Разпоредба чл. 65, ал. 1 от ГПК: Практика на ВКС за процесуална дисциплина и разноски

Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е една от най-често прилаганите норми в съдебната практика, тъй като тя регулира въпроса за отговорността на страните за процесуални нарушения, които водят до отлагане на делото или ненужни разходи. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) тази норма е предмет на множество спорове, свързани с това кога една страна може да бъде санкционирана с допълнителна държавна такса или разноски и какви са условията за обжалване на съответните определения. Честотата на приложението на тази норма се дължи на стремежа на съдилищата да осигурят бързо и ефективно правораздаване, като наказват небрежността или злоупотребата с процесуални права.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 65 от ГПК, в неговата действаща редакция, поставя ясни изисквания към страните в процеса. Разпоредбата се състои от три алинеи, които формират единен правен режим.

Съгласно ал. 1, в молбата за възстановяване на срок се посочват всички обстоятелства, които я обосновават, както и всички доказателства за основателността ѝ. Това изискване е императивно и служи за преценка на съда дали пропуснатият срок е бил възстановим поради обективни причини или поради небрежност на страната.

Ал. 2 предвижда, че едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока. В случай че срокът е бил за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. Тази разпоредба има за цел да предотврати злоупотребата с молбите за възстановяване на срокове, като задължава страната да изпълни процесуалното действие, което е пропуснала, в момента на искането за неговото възстановяване.

Ал. 3 уточнява, че подаването на молбата не спира хода на делото. Това означава, че процесуалните действия по делото продължават, докато съдът не се произнесе по молбата, което е важно за гарантиране на процесуалната икономия.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва няколко ключови извода относно тълкуването и прилагането на чл. 65 от ГПК, особено във връзка със санкционния характер на разпоредбата и възможностите за обжалване.

Първият важен извод е, че отговорността по чл. 65, ал. 1 от ГПК има санкционен характер и е свързана с наличието на проявена от страната небрежност при изпълнение на процесуалните задължения. В Определение № 311 от г. на ВКС по гр. д. № 409/2003 г., III г. о., съдът приема, че тежестта да попълни делото с оригинала на писмено доказателство пада върху страната, която го е приложила като копие. Несвоевременното представяне на оригинала поставя в тежест на тази страна отговорността за предвидените в чл. 65, ал. 1 от ГПК разноски. В този случай ВКС отменя определението на първостепенния съд, което е осъдило ответника да заплати допълнителна държавна такса, тъй като съдът е разменил доказателствената тежест неправилно.

Вторият извод се отнася до обжалваемостта на определенията, постановени по чл. 65 от ГПК. В Определение № 769 от 10.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 638/2009 г., I т. о., ТК, съдът приема, че определението по чл. 65, ал. 1 ГПК (отм.) може да се обжалва само след като е постановено решение по спора от съответната инстанция. Целта на санкцията е да обезпечи процесуална дисциплина, и допускането на възможност налагането ѝ да бъде обжалвано пред по-горен съд преди решението, е в пряко противоречие с тази цел. ВКС подчертава, че подобно тълкуване би било противно на закона.

Третият извод е свързан с преценката на „основателността“ на причините за пропускане на срокове или неявяване. В Определение № 192 от 03.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 41/2009 г., II т. о., ТК, съдът приема, че ангажиментът на пълномощника по друго дело в друг по-късен час не е основателна причина за неявяването на процесуалния представител и за недовеждането на свидетелите. Страните са могли да организират защитата си чрез упълномощаване на друг представител, поради което законосъобразно е било налагането на допълнителна държавна такса.

Четвъртият извод засяга приложението на нормата в контекста на търговското право и несъстоятелността, макар и в по-широк процесуален контекст. В Определение № 140 от 04.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2671/2016 г., II т. о., ТК, се разглеждат въпроси на легитимацията и правния интерес, но връзката с чл. 65, ал. 1 ГПК се появява в контекста на общите процесуални правила за представяне на доказателства и обосноваване на исканията, което е пряко свързано с изискването на ал. 1 за посочване на всички обстоятелства и доказателства.

