ваксини и критерии на ЕСПЧ
Срок за окончателно разрешение за употреба: 31 март 2024 г.
Въпреки че посочените препарати притежават разрешение за употреба, то е предоставено под строго определени условия. Липсата на окончателни доказателства, потвърждаващи тяхната безопасност и ефективност, поражда съществено правно съмнение. Тези данни позволяват да се твърди, че в определен аспект разглежданите медикаменти все още носят характер на експериментални средства. Това е така, тъй като стандартният цикъл на пълно клинично изпитване не е завършен или пък подробните клинични резултати не са били представени пред регулаторните органи.
Такова положение поставя на дневен ред фундаментален конституционен въпрос. Ако държавата въведе задължително прилагане на препарати, които разполагат единствено с условно разрешение за продажба, това би представлявало пряко нарушение на основни права. Конкретно става въпрос за чл. 29, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ).
Конституционна забрана за медицински опити без писмено съгласие
Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 КРБ е категорична: „Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.“
Дори и само наличието на тази конституционна пречка е достатъчно силен аргумент, който изключва възможността за правен аналог между пълно одобрени лекарства и такива с условен статус. Принудителното прилагане на последните би могло да се квалифицира като нарушение на забраната за медицински експерименти без информирано съгласие.
Четири ключови условия за преценка по практиката на ЕСПЧ
В разглежданото от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) дело, Съдът акцентира върху четири допълнителни условия. Те следва винаги да се прилагат като критерии при преценката на подобни мерки. Първото и основно изискване е свързано с естеството на самите ваксини:
- Прилаганите ваксини трябва да бъдат доказано ефективни за предотвратяването на сериозни инфекциозни заболявания.
- Националното законодателство трябва да предвижда ясни изключения от задължението за ваксиниране в случаите, когато съществуват медицински противопоказания за конкретния индивид.
TITLE: Допустимост на отказ по съвест и епидемиологични рискове
Правна допустимост на изключение за „отказници по съвест“
Лицата, които отказват имунизация по лични убеждения или други причини, разполагат с ефективни правни средства за защита в рамките на националната правна система. Такива включват възможността за обжалване пред Конституционния съд на Република България.
Липса на гаранция за блокиране наTransmission
Стигаме до ключовия въпрос: съществува ли правна или медицинска гаранция, че лицата, които са получили ваксина, няма да пренасят инфекцията и няма да заразят останалите? Краткият отговор е: най-вероятно не.
В момента на произнасянето на решението по делото „Вавричка“, правната и епидемиологичната обстановка беше коренно различна. Тогава ваксините срещу Covid-19 току-що бяха преминали през процедурата за „експертна оценка“ от няколко институции, които официално се представяха като независими от производителите. Впоследствие обаче, практическите данни и научните изследвания бързо опровергаха първоначалните оптимистични прогнози и развенчаха твърденията за пълна ефективност.
Основният проблем, който остава в много държави, където масовата имунизация с препаратите срещу Ковид-19 беше внедрена, е фактът, че тези средства на практика не гарантират пълно прекъсване на веригата на заразяване.
TITLE: Ваксинацията и зелените сертификати: правен анализ на ефективността
Липса на доказателства за пълно прекъсване наTransmission веригата
Не съществуват убедителни данни, които да потвърдят, че въпросните мерки не само елиминират заболяването, но и успяват да ограничат неговото разпространение. Освен това, липсват и достатъчно емпирични доказателства за значително намаляване на увреждащите ефекти на вируса.
Правният дебат около „обществения интерес“ при ограничаване на основни права
Ако ваксинацията не гарантира прекъсване на епидемиологичната верига, възниква логичният въпрос: какъв точно е „общественият интерес“, който служи като правно основание за толкова сериозно ограничаване на фундаментални човешки права? По наше мнение, в контекста на текущите епидемиологични данни, такъв интерес е трудно обоснован или напълно отсъстващ.
Критика на прецедента „Вавричка“: Основният аргумент на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в делото „Вавричка“, че не е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), се базира на тезата, че ваксинацията попада в изключенията по чл. 8, ал. 2. Тези изключения са предвидени от закона и са необходими в демократично общество за защита на здравето на другите.
Проблемът с тази правна квалификация е, че тя се оказва изключително спорна в светлината на настоящата епидемиологична обстановка, особено по отношение на доминиращата мутация „Омикрон“. В тази конкретна ситуация констатацията на Съда се сблъсква с реалността, че ваксинацията не предотвратява заразяването, а следователно не блокира и разпространението на вируса, което изпразва от смисъл правната логика на ограничителните мерки.
Статистическа реалност: Този извод се потвърждава от най-базовия анализ на официалната световна статистика за разпространението на Ковид-19.
Ефектът върху „зелените сертификати“: Държавите с изключително висок процент напълно ваксинирани граждани също бяха засегнати от нова вълна на заболяването. Аналогична ситуация се наблюдава и при другите две категории лица, обхванати от системата на „зелените сертификати“. Не съществуват никакви гаранции, че преболедувалите лица, както и тези с отрицателен тест, не могат да бъдат носители и да разпространяват заразата.
Считаме, че допълнителни доказателства в тази посока са излишни, тъй като всеки гражданин може да провери бързо истинността на твърденията чрез официалните данни за заболеваемостта.
Правен принцип за ограничаване на правата: Фундаментален принцип при защитата на основните права е, че за да бъде оправдано ограничаването на едно основно човешко право, то трябва да отговаря на строги критерии за необходимост и пропорционалност…
TITLE: Пропорционалност и правни основания за ограничаване на свободата
Изискването за минимална намеса при ограничаване на правата
Правната доктрина и съдебната практика налагат императивното правило, че държавните мерки, ограничаващи основни права, трябва да бъдат най-малко рестриктивните средства, необходими за постигане на легитимната цел. Това означава, че ако съществува алтернативен, по-мек механизъм, който постига същия резултат като по-тежката мярка, изборът на последната представлява пряко нарушение на закона. В контекста на разглежданите въпроси, това се отнася до защитата на правото на личен живот, гарантирано по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).
Ако ваксините осигуряваха надеждна бариера срещу заразяването и блокираха трансмисията на вируса, правният анализ би бил коренно различен. Обаче наличните данни, които споделяме като професионална оценка, сочат към обратното. Дори да приемем, че препаратите допринасят за по-леко протичане на заболяването, както подсказват някои статистики, тази ефективност не е достатъчна, за да обоснове толкова груба намеса в конституционните права на гражданите.
Недопустимост на принудителната ваксинация и „зелените сертификати“ без оглед на средствата
Налагането на задължителна ваксинация или въвеждането на т.нар. „зелен сертификат“, без да се преценят алтернативните средства за постигане на целта, категорично би представлявало нарушение на правото на личен живот. Такова нарушение се осъществява не само по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, но и по смисъла на чл. 32 от Конституцията на Република България.
Разгледано през призмата както на КРБ, така и на ЕКЗПЧОС, ограничаването на правото на свободен избор е допустимо само и единствено при наличие на сигурни гаранции, че мярката ще спре разпространението на инфекцията. Предвид актуалните научни резултати, задължителната имунизация и свързаните с нея ограничения чрез „зелени сертификати“ ще бъдат квалифицирани като нарушение на правото на личен живот. Причината е проста: средствата, използвани за налагането им, са непропорционални спрямо преследваната цел в рамките на едно демократично общество.
Ограниченията върху основни права и свободи, обосновани със спорни аргументи за „по-леко индивидуално преболедуване“, са неприемливи. Това становище се подкрепя от следващия ключов правен и фактологичен аспект:
Липса на завършен стандартен изпитателен цикъл
Твърденията, че тези препарати са най-тестваните в историята на медицината, базирайки се на огромния брой приложения (над 8 милиарда), са правно и логически несъстоятелни. Такива аргументи игнорират фундаменталното изискване за завършен стандартен изпитателен цикъл, който е предпоставка за признаване на безопасността и ефективността на едно лекарство в правния ред.
TITLE: Темпоралният критерий за оценка на ваксинните ефекти
Ключовият показател за проследяване на влиянието на медицинските препарати е времевият хоризонт, а не само количествените данни.
Историческият опит показва, че нежеланите странични ефекти от стотици имунизационни средства, прилагани в миналото, стават обект на публична гласност едва след изтичането на десетки години от тяхното въвеждане в практика.
TITLE: Правни аспекти на дефинициите и съдебни забрани за задължителна имунизация
Хипотетични рискове от дългосрочни увреждания при масова имунизация
Ако се допусне хипотетично, че даден медицински продукт предизвиква неблагоприятни реакции или причинява щети върху човешкото тяло, които обаче не се проявяват незабавно, а „активират“ и стават видими едва след изтичането на петгодишен период, тогава фактът, че той е приложен върху осем милиарда души, няма да предостави никаква защита или помощ на засегнатите.
Значим е и фактът, че за да се адаптира и улесни въвеждането на тези продукти на пазара, Центърът за контрол и превенция на заболяванията в Съединените американски щати (CDC) в рамките на две години многократно измени правната дефиниция за „ваксина“. Първоначалното разбиране за препарат, който формира имунитет и осигурява защита от болест, бе заменено с по-размитото определение за средство, което само подпомага имунната система. В тази връзка остава дискусивно дали разглежданите продукти отговарят дори на историческите критерии за ваксина срещу грип, където се гарантираше създаване на имунитет, макар и с временен характер.
Твърденията, че мерките служат за „разтоварване на здравната система“, са юридически несъстоятелни. Това е така, тъй като задължението за осигуряване на медицински грижи и здравеопазване лежи изцяло върху държавата и се финансира чрез данъчни постъпления, както и чрез задължителните социалноосигурителни вноски, които всеки гражданин на държавата е длъжен да заплаща.
От своя страна, аргументите за „по-леко протичане на болестта“ са логически абсурдни. Изборът на лечение е право на лична автономия, освен че липсва гаранция за такъв ефект от имунизацията. Отделен и съществен въпрос е поемането на тежестта и риска от евентуални неблагоприятни странични ефекти, които вече бяха споменати в предишните разсъждения.
Съдебна практика в САЩ: Блокиране на федерални заповеди за ваксинация
Целесъобразно е да се анализира ситуацията в държавата с най-голям брой засегнати лица – САЩ.
Федерален съд в САЩ блокира плановете на администрацията на президента Джо Байдън за въвеждане на задължителна имунизация срещу COVID-19 за медицински персонал в десет щата, според информация от Washington Examiner. Окръжният съд на САЩ за Източния окръг на щата Мисури издаде предварителна забрана срещу заповедта, която налагаше ваксиниране на здравните служители до 4 януари. Временното съдебно решение е следствие от делото „Мисури срещу Байдън“.
Тази предварителна забрана обхваща медицинските учреждения в следните щати: Аляска, Арканзас, Айова, Канзас, Мисури, Небраска, Ню Хемпшир, Северна Дакота, Южна Дакота и Уайоминг. Посочените десет щата заведоха иск срещу администрацията на Байдън, твърдейки, че разпоредбата за задължителна имунизация е противоконституционна.
Още в началото на ноември 2021 г. Апелативният съд на САЩ спре изпълнението на изискването за задължителна имунизация на служителите в големи предприятия, наложено от президента. Тогава съдът се аргументира с наличието на „сериозни законодателни и конституционни“ нарушения, породени от въведеното задължение.
TITLE: Делото Т-523/21 пред Съда на ЕС срещу Регламент 2021/953
Ключово производство: Жалба пред Съда на Европейския съюз
В момента пред Съда на Европейския съюз се разглежда делото с номер Т-523/21. Искът е предявен от Стефания Абенанте (Ферара, Италия) заедно с още 423 жалбоподатели. Ответници по производството са Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз.
Жалбоподателите формулират няколко искания към съда, които могат да се систематизират по следния начин:
- Временна мярка: Молят за незабавно спиране на прилагането на чл. 1, ал. 1, т. „а“ и т. „б“ от обжалвания акт, като спешна мярка преди окончателното решение по делото.
- Главен иск по същество: Пълно отменяне на обжалвания регламент.
- Иск по евентуалност (първи ред): Окончателно отменяне на чл. 3, ал. 1, т. „а“ от Регламент (ЕС) 2021/953.
- Иск по евентуалност (втори ред): Окончателно отменяне на чл. 3, ал. 1, т. „б“ от Регламент (ЕС) 2021/953.
