Диспозитивното начало в гражданския процес: Как чл. 6, ал. 2 от ГПК определя границите на съдебната защита

В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е една от най-често прилаганите и цитирани норми. Тя е фундаментална за всяко гражданско дело, тъй като очертава рамките, в които съдът може да действа. Практическият спор, който често възниква около тази норма, е дали съдът има право да излезе извън исканията на страните, да разглежда факти, които не са били твърдени, или да присъди повече, отколкото е поискано. Честотата на спорове по тази тема се дължи на факта, че много участници в производството погрешно смятат, че съдът е длъжен да установи „истината“ по служебен път, независимо от волята на страните. Всъщност, диспозитивното начало, закрепено в чл. 6, ал. 2 ГПК, поставя страните в центъра на процеса, като те са тези, които определят кой е предметът на делото и какъв е обемът на търсената защита.

Какво точно казва разпоредбата

За да се разбере приложението на нормата, е необходимо буквално тълкуване на текста. Чл. 6, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. Това е първата стъпка на диспозитивното начало – липсата на инициатива от страна на съда за започване на делото.

Алинея 2 на чл. 6 от ГПК, която е предмет на настоящия анализ, гласи: „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.“ Този текст е кратък, но съдържателен. Той означава, че съдът не може да разглежда правоотношения, които не са били поставени пред него от ищеца или ответника. Съдът е пасивен в определянето на предмета на спора. Той не може да разширява исковите претенции, нито да ги стеснява по свой почин, освен в строго ограничените случаи, предвидени в закона. Служебното начало, което е изрично споменато в края на предоставения текст като контраст или ограничение („Служеб…“), не отменя диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, а се прилага само в изрично посочените от закона хипотези (напр. нищожност на договор, липса на процесуална правоспособност), но не и за определяне на предмета на иска.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, базиран на предоставените решения, показва няколко ключови извода за прилагането на чл. 6, ал. 2 ГПК.

Първият важен извод е, че диспозитивното начало е основно начало на гражданския процес, което задължава съда да се придържа стриктно към твърденията на страните. В Решение № 34 от г. на ВКС по т. д. № 43/2024 г., II т. о., ТК, съдът подчертава, че разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК регламентира диспозитивното начало, съобразно което предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. В конкретния случай, касаещ търговец, който се е позовал на непреодолима сила, ВКС отбелязва, че недоказването на фактите, обосноваващи тази сила (спад на потреблението с повече от 50%), води до неправилност на извода за освобождаване от отговорност. Тъй като страните не са ангажирали доказателства за тези факти, съдът не може да ги приеме по служебен път, за да освободи ответника.

Вторият извод се отнася до задължението на всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания. В Решение № 207 от г. на ВКС по гр. д. № 4817/2022 г., IV г. о., ГК, ВКС разглежда отрицателен установителен иск. Съдът посочва, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК (в връзка с диспозитивното начало), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава исканията си. В случая, възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно, тъй като страната не е успяла да го обоснове надлежно в рамките на предмета на делото, определен от нея самата. Съдът не е разширил предмета, за да търси други основания за отказ от плащане, а е останал в рамките на твърденията на страните.

Третият извод засяга недопустимостта съдът да произнася по въпроси, които не са предмет на спора или не са били поставени от страните. В Определение № 415 от г. на ВКС по т. д. № 611/2023 г., I т. о., ТК, ВКС не допуска касационно обжалване, като отбелязва, че въпросите, поставени от касатора, са обусловени от фактите по конкретното договорно правоотношение. Тъй като тези факти не са били оспорени или изяснени в предходните инстанции в съответствие с диспозитивното начало, те не могат да бъдат разглеждани като нови въпроси за правна практика. Съдът не може да тълкува закона по начин, различен от този, който произтича от фактическата обстановка, представена от страните.

Четвъртият извод е свързан с исковата защита на вещни права. В Решение № 60094 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2020 г., II г. о., ГК, ВКС отменя въззивно решение, с което са уважени установителни искове за собственост. Съдът изтъква, че исковата защита на правото на собственост предполага посочване на основанието, на което се твърди придобиването, защото това очертава предмета на спора. Ако страните не са посочили правилно основанието или не са доказали твърденията си в рамките на определения от тях предмет, съдът не може да ги уважи, дори и по служебен път да установи, че собствеността съществува. В конкретния случай искът е отхвърлен, защото страните не са успели да обосноват претенциите си в рамките на диспозитивното начало.

Пети извод, който се очертава от заглавията на други решения (напр. Решение № 50007 от 9.02.2023 г.), е, че принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита само в обема, поискан от страните. Това означава, че ако ищецът е поискал по-малка сума, съдът не може да присъди по-голяма, дори и да е установил, че дължимата сума е по-висока. Обратно, ако ответникът не е предявил възражение за погасителна давност, съдът не може да го приложи по служебен път (освен в изрично посочените в закона случаи за нищожност).

Чести грешки

На базата на анализа на практиката, могат да се идентифицират няколко чести грешки, които страните допускат, водещи до отхвърляне на искове или неуспешна защита:

• Разчитане на служебното начало на съда: Много ищци смятат, че съдът ще извърши разследване и ще намери всички факти, необходими за уважаване на иска. Това е грешно. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, страните определят предмета. Ако не представите доказателства за твърденията си, съдът не може да ги приеме по служебен път.
• Неправилно определяне на предмета на иска: В решенията по вещни права (напр. Решение № 60094 от 21.01.2022 г.) се вижда, че липсата на ясно посочено правно основание за придобиване на собственост води до отхвърляне. Страните трябва точно да дефинират какво искат да се установи или присъди.
• Предявяване на нови твърдения на касационна инстанция: Както се вижда от Определение № 415 от 22.02.2024 г., касационната инстанция проверява само законосъобразността на решението в рамките на фактите, установени от въззивния съд. Не можете да въведете нови факти или твърдения, които не са били част от диспозитивния акт на страните в предходните инстанции.
• Очакване съдът да приложи погасителна давност по служебен път: Възражението за погасителна давност е материалноправно възражение, което трябва да бъде предявено от ответника. Ако то не е предявено, съдът не може да го приложи, тъй като това би нарушило диспозитивното начало (виж контекста в Решение № 207 от 2.04.2024 г.).
• Претендиране за защита, която не е поискана: Обемът на защитата се определя от страните. Ако искате обезщетение за неимуществени вреди, трябва изрично да го поискате. Съдът не може да го присъди „по-малко“ или „по-много“, отколкото е заявено, ако това противоречи на волята на страните, изразена в исковата молба или възражението.

Как се води казусът

За страната, която иска защита (ищецът), стъпките са следните:

1. Ясно формулиране на предмета: В исковата молба трябва точно да се посочи какво се иска – присъждане на сума, установяване на право или неговата липса. Трябва да се посочи правното основание.
2. Ангажиране на доказателства: Тъй като съдът не разследва по служебен път, ищецът трябва да представи всички документи и да поиска разпит на свидетели за фактите, на които се базира искът.
3. Спазване на рамките: Не разширявайте иска по начин, който променя неговата същност, без да спазвате процесуалните правила за изменение на иска, тъй като това може да бъде прието за недопустимо разширяване на предмета.

За страната, която се брани (ответникът), стъпките са:

1. Предявяване на възражения: Трябва изрично да се предявят всички материалноправни възражения (погасителна давност, неизпълнение на договор, неустойка и др.). Ако не ги предявите, съдът няма да ги разгледа.
2. Оспорване на твърденията: Трябва да оспорите фактите, твърдени от ищеца, и да представите доказателства за своите твърдения. Мълчанието или липсата на доказателства се тълкуват в полза на ищеца в рамките на диспозитивното начало.
3. Контрол на обема: Ако ищецът е поискал повече, отколкото е дължимо, или е поискал защита, която не му се полага, трябва да посочите това, за да ограничите обема на присъдената сума.

Процесуални аспекти: Обжалване и срокове

Нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК е процесуална и нейното нарушение е основание за касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационното обжалване е допустимо, ако решението е постановено в нарушение на материалноправните или процесуалноправните норми. Нарушението на диспозитивното начало (напр. съдът да е разгледал иск, който не е предявен, или да е присъдил повече от исканото) е съществено нарушение на процесуалния закон.

От предоставените материали се вижда, че актовете, които се обжалват, са решенията на въззивните съдилища (Окръжни или Апелативни съдилища). Сроковете за касационно обжалване са 1 месец от връчването на решението (стандартен срок по ГПК, макар да не е цитиран изрично в откъсите, той е имплицитен за производството по чл. 280 ГПК). Таксите за касационно обжалване зависят от размера на иска, но в предоставените решения се споменават разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси, които се дължат от проигралата страна (напр. в Решение № 207 от 2.04.2024 г. се присъждат разноски в размер на 8454.27 лв., а в Решение № 60094 от 21.01.2022 г. – 690 лв.). Важно е да се отбележи, че ако касацията не е допусната (както в Определение № 415 от 22.02.2024 г.), се дължи юрисконсултско възнаграждение за насрещната страна (450 лв. в посочения случай).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 6 ГПК

• Решение № 50002 от 22.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2022 г — С Определение № 50210 от 25.09.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.
• Решение № 152 от 10.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2013 г — Държавно ведомство, на което е предоставен държавен имот може да предяви иск за защита на държавната собственост, за която поддържа, че е публична против лица, на които имотът е предоставен в обезщетение на основание чл.