Петият извод е, че санкцията по чл. 65 не може да се налага, ако липсва законоустановената положителна процесуална предпоставка, каквато е съдебно решение по спора, което да е постановено от същия по степен съд. Това потвърждава принципа, че процесуалните разноски и санкции се разпределят окончателно с решението по делото, а не с междинни определения, освен в изрично предвидените от закона случаи.

Чести грешки

В практиката се срещат няколко типични грешки, които страните допускат при прилагането на чл. 65 от ГПК:

1. Подценяване на изискването за доказателства. Страните често подават молби за възстановяване на срокове, без да приложат доказателства за основателността на причините за пропускане, както изисква чл. 65, ал. 1, т. 2 от ГПК.

2. Неподаване на книжата едновременно с молбата. Съгласно ал. 2, книжата, за които се иска възстановяване на срока, трябва да се подадат едновременно с молбата. Често страните подават само молбата, очаквайки съдът да им даде нов срок, което води до отхвърляне на искането.

3. Погрешна преценка на „препятствието“. Страните често твърдят, че ангажименти на адвоката им са препятствие, което не могат да отстранят. Практиката на ВКС (Определение № 192 от 10.04.2009 г.) ясно показва, че това не е валидна причина за възстановяване на срок или за освобождаване от разноски.

4. Опити за обжалване на определенията по чл. 65 преди решението. Както е прието в Определение № 769 от 29.12.2009 г., обжалването на такива определения преди постановяването на решението по спора е недопустимо и води до оставяне на жалбата без уважение.

5. Незаконно прехвърляне на отговорността за разноски. В някои случаи съдилищата неправилно разменят доказателствената тежест, осъждайки страната, която не е допуснала небрежност, да плати разноски, свързани с чл. 65 от ГПК, както е било в случая, разгледан в Определение № 311 от 25.07.2003 г.

Как се води казусът

За страната, която иска възстановяване на срок или защита от санкция по чл. 65 от ГПК, е необходимо да спазва стриктно следните стъпки:

Първо, трябва да се изготви подробна молба, в която се посочват всички обстоятелства, обосноваващи искането. Тези обстоятелства трябва да бъдат подкрепени с конкретни доказателства (медицински документи, служебни бележки, доказателства за форсмажорни обстоятелства), както изисква чл. 65, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Второ, едновременно с молбата трябва да се подадат всички книжа, за които се иска възстановяване на срока. Ако срокът е бил за внасяне на разноски, следва да се поиска определяне на нов срок за внасянето им, съгласно ал. 2.

Трето, ако страната е обжалвала определение, с което е наложена санкция по чл. 65 от ГПК, тя трябва да има предвид, че такова обжалване е допустимо само след постановяването на решението по делото от съответната инстанция, както е прието в практиката на ВКС (Определение № 769 от 29.12.2009 г.).

За страната, която се брани и претендира за разноски по чл. 65 от ГПК, стратегията включва доказване на небрежността на противната страна. Трябва да се посочи конкретно кое процесуално действие е пропуснато или извършено с закъснение и какви са последствията за хода на делото (отлагане, ненужни разходи). Важно е да се докаже, че причината за пропускането не е обективно препятствие, а субективна небрежност или лошо планиране от страна на противника или неговия представител.

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Тъй като чл. 65 от ГПК е процесуална норма, нейното прилагане е тясно свързано с реда за обжалване на съдебните актове. Според практиката на ВКС, определенията, с които се налагат разноски или санкции по чл. 65 от ГПК, не подлежат на самостоятелно обжалване преди решението по делото. Това означава, че страната трябва да изчака постановяването на решението от първостепенния или въззивния съд, в което съдът окончателно разпределя разноските, включително тези по чл. 65 от ГПК.

След постановяването на решението, страната може да обжалва разпределението на разноските в частта, която се отнася до санкциите по чл. 65 от ГПК, в рамките на сроковете за обжалване на самото решение. Таксите за обжалване на решенията се дължат съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и по административни производства.

Важно е да се отбележи, че подаването на молбата по чл. 65 от ГПК не спира хода на делото (ал. 3), което означава, че страната не може да разчита на отлагане на процесуалните действия, докато съдът разглежда молбата. Това изисква активна позиция на страната, която иска възстановяване на срока, да следи за насрочените заседания и да осигури присъствието си или на представителя си, за да не допусне нови нарушения.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu