Как се изчислява обезщетението при незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда?

В трудовото правораздаване един от най-честите и финансово значими спорове е този за размера на обезщетението, което работникът или служителят получава след отмяна на уволнение, обявено за незаконно. Правната основа за това претендиране е чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по тази норма е изключително богата и устойчива, като само в предоставения материал са идентифицирани над петдесет решения и определения, които разглеждат приложението ѝ. Тези спорове възникват, когато съдът признае, че прекратяването на трудовото правоотношение е било в нарушение на закона, и постави въпроса каква е компенсацията за периода, през който работникът е бил лишен от възможността да трудi и да получава възнаграждение.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, в редакцията си, в сила от 01.01.1993 г., установява императивно право за работника или служителя при незаконно уволнение. Съгласно буквалния текст на нормата, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Това обезщетение се определя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение. Законът поставя ясен лимит на тази отговорност – обезщетението се дължи за не повече от 6 месеца.

Важно е да се отбележи, че нормата говори за „брутно трудово възнаграждение“, което включва всички компоненти на заплатата преди данъчни и осигурителни удръжки. Освен това, втората алинея на чл. 225 КТ предвижда допълнителна защита: ако през периода на безработица, причинена от незаконното уволнение, работникът е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право се разширява и за случаите на незаконно преместване на друга по-нископлатена работа. Третата алинея пък регламентира солидарната отговорност на работодателя и виновните длъжностни лица, когато възстановеният работник не бъде допуснат да изпълнява работата си след явяването му.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва, че приложението на чл. 225, ал. 1 КТ е тясно свързано с преценката за незаконосъобразност на самото уволнение, обикновено предявена чрез искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. В решението № 17 от 14.09.2022 г. по гр. д. № 1926/2021 г., IV г. о., ВКС отменя въззивно решение и постановява ново, с което признава за незаконно и отменя уволнението на учител, възстановява го на работа и осъжда работодателя да заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В конкретния казус е присъдена сумата от 6082.56 лв. за периода от 19.12.2018 г. до 18.05.2019 г., ведно със законна лихва. Това решение демонстрира стандартния подход: първо се установява незаконосъобразността, след което се изчислява обезщетението за реалния период на безработица, но не повече от 6 месеца.

В определението № 4164 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 428/2025 г., IV г. о., ВКС разглежда въпроси, свързани с допускането на касационно обжалване на решения, с които са уважени искове по чл. 344, ал. 1 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Съдът подчертава, че прилагането на императивни норми от КТ е предмет на строг съдебен контрол. В случая е допуснато касационно обжалване, което показва, че въпросите около правилното прилагане на чл. 225 КТ често са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Определението № 3252 от 23.06.2025 г. по гр. д. № 61/2025 г., III г. о., разглежда спор, в който са изтъкнати основания по чл. 333, ал. 1, т. 3 и 4 КТ, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. ВКС анализира дали въззивният съд е допуснал порок при прилагането на закона или е нарушил процесуални правила. В този контекст се потвърждава, че липсата на мотивиране или неправилното тълкуване на фактическата обстановка, която води до грешно прилагане на чл. 225 КТ, може да доведе до отмяна на решението, ако е налице очевидна неправилност или противоречие с установената практика.

В определението № 2721 от 26.05.2026 г. по гр. д. № 4125/2025 г., IV г. о., ВКС разглежда връзката между трудовоправни искове и гражданскоправни спогодби. Въпреки че основният спор е по ЗЗД, чл. 225, ал. 1 КТ е посочен като приложимо право в контекста на трудовите отношения. Съдът отбелязва, че въпросите, които не обуславят крайния резултат по спора, не са основание за допускане до касационен контрол. Това означава, че за да бъде успешна жалба, свързана с чл. 225 КТ, тя трябва да засяга съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е повлиял на решението.

Чести грешки

Една от най-честите грешки при воденето на такива дела е неправилното изчисляване на периода, за който се дължи обезщетението. Работниците често претендират обезщетение за целия период до окончателното решение на съда, докато законът ограничава отговорността на работодателя до максимум 6 месеца от датата на уволнението. Друга честа грешка е изчисляването на нетното, а не на брутното възнаграждение, което е изрично предвидено в текста на чл. 225, ал. 1 КТ.

Често се допуска и грешка при доказването на факта, че работникът е останал без работа именно „поради“ незаконното уволнение. Ако работникът е намерил нова работа с по-високо или равно възнаграждение, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не се дължи, тъй като няма претърпяна имуществена щета от безработицата. В тези случаи се прилага ал. 2 на чл. 225 КТ, ако новата работа е по-нископлатена.

Грешка е и пропускането на претендирането на законна лихва от датата на предявяване на иска или от датата на уволнението, в зависимост от конкретната процесуална ситуация, както е видно от решението № 17 от 14.09.2022 г., където лихвата е присъдена считано от 09.01.2019 г.

Друга честа грешка е смесването на основанията за иск. Искът за обезщетение по чл. 225 КТ е производен от иска за незаконосъобразност на уволнението по чл. 344 КТ. Ако искът по чл. 344 КТ бъде отхвърлен, искът по чл. 225 КТ автоматично става неоснователен.

Накрая, често се пренебрегва въпросът за разноските за адвокатско възнаграждение. В решението № 17 от 14.09.2022 г. са присъдени 2140 лв. за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, което показва, че при успешно оспорване на уволнението, страната може да си възстанови значителна част от разходите за правна защита.

Как се води казусът

За страната, която иска обезщетение (работникът/служителят), първата и най-важна стъпка е предявяването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ в едномесечен срок от датата на връчване на заповедта за уволнение. В исковата молба трябва изрично да се посочи правното основание чл. 225, ал. 1 КТ за претендираното обезщетение. Необходимо е да се приложат доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение (предишни заповеди за повишение, платени записки, трудов договор). Също така, трябва да се представи доказателство за периода на безработица или за работата на по-нископлатена длъжност, ако се претендира разлика в заплатите.

За страната, която се брани (работодателят), защитата се състои в оспорване на незаконосъобразността на уволнението. Ако уволнението е законосъобразно, обезщетението по чл. 225 КТ не се дължи. Ако уволнението е незаконосъобразно, но работникът е работил на друга работа с по-високо или равно възнаграждение, работодателите следва да представят доказателства за това, за да отхвърлят претенцията за обезщетение за безработица. Също така, работодателите следва да проверят дали не е изтекъл шестмесечният лимит за обезщетението.

Процесуално, тези дела се разглеждат от районните съдилища като първа инстанция. Решенията им могат да се обжалват пред окръжните съдилища. Касационното обжалване пред ВКС е възможно само при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както се вижда от определенията на ВКС (напр. № 4164 от 18.09.2025 г. и № 3252 от 23.06.2025 г.), допускането до касационно обжалване изисква формулирането на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Таксата за касационно обжалване е предвидена в ГПК и се внася по сметка на ВКС, както е посочено в определението № 4164 от 18.09.2025 г., където е указан размер от 295.50 лв. за конкретния казус.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu