Table of Contents

Кога изтича правото да оспорите местната подсъдност по чл. 119, ал. 3 от ГПК?

В съдебната практика един от най-честите процесуални спорове засяга правилното определяне на компетентния съд за разглеждане на искове за обезщетения. Този въпрос е критичен, тъй като грешният избор на съд може да доведе до прекратяване на делото или до загуба на време и ресурси. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) въвежда специфични и строги срокове за предявяване на възражение за местна неподсъдност по определени категории дела, включително тези по чл. 115, ал. 2 ГПК. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща над тридесет решения, потвърждава, че пропускането на тези срокове води до окончателна загуба на правото за оспорване, дори ако съдът е бил некомпетентен в началото.

Какво точно казва разпоредбата

За да се разбере приложението на нормата, е необходимо да се анализира буквалният текст на чл. 119 от ГПК, в редакцията, влязла в сила от 07.08.2018 г. Разпоредбата разграничава различните видове неподсъдност и сроковете за оспорването им:

Алинея 1: Възражение за родова неподсъдност може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
Алинея 2: Възражението за неподсъдност по местонахождение на недвижим имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.
Алинея 3 (Ключова за настоящия анализ): Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Алинея 4: Във всички други случаи извън тези по ал. 1–3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
Алинея 5: Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Същността на ал. 3 е, че за спорове, регулирани от специални правила за подсъдност (като тези за застрахователни обезщетения по чл. 115, ал. 2 ГПК), срокът за предявяване на възражение от страна на ответника е преклузивен и изтича с подаването на отговора на исковата молба. След изтичането на този срок, възражението не може да бъде предявено от страната, а съдът може да го повдигне служебно само до приключване на първото заседание.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС демонстрира стриктно спазване на преклузивния характер на срока по чл. 119, ал. 3 ГПК. Ето основните изводи, формирани в практиката:

Строг преклузивен срок за ответника. В Определение № 302 от 09.05.2019 г. по ч. т. д. № 823/2019 г. на ВКС е прието, че възражението за неподсъдност на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба. Ако това не е сторено, правото се губи. В конкретния случай въззивният съд е преценил правилно компетентността, но принципът за сроковете е потвърден като устойчив.
Пропускането на срока обосновава подсъдност на сезирания съд. В Определение № 385 от 03.06.2020 г. по т. д. № 2419/2019 г. на ВКС е изрично посочено, че „пропускането на преклузивния срок за този отвод, обосновава подсъдност на спора на сезирания съд“. Това означава, че дори първоначалният избор на съд да е бил грешен, мълчанието на ответника в срока за отговор „лекува“ порока и прави съда компетентен за разглеждане на делото по същество.
Специфичната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК изключва общата. В Определение № 203 от 26.05.2020 г. по ч. т. д. № 672/2020 г. на ВКС се подчертава, че за искове по Кодекса за застраховане, предявени след 07.08.2018 г., важи специалната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК. Тя предоставя право на избор на ищеца между съда по настоящия адрес на ищеца или съда по местонастъпване на застрахователното събитие. Възражението срещу този избор трябва да е в отговора на исковата молба.
Липса на трансграничен елемент не променя националните правила за подсъдност. В същото Определение № 302 от 09.05.2019 г. ВКС отхвърля искане за преюдициално запитване, като посочва, че при липса на трансграничен елемент (граждани на една държава, застраховка в същата държава), се прилагат изцяло националните правила за местна подсъдност, включително сроковете по чл. 119, ал. 3 ГПК.
Ограничен контрол за „очевидна неправилност“. В Определение № 2796 от 07.10.2025 г. по ч. т. д. № 1421/2025 г. на ВКС се потвърждава, че ако въззивният съд е приел, че е сезиран надлежно (поради липса на възражение в срока), това не е основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност изисква тежко нарушение, каквото не е просто неточно тълкуване на подсъдността, ако е пропуснат преклузивният срок.

