Прекратяване на осиновяване: основания, срокове и съдебна практика по чл. 106 от Семейния кодекс

Разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) е ключов инструмент за прекратяване на осиновителната връзка, когато тя не отговаря на интересите на детето или когато са допуснати съществени нарушения при нейното учредяване. Практическият спор, който възниква пред окръжните съдилища, често се свежда до преценката дали конкретните обстоятелства са достатъчно тежки, за да обосноват прекратяване, или дали са спазени процедурните изисквания за съгласие и наблюдение. Честотата на тези дела се дължи на сложността на семейните отношения и на строгия характер на защитата на детето, която изисква балансиране между стабилността на семейството и правото на детето на безопасна среда. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика, която изяснява границите на приложението на тази норма.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 106, ал. 1 от СК предвижда, че осиновяването се прекратява от окръжния съд при две основни категории основания. Първата категория е унищожаемост поради нарушение на конкретни разпоредби от СК, включително чл. 77, ал. 1, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, изречение първо, чл. 81, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3. Тези нарушения обикновено се отнасят до липса на необходимото съгласие или до грешки в процедурата по допускане на осиновяването.

Втората категория е прекратяване при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Тази разпоредба е по-обща и изисква съдебна преценка на конкретната фактическа обстановка.

Алинеи 2, 3 и 4 на чл. 106 от СК регламентират сроковете за предявяване на иск за унищожаване. За нарушения по чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 срокът е едногодишен и тече от узнаването на осиновяването за осиновителя и родителите, а за осиновения – от навършването на пълнолетие или от по-късно узнаване. За нарушения по чл. 82, ал. 1, т. 1 срокът е едногодишен от допускането на осиновяването. В останалите случаи на унищожаемост искът може да се предяви до навършване на пълнолетие на осиновения.

Алинея 5 на чл. 106 от СК (в редакцията от 2023 г.) задължава съда да изисква становище от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на осиновителя, когато процедурата започва в периода на наблюдение след осиновяването по чл. 104 от СК. Във всички останали случаи съдът разпорежда експертна оценка от дирекцията относно степента на разстройване на отношенията.

Алинеи 6 и 7 предоставят право на прокурора и на дирекция „Социално подпомагане“ да поискат прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес или интереса на детето. Алинея 8 позволява прекратяване по взаимно съгласие пред районния съд, ако осиновеният е дееспособен и е навършил 25 години. Алинея 9 изисква участието на прокурор в делата за прекратяване, извън случаите по ал. 8.

Как съдилищата прилагат нормата

Съдебната практика на ВКС разкрива няколко важни аспекта при прилагането на чл. 106, ал. 1 от СК.

Първо, по отношение на т. 2 от ал. 1 (дълбоко разстройство на отношенията), ВКС приема, че преценката дали е налице такова разстройство е в зависимост от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. В Определение № 1257 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 3810/2013 г. на ВКС се подчертава, че законът не свързва тази преценка с установяването на вина, а само с наличието на обстоятелства, които разстройват отношенията. Съдът следва да изхожда изключително от интересите на детето, които са висшият критерий за преценка.

Второ, ВКС разширява тълкуването на „други обстоятелства“ по т. 2, пр. 2 от ал. 1. В Решение № 11 от 3.02.2022 г. по гр. д. № 2021/2021 г. на ВКС се приема, че няма законово основание кръгът от обстоятелства да бъде ограничен само до нововъзникнали такива. Обстоятелствата може да са съществували към момента на допускане на осиновяването, но да са дали отражение в бъдеще. В този казус невъзможността за изграждане на пълноценни семейни отношения поради тежко заболяване на детето и липсата на емоционална връзка са квалифицирани като обстоятелства, налагащи прекратяване, тъй като връзката е лишена от съдържание.

Трето, по отношение на унищожаемостта поради нарушение на изискванията за съгласие (т. 1 от ал. 1), ВКС проверява стриктно дали е било спазено правото на родителите да бъдат изслушани. В Определение № 50927 от 9.12.2022 г. по гр. д. № 2039/2022 г. на ВКС се разглежда случай, в който осиновяването е допуснато без съгласие на родителя, чието бащинство е било признато, но не е било оспорено в предходно производство. Съдът приема, че липсата на призоваване на родителя за изслушване съгласно чл. 93, ал. 4 от СК е нарушение, което може да доведе до унищожаване, но в конкретния случай касационното обжалване не е допуснато поради други процесуални съображения, свързани с доказателствената база.

Четвърто, ВКС подчертава, че прекратяването на осиновяването не е санкция за провинение на осиновителя, а мярка за защита на детето. В Определение № 1257 от 12.11.2013 г. се посочва, че при разглеждане на искове с предмет лични отношения между родители и ненавършили пълнолетие деца, винаги следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Това означава, че дори при липса на „вина“ на една от страните, ако отношенията са непоносими, съдът може да прекрати осиновяването.

Пето, съдебната практика изисква задължително участие на експерти от дирекция „Социално подпомагане“. В Решение № 11 от 3.02.2022 г. ВКС потвърждава, че експертното заключение е решаващо за преценката дали прекратяването е в интерес на детето. В този случай експертът е категоричен, че прекъсването на осиновяването няма да нанесе психична травма на детето поради отсъствието на каквато и да е емоционална връзка, което обосновава уважаването на иска.

Шесто, по отношение на процесуалната допустимост, ВКС често отказва да допусне касационно обжалване, ако въззивното решение не съдържа противоречие с правилата на формалната логика или превратно тълкуване на правна норма. В Определение № 1509 от 27.03.2025 г. по гр. д. № 3974/2024 г. се приема, че очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК не е тъждествена с необосноваността, произтичаща от чл. 281, т. 3 от ГПК, и че за да е очевидно неправилно, решението трябва да страда от особено тежък порок.

Чести грешки

• Липса на задължителна експертна оценка от дирекция „Социално подпомагане“ преди разглеждането на иска, което води до процесуална нищожност или отмяна на решението.
• Неправилно изчисляване на началния момент за тичане на преклузивния срок за предявяване на иск за унищожаване, особено за осиновения, който навършва пълнолетие.
• Твърдение, че само нововъзникнали обстоятелства могат да обосноват прекратяване по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 от СК, въпреки че практиката допуска и такива, които са съществували, но са се проявили по-късно.
• Игнориране на необходимостта от участие на прокурор в делата за прекратяване, извън случаите на взаимно съгласие по ал. 8.
• Смесване на основанията за унищожаемост (т. 1) с основанията за прекратяване поради разстройство на отношенията (т. 2), което води до прилагане на грешни срокове и доказателствени стандарти.
• Липса на доказателства за „дълбоко разстройство“ на отношенията, ограничаващи се само до общи твърдения за конфликти, без експертна оценка на психологическото състояние на детето.

Как се води казусът

За страната, която иска прекратяване (ищецът), първата стъпка е да определи точното правно основание – дали е унищожаемост (нарушение на процедурата) или прекратяване поради разстройство на отношенията. След това трябва да се съберат доказателства за конкретните обстоятелства. Задължително е да се поиска от съда да разпореди експертна оценка от дирекция „Социално подпомагане“. Ищецът трябва да докаже, че продължаването на осиновяването е в противоречие с интересите на детето. Важно е да се спазят преклузивните срокове, особено ако се претендира унищожаемост.

За страната, която се брани (ответникът), стратегията включва оспорване на фактическата основа на иска. Трябва да се докаже, че отношенията между осиновителя и осиновения не са дълбоко разстроени, или че нарушените процедурни изисквания не са съществени за валидността на осиновяването. Ответникът може да оспори експертното заключение, като посочи методологични грешки или липса на обективност. Също така, може да се твърди, че искът е предявен извън срока, ако става въпрос за унищожаемост.

Процесуално, делата се разглеждат от окръжния съд. Решенията по тези дела подлежат на въззивно обжалване пред апелативния съд. Касационното обжалване пред ВКС е ограничено и се допуска само при наличие на основания по чл. 280 от ГПК, като ВКС често отказва допускане, ако не е налице противоречие в практиката или очевидна неправилност.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 106 СК

• Решение № 11 от г. на ВКС по гр. д. № 2021/2021 г — Обстоятелствата може да са съществували към момента на допускане на осиновяването, но да са дали отражение върху осиновителната връзка впоследствие.
• Решение № 42 от г. на ВКС по гр. д. № 4932/2007 г — Интересът на детето е основание за възлагането на родителските права, в т.ч.