Частична трансформация на лично имущество: Как се доказва дял в имот, придобит по време на брака?

Един от най-честите и сложни имуществени спорове между бивши или настоящи съпрузи в България е въпросът за собствеността върху недвижим имот, закупен по време на брака. Практиката показва, че много от тези имоти не са придобити изцяло със средства, натрупани от общия труд на двамата съпрузи, а с помощта на лични средства на единия от тях – например спестявания от предишен брак, наследствени пари или дарения. В такива случаи възниква правният въпрос дали съпругът, вложил личните си средства, може да претендира за по-голям дял от собствеността, отколкото равните половини, които обикновено се предполагат при съпружеска имуществена общност. Отговорът се търси в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), която урежда т.нар. частична трансформация на лично имущество.

Какво точно казва разпоредбата

За да разберем правната логика, трябва да погледнем буквалния текст на нормата, която е в сила от 21.12.2010 г. (изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г.).

Чл. 23, ал. 1 СК установява фундаменталното правило, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Това означава, че ако един съпруг купи имот само със свои лични средства, имотът не попада в общата маса, а остава негова лична собственост.

Чл. 23, ал. 2 СК разглежда хипотезата, в която придобиването е смесено. Текстът гласи: „Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.“

Тази алинея създава правна конструкция, при която имотът не става нито изцяло общ, нито изцяло личен, а се дели пропорционално на вложените средства. Личният дял на съпруга се определя като „съответна част“ от стойността на имота. Законът предвижда и изключение – ако вложената лична сума е „незначителна“, тя не поражда право на отделен дял, а имотът остава общ. Практиката обаче не дефинира стриктно какво е „незначително“, което оставя преценката на съда, но обикновено се изисква сумата да има съществена стойност спрямо общата цена на имота.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по чл. 23, ал. 2 СК, която изисква строга доказателствена дисциплина. Ето ключовите изводи от реални решения:

1. Изискване за пълно и главно доказване на връзката между парите и имота.
В Определение № 50109 от 17.03.2023 г. по гр. д. № 2692/2022 г. на ВКС, II г. о., съдът подчертава, че самият факт, че единият съпруг е получил сума от близки, не е достатъчен за доказване на трансформация. Трябва да бъде доказано „пълно и главно“, че именно тази конкретна сума е била вложена при заплащането на стойността на имота. Липсата на такава връзка води до отхвърляне на иска за трансформация, дори да е установен извънбрачен произход на средствата.

2. Недопустимост на трансформация за съпруга, който не е страна по сделката, ако имотът е придобит само на името на другия.
В Определение № 1983 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 123/2024 г. на ВКС, I г. о., се потвърждава практиката, че ако имотът е придобит на името само на единия съпруг, това изключва възможността другият съпруг да претендира трансформация. В тази хипотеза може да възникне или съпружеска имуществена общност (ако са ползвани общи средства), или пълна трансформация за придобиващия съпруг (ако са ползвани лични средства на придобиващия). Другият съпруг не може да претендира частична трансформация, ако не е бил страна по сделката и не е влагал средства в името на сделката.

3. Обвързваща сила на бракоразводното споразумение.
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2015 г. поставя ясна граница. Ако в утвърденото от съда споразумение при развода съпрузите са уговорили, че имотът остава съсобствен, без да са посочили изрично обема на правата си (т.е. са приели равни дялове), е недопустимо в последващ процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК. Споразумението изчерпва въпроса, ако е одобрено от съда.

4. Факултативност на имущественото уреждане при развод по СК от 2009 г.
В същото Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. се уточнява, че за разлика от стария кодекс, при СК от 2009 г. уреждането на имуществените отношения при развод по взаимно съгласие е факултативно. Ако съпрузите не са включили конкретен имот в споразумението, или споразумението не съдържа клауза, че изчерпва всички имуществени отношения, тогава е допустимо предявяване на иск за частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК за вещите, които не са упоменати изрично.

5. Конкретна преценка на доказателствата.
В Определение № 50109 от 17.03.2023 г. ВКС отбелязва, че правилността на преценката дали фактите за трансформация са доказани е конкретна и не е предмет на касационен контрол по чл. 288 ГПК, освен ако не е налице противоречие с установената практика. Това означава, че ако съдът е приел, че доказателствата не са достатъчни, касационната жалба често не се допуска, защото въпросът е за оценка на доказателствата, а не за тълкуване на закона.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 23, ал. 2 СК страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

• Липса на проследимост на парите. Страните твърдят, че са дали пари за имота, но не представят банкови преводи, разписки или свидетелски показания, които да свържат конкретната сума с конкретната плащане към продавача. ВКС изисква „пълно и главно“ доказване.
• Игнориране на бракоразводното споразумение. Много съпрузи подценяват факта, че ако са подписали споразумение, в което имотът е обявен за общ без уточнени дялове, те са се отказали от правото си да претендират частична трансформация в бъдеще.
• Грешна правна квалификация при имот на името на единия съпруг. Ако имотът е придобит само на името на съпруг А, съпруг Б не може да претендира частична трансформация, ако не е бил страна по сделката. Той може да претендира само дял от общата маса, ако докаже, че са ползвани общи средства.
• Опит за промяна на установена практика без основание. Касаторите често сочат липса на практика, но ВКС в Определение № 50109 от 17.03.2023 г. подчертава, че практиката по чл. 23 СК е трайна и не е налице необходимост от осъвременяване, което води до недопускане на касационното обжалване.
• Недоказване на „значителност“ на личния вклад. Ако вложената сума е малка спрямо общата стойност на имота, съдът може да я квалифицира като „незначителна“ по смисъла на чл. 23, ал. 2 СК, което води до отпадане на правото на отделен дял.

Как се води казусът

За страната, която иска трансформация (ищецът):

1. Събиране на доказателства за произхода на средствата: Банкови извлечения, документи за дарение, завещание или доказателства за продажба на предишен личен имот.
2. Доказване на връзката с имота: Банкови преводи към продавача, разписки за получаване на сумата от продавача, свидетели, които присъстват при сделката.
3. Проверка на бракоразводното споразумение: Ако има такова, трябва да се анализира дали имотът е споменат и дали са уговорени дялове. Ако не е споменат, искът е допустим.
4. Предявяване на иск за установяване на право на собственост върху идеална част от имота: Искът трябва да е ясно формулиран – да се поиска установяване на конкретна част (напр. 30%) като лична собственост на основание чл. 23, ал. 2 СК.

За страната, която се брани (ответникът):

1. Оспорване на връзката между парите и имота: Да се докаже, че средствата, за които твърди ищецът, не са използвани за плащането на имота, или че са използвани за други цели.
2. Позоваване на бракоразводното споразумение: Ако имотът е споменат в споразумението като общ, да се твърди недопустимост на иска поради обвързващата сила на съдебното решение.
3. Твърдение за незначителност на вноската: Ако сумата е малка, да се твърди, че тя не поражда право на отделен дял по чл. 23, ал. 2 СК.
4. Процесуални възражения: Да се провери дали имотът е придобит на името на ищеца. Ако не е, и ако ищецът не е бил страна по сделката, да се твърди липса на активна легитимация за претендиране на трансформация (съгласно практиката от Определение № 1983 от 17.04.2025 г.).

Важно е да се отбележи, че производствата по чл. 288 ГПК (допускане на касационно обжалване) са специфични. ВКС често не допуска обжалването, ако въпросът е за конкретна преценка на доказателствата, а не за тълкуване на закона. В Определение № 50109 от 17.03.2023 г. се посочва, че липсата на общо или допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и липсата на необходимост от промяна на практиката, водят до оставяне на жалбата без уважение. Страните трябва да имат предвид, че разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство се присъждат само при доказани разходи (договор и плащане), както е видно от Определение № 1983 от 17.04.2025 г., където бяха присъдени 4 000 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 23 СК

• Решение № 400 от г. на ВКС по гр. д. № 2688/2024 г — Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
• Решение № 191 от г. на ВКС по гр. д. № 1356/2024 г — Жалбоподателката оспорва извода на съда, че при закупуване на процесния апартамент са вложени лични средства на нейния бивш съпруг П.