Чести грешки

При прилагането на чл. 119, ал. 3 ГПК страните често допускат следните процесуални грешки:

Предявяване на възражение след срока за отговор. Най-честата грешка е ответникът да подаде възражение за неподсъдност в писмена защита, подадена след изтичането на първоначалния срок за отговор, или в устна защита в първото заседание. Това е недопустимо, тъй като срокът по ал. 3 е преклузивен.
Бъркане на алинеите. Страните често се позовават на чл. 119, ал. 1 ГПК (която позволява оспорване до втора инстанция), забравяйки, че за спорове по чл. 115, ал. 2 ГПК важи по-строгият режим на ал. 3.
Липса на доказателства. Съгласно чл. 119, ал. 5 ГПК, възражението трябва да е съпроводено с доказателства. Често ответниците оспорват подсъдността, без да представят документи, удостоверяващи настоящия адрес на ищеца или мястото на застрахователното събитие.
Очакване служебна проверка. Въпреки че съдът може да повдигне въпроса служебно до първото заседание, ответниците не трябва да разчитат на това. Ако съдът не го направи, а ответникът е пропуснал срока, правото му е загубено окончателно.
Неправилно тълкуване на „първото заседание“. Някои страни смятат, че могат да оспорят подсъдността в края на първото заседание. Нормата изисква служебното повдигане да е до приключване на първото заседание, а страната – в срока за отговор.

Как се води казусът

За успешното водене на процес, включващ въпроси за подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, е необходимо да се следват стриктни стъпки:

За страната, която се брани (Ответник):

Анализ на исковата молба: Веднага след получаване на исковата молба, проверете дали искът е предявен в съответствие с чл. 115, ал. 2 ГПК (адрес на ищеца или място на събитието).
Изготвяне на отговор: Ако съдът е некомпетентен, възражението за неподсъдност трябва да бъде включено в текста на отговора на исковата молба. То трябва да е ясно формулирано и обосновано.
Представяне на доказателства: Едновременно с отговора, приложете документи, доказващи фактическите обстоятелства (напр. карта, документи за регистрация на МПС, медицински документи за мястото на инцидента), съгласно чл. 119, ал. 5 ГПК.
Следене на заседанието: Ако не сте предявили възражение, бъдете готови за възможността съдът да го повдигне служебно в първото заседание. Ако не го направи, считайте, че подсъдността е стабилизирана.

За страната, която иска (Ищец):

Правилно определяне на компетентния съд: Използвайте правото си на избор по чл. 115, ал. 2 ГПК. Изберете съда, който е най-удобен или стратегически изгоден (по ваш адрес или по място на събитието).
Доказателствена база: Подгответе доказателства, които обосновават вашия избор (документи за настоящ адрес, протоколи от ПТП за мястото на събитието).
Реакция на възражение: Ако ответникът предяви възражение в срока за отговор, подгответе мотиви, които да докажат, че сте упражнили правото си на избор правилно.
Ако възражението е извън срока: Ако ответникът е пропуснал срока, посочете пред съда, че възражението е недопустимо като предявено извън преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 ГПК.

Процесуални аспекти: обжалване и срокове

Тъй като нормата е процесуална, е важно да се знае какви актове се обжалват и при какви условия:

Обжалвани актове: Определенията на въззивния съд, с които се решава въпросът за подсъдността, могат да бъдат обжалвани пред ВКС, но само при наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК, или по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (очевидна неправилност).
Селективен касационен контрол: ВКС често не допуска касационно обжалване на определения за подсъдност, ако не е налице противоречива практика или ако въпросът не е от значение за изхода на спора. В Определение № 302 от 09.05.2019 г. и Определение № 203 от 26.05.2020 г. ВКС не допуска касационно обжалване, приемайки, че въззивният съд е приложил правилно чл. 119, ал. 3 ГПК.
Срокове: Частната касационна жалба срещу определения за подсъдност се подава в 7-дневен срок от съобщаването на определението (по общите правила за частни жалби, макар точният срок да не е цитиран буквално в предоставените откъси, той е стандартен за определения, не подлежащи на отделно обжалване в първа инстанция).
Такси: Държавната такса за частна касационна жалба е 25 лв. (за търговски дела) или съгласно Тарифата за държавните такси. В Определение № 385 от 03.06.2020 г. е осъдено юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. за ответника по касация, което показва, че проигралата страна дължи разноски.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 119 ГПК

Решение № 254 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012 г — Обезщетение за бъдещи вреди се дължи само когато е доказана настъпила в резултат на трудовата злополука трайна нетрудоспособност на работника.
Решение № 532 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г — Пасивната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.