Прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон: Правни последици и устойчива съдебна практика
В търговската практика често възниква въпросът за съдбата на вземанията и правата на кредиторите, когато производството по несъстоятелност бъде прекратено поради липса на средства за покриване на разноските. Тази хипотеза е уредена в чл. 632, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ). Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е изключително богата и последователна в тълкуването на тази норма, като общо 45 решения формират устойчива линия. Основният практически спор, който се решава, е дали прекратяването на производството по този ред води до погасяване на непредявените вземания и какви са процесуалните последствия за вече започнали искови производства.
Какво точно казва разпоредбата
Нормата в чл. 632, ал. 4 от ТЗ регламентира прекратяването на производството по несъстоятелност в случай, че масата на несъстоятелността не е достатъчна за покриване на разноските по производството. Въпреки че буквалният текст на самата алинея 4 не е предоставен в пълния си вид в източника, контекстът от тълкувателните решения и свързаните разпоредби очертава ясно правното ѝ съдържание.
Свързаната с нея разпоредба в чл. 632а от ТЗ (въведена с Държавен вестник, брой 38 от 2006 г.) уточнява, че предплатените суми по чл. 629б и чл. 632 се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Това създава динамична връзка между прекратяването на производството и евентуалното му подновяване или възстановяване на имуществената маса.
Как съдилищата прилагат нормата
Съдебната практика, обективирана в решенията на ВКС, установява няколко ключови правни извода, които задължително трябва да се имат предвид при прилагането на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
Първо и най-важно е тълкуването на последиците от прекратяването на производството преди фазата по предявяване и приемане на вземанията. В Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2018 г. на Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) се приема категорично, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права. Това погасяване е независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и от правноорганизационната форма на длъжника. Този извод е повторен и в идентично по съдържание Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСТК, докладчик съдия Костадинка Недкова.
Второ, съдът разграничава ефектите от прекратяването по ал. 4 от тези при спирането по ал. 5. В същото Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. се посочва, че спирането на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 от ТЗ и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 от ТЗ. Освен това, спирането не е основание за спиране на заварените искови производства по тези разпоредби, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Това означава, че при спиране правата на кредиторите остават „замразени“, но не погасени, докато при прекратяване по ал. 4 настъпва окончателно погасяване.
Трето, липсата на средства за изплащане на текущото възнаграждение на синдика не води автоматично до отпадане на правомощията му. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. се изтъква, че да се приеме, че неполучаването на текущо възнаграждение от синдика, поради липсата на средства за изплащането му, е обстоятелство, водещо до отпадане на правомощията му, би довело до неприемлив извод. Синдикът може да извършва процесуални действия по осребряване на имущество, обременено с реално обезпечение, дори и без да може реално да получи възнаграждение за това, в случай че стойността на имуществото не надхвърля вземанията на обезпечения кредитор.
Четвърто, в Определение № 2943 от 20.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1648/2025 г., Второ търговско отделение, докладчик съдия Диляна Господинова, се разглежда връзката между чл. 632, ал. 4 от ТЗ и възстановяването на правата по чл. 747 от ТЗ. Съдът приема, че въпросът за възстановяване на права, когато неплатежоспособността е временна (например причинена от пандемията от КОВИД-19), изисква установяване на конкретни факти и причинна връзка между променените стопански условия и несъстоятелността. Това не е чисто правен въпрос, а въпрос на фактическа преценка, който не може да бъде предмет на касационен контрол, ако не засяга тълкуването на нормата.
Пето, в Определение № 2056 от 19.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1428/2023 г., Първо търговско отделение, докладчик съдия Десислава Добрева, се потвърждава, че прекратяването по чл. 632, ал. 4 от ТЗ има пряко отражение върху материалноправните претенции. В конкретния казус, свързан с неоснователно обогатяване по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), се приема, че липсата на пряка правна връзка между ищеца и ответника, опосредена от договор с трето лице, изключва хипотезата на чл. 59 ЗЗД. Връзката с чл. 632, ал. 4 от ТЗ и чл. 739 от ТЗ е в това, че след прекратяването на производството, непредявените вземания се погасяват, което ограничава възможностите за предявяване на нови искове, основани на тези вземания, освен ако не са налице специфични изключения.