- Иск по евентуалност (трети ред): Доколкото регламентът не бъде отменен изцяло, жалбоподателите искат в него да бъде включена изрична разпоредба, дефинираща „положителен случай на COVID-19“ единствено като резултат, отговарящ на протоколите на Световната здравна организация (СЗО) и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC). Става въпрос за тестовете RT-PCR спрямо безсимптомни лица и лица със симптоми, като се вземат предвид циклите на развитие на вируса.
- Иск по евентуалност (четвърти ред): С оглед на възможното балансиране на конкретните изисквания на държавите-членки, се иска отменяне на текста на чл. 3, ал. 1, т. „а“ и т. „б“ от обжалвания регламент и неговата частична промяна. Новата редакция следва да задължава всеки европейски гражданин, в посочените от регламента случаи, да се подлага на слюнчен тест. При положителен резултат от този тест, потвърждението на случай на SARS-CoV-2 (COVID-19) следва да се извършва съгласно протоколите на СЗО и ECDC.
В подкрепа на жалбата се изтъкват четири основни правни основания.
Първо основание: Нарушение на чл. 20 и 21 от Хартата на основните права на ЕС и на Резолюции на Съвета на Европа
В това отношение жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент нарушава принципа на недискриминация, тъй като отдава предпочитание на лицата, които са ваксинирани срещу COVID-19, пред тези, които не са ваксинирани.
TITLE: Дискриминация при движение: Научни основания и Хартата
Това твърдение, което се гради на погрешното научно допускане, че ваксинираните лица не пренасят вируса, представлява неправомерна дискриминация, ограничаваща свободата на придвижване. Подобно ограничение е изрично забранено от Съвета на Европа — изпълнителният орган на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“). Тъй като както държавите, така и Европейският съюз са членове на тази организация, те не могат да се отклоняват от нейните насоки и стандарти.
Второ основание: Нарушение на член 20 и член 21, параграф 1 във връзка с членове 41—49 от Хартата и нарушение на член 54 от Хартата
По отношение на това основание се посочва, че в регламента липсва посочване на какъвто и да е източник, който да служи като минимална насочваща или доказателствена подкрепа за съществуването на научна несигурност относно конкретния факт, че ваксинираните лица пренасят Sars-CoV-2 в по-малка степен в сравнение с незаразените лица. Не е проведена необходимата предварителна подходяща медицинска и научна консултация, която да обоснове самото изложено твърдение.
Твърдението, че ваксинираните не заразяват, е в противоречие със съдържанието на регламента, в който се потвърждава, че трябва да се изчакат доказателства
Нито един европейски гражданин не може да бъде подложен на дискриминация при пълноценното упражняване на своето право на свободно движение без ограничения.
TITLE: Правни основания за оспорване на регламента за зелени сертификати
Липса на научно обоснована база за наложените ограничения
В настоящата част се анализира критичният аспект, свързан с отсъствието дори на косвени доказателства, които да потвърдят научната обоснованост на въведените ограничения. Правната позиция се гради върху тезата, че административните мерки не могат да почиват на предположения, а изискват ясна и проверима научна подкрепа, каквато в случая липсва.
Трето основание за оспорване: Нарушение на член 21 и член 49 от Хартата за основните права на ЕС
Тук се повдига въпросът за злоупотреба с власт, както и за нарушение на принципа на законност, който е конституиран в член 49 от Хартата. Основният аргумент е, че регламентът страда от фундаментален дефект — липсата на научна обосновка, която да легитимира неговото прилагане.
В тази връзка се акцентира върху следния правен факт: процедурите по изпитване и последващото разрешение за пускане на пазара на ваксини, предназначени за предотвратяване на разпространението на вируса SARS-CoV-2, никога не са били проектирани или одобрени с цел да блокират способността на ваксинираните лица да станат източник на зараза за други индивиди. Следователно, правният ефект на разрешението за употреба е ограничен строго до индивидуалната защита от тежки форми на заболяване, а не до колективния имунитет или прекъсване на веригата на предаване.
Незаконосъобразност при разширяване на приложимостта на ваксините
Правно недопустимо е разширяването на обхвата на действие на ваксините отвъд строгия периметър, определен от техните клинични изпитвания и регулаторни разрешения. Когато законодателят или регулаторният орган приписва на ваксините свойства, които не са били предмет на одобрение, се нарушава принципът на правна сигурност и пропорционалност.
Налице са множество документирани данни, които не подлежат на оспорване и се базират на статистически анализи за развитието на епидемиологичната ситуация както в Европейския съюз, така и в световен мащаб. Тези данни недвусмислено показват корелация, при която държавите с най-високи нива на ваксинация отчитат и най-високи бройки на регистрирани заразявания. Освен това, съществуващи доказателства сочат, че ваксинираните лица могат да допринесат за разпространението на нови варианти на вируса, като по-специално вариантът „Делта“ е бил свързван с този феномен. Допълнително, статистиката индикира по-висока смъртност от COVID-19 сред групата на ваксинираните лица, което допълнително подкопава научната обосновка на политиката, базирана изцяло на ваксинационния статус като критерий за свобода на движение.
Четвърто основание за оспорване: Нарушение на член 20 във връзка с член 35 от Хартата
Следващото правно основание се отнася до дискриминацията (нарушение на член 20 от Хартата) в контекста на правото на здравна защита (член 35 от Хартата). Аргументацията се гради върху факта, че разглежданият регламент се отклонява от официалните насоки и препоръки, издадени от Световната здравна организация (СЗО) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). Тези институции са формулирали конкретни позиции относно използването на тестове като алтернативен или паралелен инструмент за управление на пандемията, които регламентът игнорира или подценява, което води до неправилно прилагане на мерките и злоупотреба с власт.
TITLE: Правни доводи срещуgreen сертификати и тестове
Отклонение от международните стандарти и злоупотреба с правомощия
В настоящия анализ се посочва, че обжалваният регламент се отклонява от утвърдените насоки на Световната здравна организация (СЗО) и Европейския център за превенция и контрол на болестите (ECDC) по отношение на методиката за диагностициране. Този факт се квалифицира като злоупотреба с власт.
В тази връзка се акцентира върху факта, че в лабораториите на отделни държави амплификацията при Rt-PCR тестовете се извършва с брой цикли, надвишаващ препоръчителния праг за надеждност, определен от ECDC и СЗО. Тестовете се прилагат без задължителна предварителна или последваща клинична валидация, което води до фалшифициране на резултатите при неправилна амплификация. Освен това, при установяване на положителен резултат, изследването не се повтаря, въпреки че насоките на СЗО предвиждат такава процедура. Поради тези причини, изследването in vitro се разглежда като напълно ненадеждно.
Обжалваният акт предвижда задължителен скрининг на лица без симптоми за издаване на ЕС сертификат. Това противоречи на препоръките на СЗО, според които изследването с Rt-PCR или бърз тест на безсимптомни лица е ненужно, при липса на доказателства за тяхната заразителност. Единственото научно обосновано решение, което съответства на декларираната цел за безопасно пътуване, е задължението както за ваксинирани, така и за неваксинирани лица да положат слюнчен тест непосредствено преди пътуването. При положителен резултат от слюнчения тест, следва да се извърши потвърждаваща амплификация с Rt-PCR, използвайки брой цикли, съвместим с стандартите на СЗО и ECDC.
Въпросът за естествения имунитет
Друг съществен аспект е статусът на „естествено придобития имунитет“, възникнал след преболедуване и изграждане на антитела. Множество научни изследвания сочат, че този вид имунитет е не само по-траен, но и по-силен, тъй като има данни за защита срещу по-широк спектър от мутации на вируса. Въпреки липсата на категорични данни, които да потвърдят окончателно тези твърдения, фактът, че не са установени рискове от „нежелани реакции“ при естествения имунитет, налага извода, че решението за боледуване и възстановяване е индивидуално право на всеки гражданин.
Цитира се мисълта на Бенджамин Франклин (често погрешно приписвана на Уинстън Чърчил): „Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ Поставя се под въпрос дали в настоящия случай изобщо се предлага реална сигурност, срещу която би било оправдано да се отстъпи правото на свободен избор в толкова мащабен обем.
В много държави членки ваксинирането и получаването на „зелени сертификати“ формално остават „доброволни“. Тази доброволност е обаче привидна. Следвайки принципа на постепенното въвеждане на ограничения и рестрикции (описан от Ноам Чомски), държавните органи упражняват скрита принуда върху лицата, които нямат сертификат, което е недопустимо от правна гледна точка.
Човекът е социално същество. Лишаването от възможността за участие в значителна част от обществения живот поражда психологически и социален натиск. Лицата без сертификат не могат да посещават обществени мероприятия, заведения за обществено хранене, развлекателни и културни събития, както и търговски центрове. Достига се до абсурдни крайности, при които родителите са принудени да избират дали децата им да имат достъп до детски градини и присъствено учебно обучение.
В някои държави се налага директно единственият вариант за влизане в страната или за получаване на „зелен сертификат“ за гражданите – ваксинация. Това налагане на дискриминиращ признак се извършва без адекватна логика и представлява пълно нарушение на основни права, гарантирани от чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл. 6 от Конституцията на Република България.
За пълнота на анализа следва да се отбележи, че не може да се пренебрегне натоварването на здравните системи, както и съществуването на уязвими групи, при които заболяването протича тежко. Сериозността на вируса и огромните щети, които той нанесе, не трябва да бъдат подценявани, особено като се има предвид, че почти всеки има близък или приятел, загубил битката с инфекцията.
Значителна част от тези негативни последици е резултат от бавното разработване и внедряване на терапевтични препарати за борба със самия вирус. Ако в началото на пандемията това можеше да се оправдае с липса на информация и време за реакция, то след изтичането на ДВЕ години такова обяснение става все по-малко приемливо. Това води до поставянето на други важни въпроси.
Възниква съмнението дали опитите за скрито принудително ваксиниране не преследват чисто икономически цели.
Съмнително е дали фармацевтичните компании и свързаните с тях научни институти насочват достатъчно ресурси към разработването на средства за лечение на заболяването, или приоритетът им е първо да остойностят и възстановят с голяма печалба инвестициите в ваксинационните препарати.
Отговор на тези въпроси е труден за формулиране в настоящите условия.
Смятаме обаче, че при липсата на каквито и да е гаранции, че притежателите на „зелен сертификат“ не могат да разпространяват и пренасят заболяването, решението за поставяне на ваксина и получаване на сертификат следва да остане въпрос на личен избор и свободна воля. Това право е част от правото на личен живот, защитено от чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Ако „зеленият сертификат“ запазеше истински доброволния и препоръчителен си характер, той би могъл да бъде полезен инструмент за разтоварване на здравната система, което не е без значение.
- Национален и европейски съдебен контрол: Гражданите имат право да потърсят защита както пред българските съдебни инстанции, така и пред Съда на Европейския съюз.
- Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ): Обръщаме специално внимание на изискването за допустимост на жалба до Страсбургския съд. За да бъде приета такава жалба, е абсолютно необходимо да са изчерпани всички възможности за защита пред националните съдебни органи в България.
- Каква е същността и правната природа на зелените сертификати?
- По какъв начин се прилага режимът на зелените сертификати в българската правна практика?
- Какви са законоустановените срокове, свързани с зелените сертификати?
Заключителни правни и социални изводи
TITLE: Правни основания за оспорване на зеления сертификат
Нарушения на основни права и дискриминационен характер
При анализа на „зеления сертификат“ в неговия настоящ обхват, особено като се има предвид неговият скрито принудителен характер, правният ни прочит сочи към сериозни несъответствия с утвърдените правни норми. На първо място, считаме, че въвеждането на този инструмент нарушава правото на личен живот. Това нарушение е обосновано едновременно по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България.
На отделно и независимо основание, посоченият режим се явява дискриминационен по своята същност. Той влиза в противоречие с основните права, гарантирани от чл. 29, ал. 2 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, както и с чл. 6 от Конституцията на Република България, който закрепва принципа за равенство пред закона и забраната за дискриминация.
Процесуални възможности за защита
Въпросът кой точно кръг от граждани ще инициира съдебни производства остава отворен. Ние разглеждаме следните процесуални пътища за правна защита:
Горепосочените изводи представляват правен анализ и лично становище на автора. Те не претендират за изчерпателност и не целят да налагат единствено правилното тълкуване или да създават задължително мнение за читателите.
Връщане в началото на текста | Начало на сайта
Свързани правни въпроси
Препоръка за професионална консултация
Ако имате нужда от правна помощ или представителство по темата за ограничителните мерки, свържете се с нашия екип.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
- Ваксината на Moderna срещу COVID-19 (стр. 15 от документацията):