Прекъсва ли внасянето на земеделски имот в ТКЗС придобивната давност по чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ?

В правната практика по реституционни спорове един от най-честите и сложни въпроси е дали фактическото владение на земеделски имот, упражнявано преди колективизацията, се прекъсва с момента на внасянето на имота в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Този въпрос е от решаващо значение за определяне на активната легитимация на ищците и за установяване на правото на собственост. Многобройните спорове произтичат от неясноти в тълкуването на преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и преустройството на собствеността (ЗСПЗЗ), по-конкретно чл. 12, ал. 7. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща над четиридесет решения, изяснява, че нормата представлява специфично изключение от общия принцип за възстановяване на собствеността, което защитава правата на лицата, получили владение въз основа на писмен акт.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ (в редакцията, приложима към разглежданите казуси) урежда режима на придобивната давност в контекста на колективизацията. Буквалното съдържание на нормата, както е приложено в съдебната практика, повелява, че установеното владение въз основа на писмен договор върху имот не се прекъсва с внасянето му в ТКЗС. Тази разпоредба функционира като специална норма, която модифицира общите правила за прекъсване на давността при загуба на владение или при промяна на правното основание за притежанието. Тя признава, че административното внасяне на имота в кооперативното стопанство не представлява правно прекъсване на притежанието, ако то е било легитимирано с писмен акт преди колективизацията. По този начин законът осигурява правна сигурност за лицата, които са придобили имоти чрез сделки преди 1944 г. или в ранните години на прехода, но са били лишени от възможността да ги разпореждат свободно поради ограниченията, наложени от кооперирането.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените съдебни актове разкрива ясни критерии за прилагане на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Първият ключов извод е, че нормата урежда едно от изключенията на принципа, залегнал в чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, според който собствеността се възстановява на лицата, притежавали земята преди образуването на ТКЗС. В Определение № 957 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1502/2009 г. на ВКС (I г. о.) е прието, че съдът трябва да зачита правата на владелците, получили владението въз основа на писмен акт, като внасянето в ТКЗС не прекъсва течението на давностния срок. Това означава, че ако лицето е имало валиден писмен договор, то запазва правната си позиция за придобиване на собственост чрез давност, дори и да не е упражнявало физическа власт върху имота по време на колективизацията.

Вторият важен аспект се отнася до задължителното наличие на писмен договор. В Решение № 1339 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5732/2007 г. на ВКС (V г. о.) е подчертано, че специалната разпоредба на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ защитава само установеното владение въз основа на писмен договор. Липсата на такъв документ лишава притежателя от възможността да се позове на тази норма. В същото решение е установено, че ако имотът е бил възстановен на други лица, а не на притежателя по писмен договор, това може да доведе до уважаване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване на собствеността на истинския собственик към момента на кооперирането.

Третият извод засяга процесуалните предпоставки за касационно обжалване. В Определение № 391 от 23.05.2012 г. по гр. д. № 341/2012 г. на ВКС (I г. о.) е посочено, че решения, постановени при действието на отменения Граждански процесуален кодекс (ГПК), не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в новата редакция), поради което не обосновават допускане до касационна проверка на това основание. Освен това, ако въззивният съд не е обсъждал въпроса за приложимостта на придобивния способ в конкретната хипотеза на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, формулираният въпрос се счита за извън предмета на правния спор и не обуславя предпоставката за селектиране по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Четвъртият извод се отнася до оценката на доказателствата за идентичност на имота. В Определение № 957 от 29.10.2010 г. е прието, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, ако то противоречи на показанията на свидетели, които са индивидуализирали имота по местонахождение и площ. Когато въззивният съд е изхождал от показания на свидетели за идентичността на закупения с частен писмен договор имот с възстановения, това не е противоречие с практиката, стига да е извършена цялостна и всестранна преценка на доказателствата.

Петият извод касае трансформацията на правото на собственост. В Определение № 391 от 23.05.2012 г. е прието, че собствениците на земеделски имоти не са загубвали правото на собственост след кооперирането. Правото се е трансформирало от такова в реални граници в такова в идеални части, когато имотите са включвани в блокове на ТКЗС. Ако имотите не са включени в блокове, те не са губили реалните си граници, но кооперирането е било пречка за разпореждане. Това тълкуване подкрепя тезата, че внасянето в ТКЗС не е акт на лишение от собственост, а само ограничение на правото на разпореждане, което не прекъсва давността по чл. 12, ал. 7.

Чести грешки

Една от най-честите грешки е позоваването на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ при липса на писмен договор за придобиване на имота преди колективизацията. Нормата не защитава фактическото владение без правно основание, а само такова, което е легитимирано с документ.

Втора грешка е твърдението, че внасянето на имота в ТКЗС автоматично прекъсва давността. Това е неправилно, тъй като чл. 12, ал. 7 изрично предвижда обратното за случаите с писмен договор.

Трета грешка е формулирането на касационни въпроси, които не са били обсъждани от въззивния съд. Както е видно от Определение № 391 от 23.05.2012 г., ако въззивният съд не е разгледал приложимостта на нормата, въпросът се счита за извън предмета на спора.

Четвърта грешка е позоваването на стари решения, постановени при отменения ГПК, като задължителна практика за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тези решения не създават задължителна практика в смисъла на действащия процесуален кодекс.

Пета грешка е игнорирането на разликата между имоти, включени в блокове на ТКЗС, и такива, които не са. Правният режим на разпореждане и възстановяване може да варира в зависимост от това дали имотът е бил част от кооперативен блок.

Как се води казусът

За страната, която претендира права по чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, първата стъпка е осигуряването на оригиналния или заверен копие на писмен договор, сключен преди внасянето на имота в ТКЗС. Втората стъпка е доказването на идентичността на имота, посочен в договора, с имота, възстановен на ответника или трето лице. Това се постига чрез съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания, които да индивидуализират имота по местонахождение и площ. Третата стъпка е формулирането на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване на собственост, като се обоснове, че давността не е прекъсната поради действието на чл. 12, ал. 7.

За страната, която се брани, стратегията включва оспорване на автентичността или правната сила на писмения договор. Ако договорът е нищожен или липсва, нормата на чл. 12, ал. 7 не се прилага. Втората линия на защита е доказването, че имотът не е идентичен с този от договора, или че е бил включен в блок на ТКЗС, което променя режима на владението. Третата стъпка е оспорване на процесуалните предпоставки за касация, като се посочи, че въпросите за чл. 12, ал. 7 не са били обсъждани от въззивния съд или че цитираните решения не са задължителна практика.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 12 ЗС

• Решение № 355 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 759/2008 г — Г., която е била собственик на имота към момента на кооперирането му.
• Решение № 58 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2014 г — Произходът е биологичната връзка на детето с родителите му, която е въздигната в юридически факт, т.е.