Устойчива практика на ВАС по Закон за данък върху добавената стойност — най-честите спорове
За кои казуси спорове по този закон стигат до съд
Съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) по въпросите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е насочена предимно към защита на правото на приспадане на данъчен кредит. Най-честите спорове възникват, когато данъчните органи отказват признаване на данъчен кредит, като твърдят, че липсва реална доставка на стоки или услуги, или че данъкът е начислен неправомерно. В тези производства данъчно задължените лица оспорват ревизионни актове, с които им се налагат допълнителни задължения за ДДС и лихви за просрочие.
Ключовият въпрос в повечето от разгледаните казуси е доказателствената тежест и критерии за установяване на „реалност“ на доставката. ВАС последователно приема, че притежаването на данъчна фактура само по себе си не е достатъчно за възникване на правото на данъчен кредит, ако не е доказано, че е настъпило данъчно събитие чрез реално прехвърляне на собственост или извършване на услуга. Същевременно, съдът защитава добросъвестните данъчно задължени лица от автоматични откази, базирани единствено на нарушения, допуснати от доставчика, ако не е доказано участие в измама.
Кога се уважават възраженията за липса на реална доставка
ВАС приема, че наличието на реална доставка е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Според устойчивата практика, данъчният орган има правомощието да провери дали е настъпило данъчно събитие, което да обосновава начисляването на данък от доставчика. Ако липсва реална доставка, начисленият данък се квалифицира като „неправомерно начислен“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е законосъобразно основание за отказ на данъчен кредит. Това становище е застъпено в Решение № 1408 от г. на ВАС по адм. д. № 7313/2013 г., VIII о., където се подчертава, че единственото основание за отказ е доказването на липсата на реална доставка, а не формални дефекти или проблеми при предходните доставки.
Доказателствата за реалност се делят на две групи: такива, установяващи потенциалната възможност за доставка (материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика), и такива за прякото й реализиране (приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове). В Решение № 11518 от г. на ВАС по адм. д. № 8676/2015 г., VIII о., се уточнява, че за преценката дали е извършена доставка е необходимо да се изследва дали е налице правопораждащият юридически факт по чл. 6, ал. 1 ЗДДС – прехвърлянето на правото на собственост. Приложим е принципът, че никое лице не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.
Как се разпределя доказателствената тежест при спорове за данъчен кредит
Нормите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не съдържат специални правила за разпределение на доказателствената тежест, поради което се прилагат общите принципи. ВАС приема, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на хипотезите по чл. 70 ЗДДС. Изходящият относим факт е установяването на реално осъществени доставки. Това е потвърдено в Решение № 6759 от г. на ВАС по адм. д. № 4449/2015 г., II о., където се посочва, че получателят на доставката носи доказателствената тежест за твърдените положителни факти.
Аналогично, в Решение № 3885 от г. на ВАС по адм. д. № 5552/2015 г., II о., се приема, че съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 1 АПК, получателят трябва да установи реалността на доставките. В Решение № 14499 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2013 г., VIII о., се подчертава, че след като ревизираното дружество черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този факт. Липсата на доказателства единствено по отношение на предходните доставки не е самостоятелно основание за отказ, както е прието в Решение № 1408 от г. на ВАС по адм. д. № 7313/2013 г., VIII о.
При условия за отказ поради нарушения на доставчика
ВАС защитава правата на добросъвестните получатели на доставки, като ограничава възможността за автоматичен отказ на данъчен кредит поради нарушения, допуснати от доставчика. Съгласно тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, национална практика, която отказва данъчен кредит само защото издателят на фактурата е извършил нарушения, е недопустима, ако данъчният орган не е доказал въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама. Това становище е застъпено в Решение № 189 от г. на ВАС по адм. д. № 11134/2015 г., I о.
В същото решение се уточнява, че липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не може да служи като самостоятелно основание за отказ, без да се доказва участие в измама или злоупотреба. В Решение № 3885 от г. на ВАС по адм. д. № 5552/2015 г., II о., се повтаря, че при спор за реалността на доставките на услуги, съдът дължи проверка на фактите относно фактическото им извършване, а не само на формалните реквизити.
Как се изчислява данъчното събитие при услуги и стоки
Възникването на правото на данъчен кредит е обвързано с настъпването на данъчно събитие. При доставките на услуги, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им, съгласно чл. 12 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Това е прието в Решение № 5437 от г. на ВАС по адм. д. № 2288/2016 г., VIII о. При доставките на стоки, правопораждащият юридически факт е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, както е посочено в Решение № 3885 от г. на ВАС по адм. д. № 5552/2015 г., II о.
За да се приеме, че са извършени облагаеми доставки, за които не е начислен дължим ДДС, следва да бъде установен фактът на получаване на стоките. Това е прието в Решение № 13078 от г. на ВАС по адм. д. № 8594/2015 г., VIII о. В Решение № 13242 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2015 г., VIII о., се подчертава, че чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото от кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав, включително установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка.
Значение на данъчния документ и неговите реквизити
Правото на данъчен кредит се упражнява, когато лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. В Решение № 6757 от г. на ВАС по адм. д. № 4348/2015 г., II о., се потвърждава, че притежаването на такъв документ е едно от условията по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Същевременно, в Решение № 3486 от г. на ВАС по адм. д. № 2769/2000 г., I о., се приема, че за да ползва получателят данъчен кредит, данъкът трябва да е начислен, което включва и отразяването му в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета (въпреки че тази норма е отменена, принципът за реалност на данъчното задължение остава актуален в контекста на доказването на реалност).
В Решение № 1350 от г. на ВАС по адм. д. № 7503/2014 г., I о., се разглеждат изискванията към кредитните известия, които задължително трябва да съдържат номера на фактурата и основанието за издаването им, съгласно чл. 115, ал. 4 ЗДДС. Неспазването на тези формални изисквания може да доведе до проблеми при признаването на корекцията на данъка.
Какво да подготвите преди искане/жалба
1. Съберете пълен пакет доказателства за реалността на доставките, включващ приемо-предавателни протоколи, складови разписки, товарителници, пътни листове и експедиционни бележки, както е посочено в анотацията към Решение № 1408 от г. на ВАС по адм. д. № 7313/2013 г., VIII о.
2. Подгответе документация, доказваща материално-техническата и кадровата обезпеченост на доставчика, за да опровергаете твърденията за липса на възможност за извършване на доставката, съгласно практиката в Решение № 3885 от г. на ВАС по адм. д. № 5552/2015 г., II о.
3. Проверете дали данъчните документи (фактури и кредитни известия) отговарят на всички реквизити по чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, включително посочването на данъка на отделен ред, както е изисквано в Решение № 6757 от г. на ВАС по адм. д. № 4348/2015 г., II о.
Често задавани въпроси
Въпрос: Може ли данъчен кредит да бъде отказан само защото доставчикът е извършил данъчни нарушения?
Отговор: Не, ако не е доказано, че получателят е знаел или трябвало да знае за измамата. Съгласно Решение № 189 от г. на ВАС по адм. д. № 11134/2015 г., I о., отказът е недопустим без доказване на обективни данни за участие в измама.
Въпрос: Какво е основното условие за възникване на право на данъчен кредит?
Отговор: Основното условие е наличието на реално осъществена доставка на стоки или услуги, която поражда данъчно събитие. Това е прието в Решение № 6759 от г. на ВАС по адм. д. № 4449/2015 г., II о. и Решение № 14499 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2013 г., VIII о.
Въпрос: Кой носи доказателствената тежест за реалността на доставката?
Отговор: Доказателствената тежест е в тежест на данъчно задълженото лице (получателя), което претендира правото на данъчен кредит. Това е прието в Решение № 11518 от г. на ВАС по адм. д. № 8676/2015 г., VIII о. и Решение № 3885 от г. на ВАС по адм. д. № 5552/2015 г., II о.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu