Устойчива практика на ВКС по ЗИНЗС — най-честите спорове
За кои казуси спорове по този закон стигат до съд
Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е нормативен акт, чиито разпоредби често стават предмет на съдебен контрол, особено когато става въпрос за определяне на първоначалния режим и типа затворническо заведение. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че най-честите спорове възникват при прилагането на чл. 59, чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС. Тези разпоредби са от материалноправен характер и пряко засягат правата на осъдените, поради което всяко отклонение от тях се разглежда като съществено нарушение на закона.
Съдебните производства пред ВКС по тези въпроси обикновено се образуват по искане на Главния прокурор или по жалба на осъдения, като основното основание за възобновяване или касационно обжалване е нарушение на материалния закон (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК). Ключовият момент в повечето решения е правилната преценка на съдебното минало на дееца и характера на извършеното престъпление, които определят дали осъденият има право на по-лек режим (общ) или трябва да изтърпява наказанието при по-тежки условия (строг).
Кога се прилагат разпоредбите за непълнолетни осъдени
Един от фундаменталните принципи, утвърдени в практиката на ВКС, е, че общите разпоредби за режим на изтърпяване не се прилагат към непълнолетни лица, ако съществуват специални норми за тях. В Решение № 448 от 13.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 2279/2011 г., I н. о., НК, съдът изрично посочва, че разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС са неотносими към непълнолетните осъдени лица. Причината е, че за тях съществуват специалните разпоредби на Глава четиринадесета от ЗИНЗС.
В този конкретен казус Софийският районен съд е определил „строг“ режим на изтърпяване на наказание, наложено на непълнолетен осъден, без да съобрази правилата, валидни за тази възрастова група (чл. 58, ал. 2 и чл. 191 от ЗИНЗС). ВКС уважи искането на Главния прокурор за възобновяване, като прие, че определянето на режима е незаконосъобразно, тъй като съдът е приложил общи норми вместо специалните за непълнолетни. Това решение подчертава задължението на съда да идентифицира възрастта на осъдения в момента на извършване на деянието и да приложи съответния специален режим.
Как се изчислява режимът при наличие на предходни осъждания
Често срещан спор е дали за определяне на по-тежък режим (строг) е необходимо предходното наказание лишаване от свобода да е било изтърпяно ефективно. В Решение № 170 от 03.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 317/2012 г., II н. о., НК, ВКС постанови, че законът не изисква предходното наказание да е изтърпяно ефективно. Достатъчно е да има наложено преди това наказание лишаване от свобода, чиито последици не са заличени.
В този случай, щом е налице такова предходно осъждане, при постановяване на следваща присъда с ефективно наказание лишаване от свобода, към осъдените следва да се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Това означава, че дори ако лицето не е влизало в затвора за предишно престъпление (например поради условно осъждане, което е било отменено, или поради други причини), фактът на осъждането сам по себе си променя режима на изтърпяване на новото наказание. Съдът не може да определя „общ“ режим, ако са налице условията за „строг“ режим по чл. 61 ЗИНЗС.
При условия за определяне на „общ“ режим за първо осъждане
Разграничението между „първо осъждане“ и „първо ефективно изтърпяване“ е критично за прилагането на чл. 59 ЗИНЗС. В Решение № 41 от г. на ВКС по н. д. № 3104/2011 г., II н. о., НК, ВКС уточни, че в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за пръв път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, при първоначален общ режим. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС изисква подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода до този момент, а не да търпи за пръв път наказание лишаване от свобода ефективно.
В този казус осъденият е претендирал за „общ“ режим, за да може да се дипломира и интегрира в обществото. ВКС отхвърли жалбата, като потвърди, че ако лицето е имало предишни осъждания (дори и да не е изтърпявало наказанието ефективно), то не попада в хипотезата на чл. 59 ЗИНЗС за „първо осъждане“. Аналогична позиция заема и ВКС в Решение № 104 от г. на ВКС по н. д. № 36/2010 г., II н. о., НК, където се посочва, че законът не прави разлика дали е приложена разпоредбата за отлагане (чл. 66 НК), стига да е налице осъждане за умишлено престъпление и наказанието да е до пет години.
Как се прилага режимът при чужди присъди и специфични казуси
При приспособяване на чуждестранни присъди, българският съд е длъжен да определи режима на изтърпяване в съответствие с българското законодателство, включително ЗИНЗС. В Решение № 41 от г. на ВКС по н. д. № 56/2012 г., III н. о., НК, ВКС уважи искане на Главния прокурор, като отмени определение на Софийския градски съд, с което на осъдения е бил определен „общ“ режим и „открит“ тип затворническо общежитие.
ВКС прие, че съдът е допуснал нарушение на закона, като е приложил чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, въпреки че данните за съдебното минало и характера на престъплението (чл. 243 НК) са изисквали по-тежък режим. Първоначалният режим и типът на затворническото общежитие следва да бъдат строго съобразени с предвидените от законодателя правни норми, без да се допускат преценки по целесъобразност, които противоречат на императивните изисквания на закона.
Какво да подготвите преди искане/жалба
1. Проверка на съдебното минало: Съберете всички влезли в сила присъди за последните години. Важно е да установите дали предишните наказания са били лишаване от свобода и дали последиците от тях са заличени. Това е ключово за определяне дали имате право на „общ“ режим по чл. 59 ЗИНЗС или сте обект на „строг“ режим по чл. 61 ЗИНЗС.
2. Анализ на характера на престъплението: Уверете се, че сте класифицирали правилно извършеното деяние като умишлено или непредпазливо, както и размера на наложеното наказание. За умишлени престъпления с наказание до 5 години и липса на предишни осъждания, правото на „общ“ режим е по-силно обосновано.
3. Подготовка на мотиви за нарушение на закона: Ако оспорвате режима, фокусирайте се върху конкретните норми на ЗИНЗС (чл. 59, 60, 61). Не разчитайте само на лични обстоятелства (здраве, семейство), тъй като ВКС в Решение № 206 от г. на ВКС по н. д. № 548/2013 г., II н. о., НК, подчертава, че тези въпроси не могат да бъдат решени по целесъобразност, ако противоречат на императивните изисквания за броя на осъжданията.
Често задавани въпроси
Въпрос: Трябва ли предишното наказание лишаване от свобода да е било изтърпяно ефективно, за да се определи „строг“ режим за новото осъждане?
Отговор: Не. Според Решение № 170 от 03.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 317/2012 г., II н. о., НК, законът не изисква ефективно изтърпяване. Достатъчно е да е налице наложено преди това наказание, чиито последици не са заличени, за да се приложат чл. 60 и чл. 61 ЗИНЗС.
Въпрос: Прилагат ли се общите разпоредби на ЗИНЗС за непълнолетни осъдени?
Отговор: Не. В Решение № 448 от 13.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 2279/2011 г., I н. о., НК, се посочва, че чл. 60 и чл. 61 ЗИНЗС са неотносими за непълнолетни, тъй като за тях важат специалните разпоредби на Глава четиринадесета от ЗИНЗС.
Въпрос: Може ли съдът да определи „общ“ режим, ако лицето е имало предишно осъждане, но не е влизало в затвора?
Отговор: В повечето случаи не. В Решение № 41 от г. на ВКС по н. д. № 3104/2011 г., II н. о., НК, ВКС потвърди, че чл. 59 ЗИНЗС изисква липса на предишни осъждания на лишаване от свобода, а не липса на ефективно изтърпяване. Ако има предишно осъждане, режимът обикновено е „строг“.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu