Разпоредба чл. 82, ал. 2 от СК: Изключения от изискването за вписване в информационната система при осиновяване

В практиката на българските съдилища често възникват спорове относно процедурните изисквания за допускане на осиновяване, особено когато става въпрос за осиновяване от близки роднини или съпруг на родителя на детето. Основният правен въпрос, който се решава по разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), е дали в тези специфични хипотези е необходимо осиновяващият и осиновяваният да са предварително вписани в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, или законодателят е предвидил изключение от това изискване. Този въпрос е изключително чест, тъй като много семейства предпочитат да уредят отношенията си чрез осиновяване от дядо и баба, от съпруг на биологичния родител или от роднина по съребрена линия, без да преминават през дългата административна процедура на вписване в системата, която е задължителна за останалите кандидати.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 82 от СК, изменен с Държавен вестник, бр. 106 от 2023 г. и в сила от 22 декември 2023 г., установява ясна йерархия на изискванията за осиновяване. В ал. 1 се предвижда основното правило, че пълно осиновяване се допуска единствено когато осиновяваният и осиновяващият са вписани в информационната система по чл. 83, ал. 1 от СК. Това е фундаментално изискване за прозрачност и закрила на детето в общия случай.

Алинея 2 от чл. 82 СК представлява ключовото изключение от това общо правило. Според буквалния текст на нормата, изискването за вписване в информационната система по ал. 1 не се прилага в три конкретни случая: когато съпруг осиновява дете на своя съпруг; при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях; както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен. В тези ситуации законодателят предполага, че връзката между страните е достатъчно близка и естествена, за да не налага административната тежест на предварителното вписване в системата за осиновяване.

Следва да се отбележи, че ал. 3 на чл. 82 СК разширява изключенията, като освобождава от изискването за вписване и осиновяването от настойник или попечител, или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред съгласно Закона за закрила на детето. Въпреки че темата на настоящата статия е фокусирана върху ал. 2, връзката с ал. 3 е важна за пълното разбиране на логиката на законодателя, която е да улесни осиновяването в кръга на най-близките роднини и лицата, които вече са поели грижи за детето по установен съдебен ред.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че тълкуването на чл. 82, ал. 2 СК е тясно свързано с преценката на интересите на детето и с процесуалните изисквания за подаване на молбата. В Тълкувателно решение № 1 от 14 ноември 2016 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2015 г., Общо събрание на гражданските колегии, се разглежда въпросът за допустимостта на пълно осиновяване и процедурата по подаване на молбата. Във връзка с чл. 82, ал. 2 и ал. 3 СК, съдът разяснява, че молба за пълно осиновяване, подадена направо до окръжния съд по постоянния адрес на молителя, а не чрез съответната административна процедура (когато е приложимо), може да бъде разгледана, стига да са спазени материалноправните изисквания. Практиката подчертава, че липсата на вписване в системата не е пречка, ако казусът попада в изключенията по ал. 2.

В Определение № 596 от 20 април 2011 г. на ВКС по гражданско дело № 1735/2010 г., Четвърто гражданско отделение, се разглежда приложението на чл. 82, ал. 2 СК (в отменената му редакция, но с аналогична логика за изключенията). Съдът приема, че преценката на предпоставките за различни семейни отношения е винаги конкретна за всеки отделен случай. Въпреки че решението засяга издръжка, принципът на конкретна преценка на фактическата обстановка се прилага и при осиновяването. Съдът подчертава, че правните изводи се отнасят към конкретните факти и не могат да бъдат механично пренасяни, ако фактическата обстановка е различна.

В Определение № 226 от 17 февруари 2012 г. на ВКС по гражданско дело № 1241/2011 г., Трето гражданско отделение, се разглежда въпросът за противоречивата съдебна практика. Съдът посочва, че противоречие на практика има, когато един и същ правен въпрос е решен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила решение. При осиновяването по чл. 82, ал. 2 СК, ако съдът откаже да приложи изключението от вписването, без да има основание за това (например, ако страните не са в кръга на посочените роднини), това може да доведе до касационно обжалване поради неправилно тълкуване на закона. Съдът акцентира върху необходимостта от точна квалификация на родството.

В Решение № 1149 от 11 декември 2008 г. на ВКС по гражданско дело № 4514/2007 г., Първо гражданско отделение, се разглеждат въпроси, свързани с родителските права и интересите на детето, които са в основата на института на осиновяването. Въпреки че цитираната норма е в отменена редакция, принципът, че най-съществено значение за предоставяне на родителските права имат интересите на детето, остава водещ и при прилагането на чл. 82 СК. Съдът преценява дали осиновяването е в полза на детето, независимо от формалното изискване за вписване, ако е налице изключение по ал. 2.

В Определение № 1017 от 4 август 2009 г. на ВКС по гражданско дело № 909/2009 г., Трето гражданско отделение, се разглежда допустимостта на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК във връзка с чл. 82, ал. 2 СК. Съдът потвърждава, че ако въззивният съд е правилно приложил изключението от изискването за вписване, тъй като осиновяващият е бил в кръга на лицата по ал. 2, няма основание за касация. Това подчертава, че правилната квалификация на страните е критична за успеха на делото.

Чести грешки

Една от най-честите грешки е неправилната квалификация на родството. Страните често смятат, че всяко родство дава право на изключение от вписването в информационната система. Законът обаче е изчерпателен: изключението важи само за съпруг на родителя, дядо/баба и роднина по съребрена линия от трета степен (чичо/леля/племенник/племенница).

Втора честа грешка е подаването на молбата без предварителна консултация с дирекция „Социално подпомагане“. Въпреки че ал. 2 освобождава от вписване в системата, това не освобождава от задължението за проучване на условията за осиновяване, което се извършва от социалните служби.

Трета грешка е игнорирането на изискването за съгласие на биологичните родители. Дори и да е налице изключение от вписването по чл. 82, ал. 2 СК, съгласието на родителите (или лишаването им от родителски права) остава материалноправно условие за осиновяване, освен в хипотезите на чл. 93 СК.

Четвърта грешка е подаването на молбата до грешния съд. Молбата за осиновяване се подава до окръжния съд по постоянния адрес на осиновяващия, но ако не е спазена процедурата по чл. 83 СК (когато е приложимо), съдът може да върне молбата. При изключенията по ал. 2, процедурата е опростена, но все пак изисква спазване на процесуалния ред.

Как се води казусът

За страната, която иска осиновяване (молителят), първата стъпка е да се увери, че попада в кръга на лицата по чл. 82, ал. 2 СК. Необходимо е да се подготвят документи, удостоверяващи родството (актове за раждане) или брачното свидетелство. След това се подава молба до окръжния съд по постоянния адрес на молителя, в която се посочват данните за детето и се обосновава защо осиновяването е в негов интерес.

Молителят трябва да приложи доказателства за материалното си положение и жилищните условия. Въпреки че не е нужно вписване в системата, съдът ще изиска становище от дирекция „Социално подпомагане“ относно условията за отглеждане на детето. Важно е да се приложи и съгласието на биологичния родител (ако е приложимо) или съдебен акт за лишаване от родителски права.

За страната, която се брани (например биологичен родител, който не е дал съгласие, или трето лице), стратегията е да оспори фактическата обстановка. Трябва да се докаже, че молителят не попада в изключението по чл. 82, ал. 2 СК (например, че не е роднина от трета степен, а по-далечен). Също така, може да се оспори, че осиновяването не е в интерес на детето, като се представят доказателства за липса на привързаност или неподходящи условия.

В процеса на делото съдът ще разпита свидетели и ще назначи социално проучване. Страните трябва да са подготвени да представят доказателства за естеството на отношенията си с детето. Ако съдът установи, че изискването за вписване е несправедливо приложено, решението може да се обжалва пред Апелативния съд, а при наличие на правни основания – и пред ВКС.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 82 СК

• Решение № 563 от 08.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 462/2008 г — В касационната жалба се подържа порочност на решението поради неправилност и допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал.
• Решение № 47 от г. на ВКС по н. д. № 3081/2011 г — Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл.