Какви изисквания трябва да отговаря заявлението за заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 2 от ГПК?

В практиката на съдебните производства, особено в търговските и гражданските дела, един от най-честите спорове възниква при подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Практическият проблем често се свежда до въпроса дали заявлението е достатъчно конкретно и пълно, за да може съдът да го разгледа, или следва да бъде върнато като нередовно. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключова в тази насока, тъй като тя определя минималните формални и съдържателни изисквания към документа. Непознаването или неспазването на тези изисквания води до отказ за издаване на заповедта или до нейното отменяне, което забавя значително възстановяването на вземанията.

Какво точно казва разпоредбата

Според действащия текст на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист. Освен това, то трябва да отговаря на изискванията, предвидени в чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Тези препратки са съществени, тъй като чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК изискват в исковата молба (и съответно в заявлението) да се посочат фактическите обстоятелства, на които се основава искът, както и доказателствата за тях. Чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК пък регламентират необходимостта от посочване на доказателствата и прилагането на документите, на които се позовава заявителят.

Допълнително, ал. 2 изрично предвижда, че в заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. Това е техническо изискване, но неговото неизпълнение също може да доведе до процесуални пречки. Важно е да се отбележи, че нормата е претърпяла изменения, като последните редакции са от Държавен вестник, бр. 11 от 2023 г. и бр. 55 от 2025 г., като последните промени влизат в сила два месеца от обнародването на закона, относно подаването на заявление от лицата, представлявани от адвокат.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по тълкуването на чл. 410, ал. 2 от ГПК, особено във връзка с чл. 127 от ГПК. Ето основните изводи, произтичащи от конкретни решения:

1. Задължителна индивидуализация на вземането. В Определение № 878 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 720/2012 г. на ВКС (I т. о., ТК) се потвърждава, че разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 от ГПК е приложима в заповедно производство. Заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникване, съществуване и изискуемост на вземането. В тежест на заявителя е да извърши пълна индивидуализация на заявеното вземане.

2. Невъзможност за преценка при неяснота. В Определение № 603 от 4.07.2012 г. по ч. т. д. № 168/2012 г. на ВКС (II т. о., ТК) е прието, че ако заявлението не дава възможност да се прецени каква част от обезпечените вземания се покриват от заявената сума, това представлява самостоятелно основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай размерът на претендираното вземане не е кореспондирал с размера на обезпеченото вземане в ипотечния акт, което е довело до потвърждаване на отказа.

3. Липса на конкретика относно изискуемостта. В Определение № 367 от 15.05.2013 г. по ч. т. д. № 1968/2013 г. на ВКС (II т. о., ТК) съдът приема, че ако заявителят не е изложил обстоятелства кога са усвоени сумите, кога е следвало да бъдат възстановени, периода на просрочието, нито е конкретизирал относно други разходи (като нотариални такси), вземането не е достатъчно индивидуализирано. Това води до отказ за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд правилно е констатирал нередовност.

4. Процесуална недопустимост на касация при определени актове. В Определение № 762 от 5.10.2011 г. по ч. т. д. № 860/2010 г. на ВКС (II т. о., ТК) се разглежда въпросът за обжалваемостта на определения, с които се допуска незабавно изпълнение. Съдът приема, че ако въззивният акт няма преграждащ ефект за развитието на заповедното производство, той не попада в категорията актове, подлежащи на касационен контрол по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Това подчертава важността на правилното идентифициране на обжалваемите актове в рамките на производството.

5. Приложимост на общите правила за исковата молба. Практиката, обективирана в цитираното Определение № 126 от 15.02.2010 г. по ч. т. д. № 815/2009 г. (упоменато в Определение № 878 от 28.12.2012 г.), установява задължително тълкуване, че изискванията за фактическа обосновка от чл. 127 от ГПК се прилагат стриктно и към заповедното производство. Това означава, че краткостта на заповедното производство не освобождава заявителя от задължението да представи пълна и ясна картина на правното основание.

Чести грешки

При прилагането на чл. 410, ал. 2 от ГПК страните често допускат следните процесуални грешки:

• Недостатъчна индивидуализация на вземането: Заявяването на обща сума без разбивка на главница, лихва, неустойка и разходи, или без посочване на конкретния период, за който се дължат, води до отказ.
• Липса на връзка между документите и искането: Посочването на документ по чл. 417 от ГПК (напр. договор или фактура), без да се обясни как точно от него произтича изискваната сума и кога е настъпила изискуемостта.
• Пропускане на банковата сметка: Неизпълнението на изричното изискване в ал. 2 за посочване на начин за плащане.
• Неприлагане на изискванията за потребителски договори: При вземания от потребителски договори, липсата на прилагане на договора и общите условия (съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК) е самостоятелна грешка, която води до отказ.
• Грешки при електронното подаване: Неспазване на изискванията за подаване само по електронен път за търговци, държавни учреждения и лица, представлявани от адвокат (чл. 410, ал. 5 от ГПК), или смесване на хартиен и електронен формат след първоначално електронно подаване.

Как се води казусът

За страната, която иска издаване на заповед за изпълнение (заявителят), ключовото е прецизното формулиране на заявлението. Стъпките включват:

1. Идентифициране на подходящ документ по чл. 417 от ГПК.
2. Изготвяне на заявление, което съдържа искане за изпълнителен лист.
3. Подробно описване на фактическите обстоятелства (кога е възникнало задължението, кога е изискуемо, как е изчислена сумата).
4. Прилагане на всички документи, на които се позовава заявителят.
5. Посочване на банкова сметка.
6. Подаване по надлежния ред (електронно или на хартиен носител, в зависимост от качеството на заявителя).

За страната, която се брани (длъжникът), защитата обикновено се осъществява чрез възражение срещу заповедта за изпълнение или чрез жалба срещу определение, с което се отказва издаването на заповедта (ако заявителят е обжалвал отказа). Длъжникът може да твърди, че заявлението е нередовно, че вземането не е изискуемо или че документът не удостоверява вземането. Важно е да се има предвид, че ако съдът е отказал издаването поради нередовност, заявителят може да поправи грешките и да подаде ново заявление, но не и да обжалва отказа по същество, ако той е мотивиран с липса на индивидуализация.

Процесуални особености: обжалване и срокове

Производството по чл. 410 от ГПК е част от заповедното производство. Актовете, които се обжалват, са определенията на районния съд. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, определенията по заповедно производство подлежат на касационно обжалване само в изрично предвидените от закона случаи. В предоставените решения се вижда, че ВКС често не допуска касационно обжалване, ако въпросът е вече разрешен с постоянна практика (чл. 280, ал. 1 от ГПК).

Срокът за обжалване на определенията по чл. 410 от ГПК е 7 дни от съобщаването им, съгласно общите правила за заповедното производство (чл. 419 от ГПК). Таксите за обжалване следват общия ред за частни жалби. Важно е да се отбележи, че ако заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на обжалването на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 – 424 от ГПК (чл. 410, ал. 4 от ГПК).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 410 ГПК

• Решение № 474 от г. на ВКС по гр. д. № 5427/2023 г — Между делата, по които са постановени влезлите в сила съдебни решения, трябва да има пълно обективно и субективно тъждество или спорният предмет по едното дело да се включва в предмета на другото.
• Решение № 398 от г. на ВКС по гр. д. № 4859/2022 г — С., при участие на подпомагащата страна „Банка ДСК“ АД, да се признае съществуване на вземане в размер на 14 694, 97 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г.