Чести грешки
При прилагането на чл. 632, ал. 4 от ТЗ страните често допускат следните грешки:
1. Смесване на прекратяване и спиране: Грешка е да се смята, че прекратяването по ал. 4 има същите последици като спирането по ал. 5. При прекратяването непредявените вземания се погасяват окончателно по чл. 739, ал. 1 от ТЗ, докато при спирането те запазват своята сила, но производството е замразено.
2. Пренебрегване на фазата на предявяване: Страните често не проверяват дали е била разкрита фазата по предявяване и приемане на вземанията преди прекратяването. Ако тази фаза не е настъпила, погасяването е автоматично и не зависи от волята на кредитора.
3. Оспорване на действията на синдика поради липса на възнаграждение: Както е посочено в Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г., липсата на средства за възнаграждение не прави действията на синдика недопустими. Оспорването на такива действия само на това основание е обречено на неуспех.
4. Неправилно изчисляване на преклузивните срокове: При спиране по ал. 5 преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ не спира. Грешка е да се чака подновяването на производството, за да се предяви иск, без да се следи изтичането на едногодишния срок.
5. Игнориране на връзката с чл. 747 от ТЗ: При опит за възстановяване на правата на длъжника след прекратяване, често се пропуска изискването за доказване на причинна връзка между външните фактори (като пандемията) и несъстоятелността, както е изисквано в Определение № 2943 от 20.10.2025 г.
Как се води казусът
За страната, която иска прекратяване на производството (обикновено синдикът или кредиторите, които са предявили разноски):
1. Следва да се установи, че масата на несъстоятелността е недостатъчна за покриване на разноските.
2. Да се подаде искане до съда по несъстоятелността за прекратяване на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
3. Да се има предвид, че след прекратяването непредявените вземания се погасяват, което може да е изгодно за длъжника, но не и за кредиторите, които не са предявили вземанията си.
За страната, която се брани (кредитор, чието вземане е застрашено от погасяване):
1. Следва да се провери дали е настъпила фазата по предявяване и приемане на вземанията. Ако не е, рискът от погасяване е висок.
2. Ако производството е спряно по ал. 5, а не прекратено по ал. 4, да се следи стриктно едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, тъй като спирането не го прекъсва.
3. При опит за възстановяване на правата на длъжника по чл. 747 от ТЗ, да се подготвят доказателства за липсата на причинна връзка между външните обстоятелства и несъстоятелността, ако целта е да се блокира възстановяването.
4. Да не се оспорват действията на синдика само на основание липса на текущо възнаграждение, тъй като това не е валидна причина за нищожност или недопустимост на действията.
Процесуални аспекти
Нормата е материалноправна, но има пряко процесуално отражение. Решенията за прекратяване по чл. 632, ал. 4 от ТЗ се обжалват по реда на чл. 288 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като част от търговското производство. В много от цитираните определения (напр. Определение № 140 от 2.03.2018 г., Определение № 322 от 14.04.2016 г.) се разглеждат касационни жалби срещу въззивни решения, постановени по жалби срещу решения за прекратяване. Сроковете за обжалване са тези, предвидени в ГПК за търговските дела. Таксите се определят съгласно Тарифата за съдебните такси, като в конкретните определения (напр. Определение № 2056 от 19.07.2024 г.) се присъждат и разноски за адвокатско представителство в размер на 2 500 лв. при отказ за допускане на касационен контрол, ако е налице добросъвестност и обоснованост на жалбата.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 632 ТЗ
- Решение № 2056 от 4.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2024 г — Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на А.
- Решение № 16 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г — Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на ищеца по делото Агенция по заетостта против решение № 511/19.07.2023 г.