Разногласие между вещите лица: Какво предписва чл. 203, ал. 1 от ГПК и как го тълкува Върховният касационен съд

В съдебните производства, особено в делата за делба на имоти, за обезщетение за имуществени вреди или в търговските спорове, експертните заключения често са ключовият доказателствен материал. Практическият проблем възниква, когато назначените от съда вещи лица не достигнат до единно заключение, а изложат противоречиви становища. В такива случаи законът предвижда специфичен процесуален механизъм за преодоляване на разногласието, уреден в чл. 203, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Честотата на прилагането на тази норма се дължи на сложния характер на техническите и финансовите въпроси, които изискват експертиза, както и на високата степен на субективизъм при оценката на определени обстоятелства от различните специалисти.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 203, ал. 1 от ГПК урежда процедурата при наличие на разногласие между вещите лица. Разпоредбата се състои от две основни изречения, които дефинират правата и задълженията на страните и на съда.

Първото изречение гласи: „При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения.“ Това означава, че ако експертите не могат да постигнат консенсус, те не са длъжни да изготвят единно обобщено заключение, а представят своите индивидуални или групови становища пред съда.

Второто изречение предвижда действията на съда: „Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.“ Тук се откриват две възможности за съда. Първата е да задържи текущите експерти и да им възложи допълнителни задачи за изясняване на противоречията. Втората възможност е назначаването на нова група вещи лица, които да извършат нова експертиза, ако първоначалната е била недостатъчна или неясна.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че чл. 203, ал. 1 от ГПК често е обект на касационни оплаквания, но не винаги е самостоятелна причина за отмяна на решенията. В много случаи оплакванията за нарушение на тази норма се разглеждат в контекста на други процесуални изисквания или материалноправни критерии.

В Определение № 133 от г. на ВКС по гр. д. № 58/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, се разглежда спор за делба на жилищен имот. Касаторът твърди, че заключението на вещото лице е неясно и противоречиво. ВКС обаче приема, че въпросът за поделяемостта на имота е материалноправен и се решава чрез прилагането на чл. 203, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а не само чрез процесуалната норма от ГПК. Съдът констатира, че липсата на санитарно помещение в единия от дяловете прави делбата невъзможна, независимо от експертното заключение. В този контекст, оплакването за неяснота на експертизата не е самостоятелно основание за касация, ако материалноправният извод е ясен.

В Определение № 466 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 546/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, се поставя въпросът за остойностяването на строително-монтажни работи за преустройство. Касаторът оспорва методиката на вещото лице. ВКС приема, че стойността на работите не е единственият критерий за преценка на „значителни преустройства“ по смисъла на чл. 203 ЗУТ. Преценката е комплексна и включва спазване на строителни норми. Следователно, дори да има разногласие или неяснота в експертизата относно разходите, ако има нарушение на строителните норми (напр. височина на помещенията), изводът за неподеляемост е обоснован и без нужда от нова експертиза по чл. 203 ГПК.

В Определение № 159 от г. на ВКС по гр. д. № 1486/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, се разглежда въпрос за допустимост на касационно обжалване. Касаторът повдига въпроси, свързани с правото на защита и ангажирането на доказателства във въззивната фаза. ВКС подчертава, че посочването на нарушени разпоредби от процесуалния закон, без да е свързано с конкретни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е достатъчно за допускане на делото до касация. Това означава, че просто твърдение за нарушение на чл. 203 ГПК, без мотивирано изложение как това нарушение е повлияло на изхода на делото, не води до касационен контрол.

В Определение № 989 от г. на ВКС по гр. д. № 1676/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, се разглежда спор за отговорност на длъжностно лице. Въпреки че нормата е цитирана в контекста на други закони (ЗДФИ), принципът на ВКС е, че ако страната не е въвеждала възражения относно реквизитите на доказателствата (включително експертизите) в предходните инстанции, не може да повдига такъв въпрос пред ВКС. Това затвърждава правилото, че процесуалните права, включително правото да се оспори експертиза по чл. 203 ГПК, трябва да бъдат упражнени своевременно.

В Определение № 9 от г. на ВКС по т. д. № 271/2007 г., ТК, 5-членен състав, докладчик председателят Мария Славчева, се разглежда хипотеза на чл. 203, ал. 1 ГПК (в предишната му редакция или във връзка с прекратяване на производство). ВКС приема, че законът не изисква съгласието на противната страна за прекратяване на производството в определени хипотези, което косвено засяга и правата на страните да оспорват действията на вещите лица, ако производството е прекратено по друг ред.

Чести грешки

1. Липса на мотивирано оплакване: Страните често твърдят общо, че експертизата е „неясна“ или „противоречива“, без да посочат конкретно кои твърдения на вещите лица си противоречат и как това противоречие е довело до неправилен извод на съда.

2. Пропускане на възражения в предходните инстанции: Ако страната не е оспорила експертизата или не е поискала допълнителни изследвания по чл. 203 ГПК пред първата или въззивната инстанция, ВКС обикновено не разглежда такова оплакване, считайки го за допустимо само ако е било повдигнато в съответния ред.

3. Смесване на материалноправни и процесуални въпроси: Често страните припокриват оплакването за нарушение на чл. 203 ГПК с оплакване за неправилно прилагане на материалния закон (напр. чл. 203 ЗУТ за делба). ВКС разграничава двете и изисква отделно мотивиране за всяко от тях.

4. Неправилно тълкуване на „разногласие“: Не всяко различие в мнението на експертите е „разногласие“ по смисъла на чл. 203 ГПК. Ако единият експерт е допуснал грешка, а другият е прав, съдът може да приеме едното мнение без да назначава нови вещи лица, ако противоречието е разрешимо чрез логически анализ.

5. Игнориране на правото на съда да преценява: Страните често забравят, че съдът не е обвързан от експертизата. Дори при разногласие, съдът може да избере едното становище, ако то е по-убедително, без да е длъжен автоматично да назначава нови вещи лица, освен ако не е в невъзможност да вземе становище.

Как се води казусът

За страната, която иска промяна или оспорва експертизата:

1. Анализирай заключението: Идентифицирай конкретните противоречия между вещите лица. Не използвай общи фрази.

2. Въведи възражение в писмен вид: В рамките на делото, преди съдът да приключи разискването, въведи писмено възражение, като посочи кои твърдения са противоречиви и защо съдът не може да вземе становище по тях.

3. Поиска допълнителни изследвания: Предложи конкретни въпроси, на които вещите лица трябва да отговорят, за да се изясни разногласието, или поиска назначаване на други вещи лица, ако първите са показали некомпетентност.

4. Мотивирай касационната жалба: Ако делото стигне до ВКС, точно посочи как нарушението на чл. 203 ГПК е повлияло на изхода на спора и връжи го с основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

За страната, която се брани (поддържа експертизата):

1. Отблъсни противоречията: Аргументирай, че разногласието е незначително или че съдът е в състояние да избере правилното становище въз основа на логиката и опита.

2. Посочи липса на възражения: Ако противната страна не е оспорила експертизата в предходните инстанции, подчертай това като процесуална пропусната възможност.

3. Акцентирай върху материалноправния извод: Покажи, че дори да има разногласие в експертизата, материалноправният извод на съда е правилен по други причини (напр. нарушение на строителни норми), което прави ненужна нова експертиза.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална и се прилага в граждански и търговски производства. Актовете, които се обжалват, са въззивните решения и определения, с които съдът е разрешил разногласието между вещите лица (чрез приемане на едното мнение, чрез допълнителна експертиза или чрез назначаване на нови вещи лица).

Срокът за касационно обжалване е 1 месец от обявяването на въззивното решение (за решения) или от връчването на определението (за определения, ако са обжалваеми). Таксите за касационно обжалване се определят от Закона за държавните такси и зависят от размера на иска или от вида на делото. Важно е да се отбележи, че ВКС допуска касационно обжалване само ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, което включва и точно мотивиране на оплакването за нарушение на чл. 203 ГПК.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 203 ГПК

• Решение № 154 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6089/2007 г — Те имат същите и толкова права, колкото са признати с решението на тяхната праводателка.
• Решение № 77 от г. на ВКС по гр. д. № 5240/2013 г — Обжалвано е въззивното решение № 808 от 1.03.2013 г., постановено по в.