Правен режим на фиша за паркиране в отсъствие на водача

Правната основа за издаване на фиш при констатиране на неправилно паркирано моторно превозно средство е залегнала в чл. 186, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Тази разпоредба предвижда възможност за административно санкциониране, дори когато нарушителят не присъства на мястото на извършване на деянието. В подобни хипотези административният акт се насочва към титуляра на правото на собственост върху превозното средство. Процедурата изисква първият екземпляр на фиша да бъде изпратен на собственика, докато вторият и третият екземпляр се архивират в службата, осъществяваща контрола.

Критично важно е закрепването на специално уведомително стикер към превозното средство. Това уведомление трябва задължително да съдържа следната информация: точната локализация и час на констатираното нарушение, данни за конкретното моторно превозно средство, чрез което е допуснато нарушението, посочване на конкретните разпоредби от ЗДвП, които са били нарушени, размерът на наложената глоба, както и срокът и банковата сметка или място за доброволно плащане. Юридическият ефект от закрепването на това уведомление към автомобила е еквивалентен на връчване на фиша на адресата.

TITLE: Правни дефекти при фиш за неправилно паркиране

Източници на правна несигурност

Основният проблем произтича от липсата на законодателно уреден механизъм за правна защита на лицето, към което е насочен фишът за неправилно паркиране. За разлика от електронните фишове, за които чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда възможност за съдебно обжалване в 14-дневен срок от връчването, или фишовете за нарушения, установени в реално време по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, за които ал. 2 на същия член допуска оспорване на място относно фактическата обстановка или размера на санкцията (което задължава контролния орган да състави АУАН), за фиша за неправилно паркиране подобен ред не е предвиден.

Втората съществена слабост е възможността контролните органи да издават такъв фиш в отсъствие на нарушителя. Тук възниква конфликт с принципа за лична отговорност при административните нарушения, заложен в чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Според тази норма, санкция не може да се налага на лице, различно от извършителя на нарушението. Следователно, органите за контрол са длъжни да идентифицират и издирят конкретния нарушител, за да ангажират неговата отговорност.

Единственото изключение от принципа за лична отговорност важи за нарушения, заснети с технически средства (камери или радари). В тези случаи, по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, на собственика на превозното средство (или на управителя, ако то е собственост на юридическо лице) се изпраща покана да се яви в КАТ в едномесечен срок от получаването ѝ, за да му се издаде фиш или да посочи лицето, което е управлявало МПС по време на нарушението. Аналогичен механизъм съществува и за електронните фишове по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с тази разлика, че вместо покана се издава електронен фиш, а собственикът има 14 дни да подаде декларация с данни за действителния нарушител. Тъй като тези процедури са ограничени само до случаите с технически средства, остава неясно дали при фиш за паркиране, издаден в отсъствие на водача, собственикът има право да посочи реалния извършител.

Най-сериозният правен дефект е фикцията за връчване. Фишът за неправилно паркиране се смята за връчен в момента на закрепване на уведомлението към превозното средство. Това противоречи на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, който изисква наказателното постановление да се връчва срещу подпис на нарушителя. Това правило е въведено с цел гарантиране на правото на защита, гарантирано от чл. 56 от Конституцията на Република България. То трябва да се тълкува в светлината на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), която е част от вътрешното ни право. Конвенцията гарантира достъп до съд за всяко наказателно обвинение. Тъй като административните глоби са по своята същност наказателноправни, правото на защита изисква задължителен съдебен контрол във всички случаи на налагане на такива санкции.

Допускането, че наказателен акт може да се връчи в отсъствие на адресата, създава риск срокът за обжалване да изтече, преди лицето да е узнало за съществуването му. Това е недопустимо от правна гледна точка, тъй като ограничава фундаменталното право на защита. Практиката показва, че прикрепеното към стъклото уведомление често пада или бива премахнато от трети лица, а копие от фиша или не се получава, или се получава със закъснение. В такива случаи собственикът на автомобила може изобщо да не разбере за издадения срещу него акт.

Положението е допълнително влошено от чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, според която ако глобата не е платена доброволно в 7-дневен срок от издаването на фиша, той се счита за влязло в сила наказателно постановление. Това отваря вратата за законодателен абсурд. В последните години се наблюдава недобросъвестна практика на КАТ да съставя актове и временно да отнема свидетелства за управление на водачи с неплатени, но влезли в сила глоби. Тази практика е спорна, тъй като чл. 79, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че изпълнението на наказателните постановления за глоби се извършва по реда за събиране на държавни вземания, уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Това означава, че вземането се възлага на публичен изпълнител към НАП, а не се налага чрез принудителни административни мерки от полицията.

В резултат на тази верига от грешки, собственикът на МПС може да разбере за фиша едва когато бъде спрян за проверка. Тогава полицейските служители ще съставят акт за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП (управление с влязло в сила, но незаплатено наказание) и на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП ще издадат заповед за принудителна административна мярка, с която ще отнемат временно свидетелството за управление до заплащане на глобата.

TITLE: Правна защита срещу фиш за неправилно паркиране

Възможности за правна защита

Въпреки че разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не регламентира изричен ред за обжалване на фиша за неправилно паркиране, правната доктрина и практика приемат, че приложими са правилата от предходната ал. 2 на същия член. Съгласно тях, лицето, срещу което е издаден фишът, има право да оспори писмено както самото нарушение, така и размера на наложената глоба, пред органа, издал фиша. В такъв случай процедурата преминава към класическия административнонаказателен ред – съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и последващо издаване на наказателно постановление. Това постановление вече подлежи на съдебно обжалване по общия ред.

За да се възползвате от това право, е достатъчно жалбата или възражението да бъдат подадени в 7-дневния срок за доброволно плащане, предвиден в чл. 187, ал. 7 от ЗДвП. Възниква обаче казусът, при който този 7-дневен срок е пропуснат поради обстоятелства, независещи от волята на нарушителя. Пример за това е ситуация, в която уведомлението за фиша, прикрепено към превозното средство, падне или бъде премахнато от трето лице, а изпратеният по пощата екземпляр не бъде получен от собственика или пристигне със закъснение, след изтичане на срока. В подобни хипотези следва да се тълкува, че 7-дневният срок започва да тече от момента на реалното получаване на първия екземпляр от фиша или от момента, в който лицето е узнало за издаването му.

По отношение на съдебния контрол, нито Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), нито ЗДвП предвиждат директен ред за съдебно обжалване на фишовете по чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП. Чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ограничава съдебния контрол единствено до наказателните постановления и електронните фишове. Тъй като тази разпоредба е процесуална и императивна, тя не допуска разширително тълкуване. Следователно, по аргумент от противното, обикновените фишове по чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП не могат да бъдат обжалвани директно пред съда. Ако бъде подадена жалба срещу тях, съдът я отхвърля като недопустима и прекратява производството с определение.

Независимо от формалната недопустимост, считаме за правно логично, след прекратяването на делото, съдът да изпрати преписката обратно на административнонаказващия орган. Целта е органът да състави АУАН и да издаде наказателно постановление, което да може да бъде обжалвано по общия ред, или да анулира фиша. Тази посока се подкрепя и от преобладаващата съдебна практика. В този контекст, жалбата, подадена до съда, следва да се третира като възражение срещу извършеното нарушение или размера на глобата по смисъла на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.

Свързани въпроси

• Какво представлява проблемите и нарушенията при фиша за неправилно паркиране?
• Как се прилага проблемите и нарушенията при фиша за неправилно паркиране в България?
• Какви са сроковете по проблемите и нарушенията при фиша за неправилно паркиране?

---

Консултирайте се с адвокат

Ако имате нужда от правна помощ по тази тема, свържете се с нас.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.

Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu