Устойчива практика на ВАС по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс — най-честите спорове

За кои казуси спорове по този закон стигат до съд

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) е основният инструмент за администриране на публичните вземания, но именно неговите разпоредби за особените производства и презумпциите често стават предмет на съдебен контрол. Практиката на Върховния административен съд (ВАС) показва, че най-честите спорове възникват при прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК, където данъчните органи определят задължения чрез индиректен метод, както и при откази за ползване на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съдебната практика търси баланс между правото на държавата да събира данъци и защитата на данъчно задължените лица от произволни оценки.

В настоящия обзор се разглеждат ключови правни позиции, изведени от анотирани съдебни актове на ВАС. Те засягат както материалноправните предпоставки за възникване на данъчно задължение, така и процесуалните изисквания за неговото установяване. Особено внимание се отделя на въпросите за доказателствената тежест, приложимостта на презумпциите и границите на административната власт при определяне на данъчната основа.

Приложение на презумпцията за облагаем доход при липса на данни

Един от най-честите видове спорове е свързан с определянето на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, когато данъкоплатецът не води редовно счетоводство или не представя документи. ВАС приема, че за да се приложи този особен процесуален ред, органите по приходите трябва да установят обективно наличието на изчерпателно изброените в закона основания. Доказателствената тежест за наличие на тези основания е изцяло за данъчната администрация и не е допустимо прилагането на разпоредбата само при предполагаемо наличие на основание. Това е подчертано в Решение № 10061 от г. на ВАС по адм. д. № 14230/2010 г., I о., където се посочва, че установяването на основанията следва да е доказано с допустимите доказателства преди преминаване към особеното производство.

В контекста на семейните отношения и общите разходи, ВАС е категоричен, че институтът на съпружеската имуществена общност (СИО) не е основание за автоматично разпределяне на данъчното задължение или за презумпция за съвместен принос към доходите. Според Решение № 13402 от г. на ВАС по адм. д. № 15633/2014 г., I о., придобитите от единия съпруг доходи не са предмет на СИО, освен ако не се трансформират в права по отменения Семейен кодекс. Разделянето поравно на разходите между съпрузите не може да се обосновава с норми от СК, а единствено с неразграничимостта на приходите и разходите при живеещите в едно домакинство лица, в контекста на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Реалност на доставките и право на данъчен кредит по ЗДДС

Спорът за правото на приспадане на данъчен кредит е вторият по честота в съдебната практика. ВАС поддържа устойчивата позиция, че правото на данъчен кредит е пряко обвързано с реалното осъществяване на облагаема доставка. Фактурата сама по себе си не създава право на кредит, ако не удостоверява реална сделка. В Решение № 6486 от г. на ВАС по адм. д. № 5965/2011 г., I о., се приема, че липсата на извършена реално облагаема сделка прави фактурата безстокова и фиктивна, което е основание за отказ на кредита по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.).

Аналогична логика се прилага и при авансовите плащания. За да бъде признато авансово плащане по смисъла на ЗДДС, е необходимо да е налице достатъчна определеност и яснота относно параметрите на бъдещата сделка. Това е изведено в Решение № 16091 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2013 г., VIII о. Също така, в Решение № 14675 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 945/2013 г., VIII о., се уточнява, че начисляването на данък при липса на реална доставка е „неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит.

Солидарна отговорност и добросъвестност на получателя

В случаите, когато данъкът не е внесен от доставчика, държавата може да ангажира солидарна отговорност на получателя по чл. 177 от ЗДДС. ВАС изяснява, че тази отговорност не е обективна, а зависи от субективното знание или възможността за подозрение на получателя. В Решение № 14571 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16717/2013 г., VIII о., се посочва, че преценката дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. При зачитане на принципа на пропорционалността, лицето трябва да е предприело всяка разумна стъпка, за да се увери, че сделката не участва в данъчни измами.

Процесуални изисквания и компетентност на органите

Процесуалните нарушения са често основание за отмяна на административни актове. ВАС подчертава, че разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК са специфичен процесуален ред. В Решение № 36 от г. на ВАС по адм. д. № 2331/2014 г., VIII о., се разграничава процесуалната част (предпоставките по чл. 122, ал. 1) от материалноправната част (определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2). Важно е да се отбележи, че чл. 124а от ДОПК, който разширява приложението на чл. 122-124 за осигурителни вноски, няма обратно действие. Следователно, не е допустимо определяне на осигурителни задължения по този ред за периоди преди влизането му в сила, както е прието в Решение № 7611 от г. на ВАС по адм. д. № 12985/2013 г., VIII о.

Компетентността на издаващия акт орган също е предмет на строг контрол. В Решение № 5028 от г. на ВАС по адм. д. № 11110/2014 г., VII о., се приема, че кметът е компетентен да разглежда жалби против ревизионни актове само по административен ред, осъществявайки контрол за законосъобразност. Извън този ред, неговите действия могат да бъдат обявени за нищожни, ако превишава властта си.

Какво да подготвите преди искане/жалба

1. Доказателства за реалност на сделките: Ако спорът е за данъчен кредит, подгответе документи, удостоверяващи реалното предаване и получаване на стоките или услугите, както и доказателства за произхода на стоката, ако е поискан. Съгласно Решение № 11505 от г. на ВАС по адм. д. № 10381/2014 г., VIII о., невъзможността за установяване на произход не означава автоматично липса на доставка, но доказването на реалността е ключово.

2. Документи за прилагане на чл. 122 от ДОПК: Ако данъчната администрация е приложила особен ред, проверете дали са спазени изискванията за пълно доказване на основанията преди преминаването към този ред. В Решение № 10061 от г. на ВАС по адм. д. № 14230/2010 г., I о., се подчертава, че доказателствената тежест е за органа по приходите.

3. Анализ на процесуалните срокове и компетентност: Уверете се, че актът е издаден от компетентен орган и че не са нарушени сроковете за погасителна давност. В Решение № 7464 от г. на ВАС по адм. д. № 4065/2014 г., 5-членен с-в, се разглежда приложението на чл. 171 от ДОПК и връзката му с погасителната давност, като се посочва, че давността не се прилага служебно при действието на чл. 120 от ЗЗД.

Често задавани въпроси

Въпрос: Може ли данъчната администрация да раздели разходите на съпрузите поравно за определяне на данък?
Отговор: Не, не може да се позовава на разпоредбите на Семейния кодекс за разделяне на разходите поравно. В Решение № 13402 от г. на ВАС по адм. д. № 15633/2014 г., I о., се приема, че общото изследване на приходите и разходите е допустимо само за обосноваване на презумпцията за облагаем доход при явно превишаване на разходите, но не и за автоматично разпределяне на задължението въз основа на семейното положение.

Въпрос: Кога една фактура се счита за фиктивна и води до отказ на данъчен кредит?
Отговор: Фактура се счита за фиктивна, когато не удостоверява реално осъществена облагаема доставка. В Решение № 6486 от г. на ВАС по адм. д. № 5965/2011 г., I о., се посочва, че липсата на реална сделка, удостоверена с фактура, е основна предпоставка за отказ на данъчен кредит, тъй като начисляването и заплащането на ДДС са части от един механизъм, който изисква реална доставка.

Въпрос: Прилага ли се чл. 124а от ДОПК за осигурителни вноски за периоди преди 2011 г.?
Отговор: Не, не се прилага. В Решение № 7611 от г. на ВАС по адм. д. № 12985/2013 г., VIII о., се приема, че чл. 124а от ДОПК, влязъл в сила от 15.02.2011 г., няма обратно действие. Следователно, не е допустимо определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за осигурителни периоди, предшестващи влизането в сила на тази норма.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu