Разпоредба чл. 23, ал. 4 от ГПК: Устойчива практика по Върховния касационен съд

В правната практика често възникват спорове относно прилагането на процесуалните норми за отстраняване на съдии или предоставяне на правна помощ. Въпреки че заглавието на темата посочва чл. 23, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), анализът на предоставените съдебни актове разкрива, че в повечето цитирани решения се разглеждат разпоредби от Закона за правната помощ (ЗПП), Закона за търговския регистър (ЗТР) и Закона за собствеността и другите вещни права (ЗОДПИППД), които също носят номерация „чл. 23, ал. 4“. Това създава важна практическа дилема: какви са границите на дискреционната власт на съда при преценката на основанията за предоставяне на правна помощ или при тълкуването на специфични търговско-процесуални изисквания. Честотата на тези спорове се дължи на необходимостта от защита на правата на лицата с ограничен материален достъп до правосъдието и на строгите формални изисквания за касационно обжалване.

Какво точно казва разпоредбата

Предоставеният буквален текст на чл. 23 от ГПК се отнася до отстраняването на съдии. Съгласно ал. 1, отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване. Ал. 2 предвижда, че съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането. Ал. 3 регламентира, че ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. Текстът на ал. 4 в предоставения фрагмент е непълен и се прекъсва с фразата „Отвод на други длъжн…“. Поради липсата на пълния текст на ал. 4 от ГПК в материала, анализът по-долу се фокусира върху приложението на норми с идентична номерация от други закони (ЗПП, ЗТР), които са предмет на реалните решения, предоставени за анализ.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) формира устойчива практика по въпросите, свързани с чл. 23, ал. 4 от ЗПП и ЗТР, като разграничава материалноправните от процесуалните основания за отказ или предоставяне на правна помощ и за допустимост на жалби.

В Определение № 334 от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 518/2011 г., III г. о., ВКС приема, че императивното изискване на чл. 284, ал. 2 ГПК за приподписване на касационната жалба от адвокат обуславя интерес от правна помощ под формата на процесуално представителство. Съдът решава, че ако се установи, въз основа на посочените в чл. 23, ал. 4 ЗПП обстоятелства, че състоянието на лицето не му позволява да заплати възнаграждение, правната помощ следва да бъде предоставена. ВКС отменя определението на Видинския окръжен съд, което е отказало помощ, и постановява предоставянето ѝ, подчертавайки, че преценката на основателността на жалбата не ангажира съда, сезиран с молбата за правна помощ.

В Определение № 240 от 25.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1588/2014 г., I г. о., ВКС анализира декларацията за материално и гражданско състояние. Съдът приема, че единственият източник на доходи – издръжка в размер на 100 евро месечно – не обосновава извод, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства за адвокатско възнаграждение. ВКС отменя определението на Софийския апелативен съд и предоставя правна помощ за отстраняване на нередовностите на частната жалба, като връща делото за определяне на адвокат от Националния регистър на правната помощ.

В Определение № 246 от 1.03.2011 г. по ч. т. д. № 105/2010 г., II т. о., ВКС разглежда въпроси, свързани с чл. 23, ал. 4 ЗТР. Съдът отбелязва, че въпросът за вписване на залога в търговския регистър е получил разрешение в практиката на ВКС чрез прилагане на процесуалното правило на чл. 291 ГПК. Това обуславя отричане на критерия за селекция по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсата на удостоверение не може да бъде заместена с други доказателства по начин, който да променя крайния резултат по делото, ако фактите са различни.

В Определение № 157 от 3.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1607/2013 г., I г. о., ВКС разглежда чл. 23, ал. 4, т. 2 и т. 3 ЗОДПИППД. Съдът подчертава, че за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касаторите трябва да сравнят отделни случаи и да обосноват противоречивото разрешаване. В конкретния случай въпросът за допустимост е формулиран като неотносим към спора, тъй като въззивният съд не се е произнасял по размера на договореното адвокатско възнаграждение, което води до отказ за допускане на касационно обжалване.

Чести грешки

Практиката на ВКС очертава няколко типични грешки, които страните допускат при прилагането на тези норми:

• Смесване на преценката за материално състояние с преценката за основателност на жалбата. Както е прието в Определение № 334 от 14.05.2012 г., съдът, който разглежда молбата за правна помощ, не следва да преценява дали жалбата е основателна, а само дали лицето има право на помощ.
• Недостатъчно обосноваване на материалното състояние. В Определение № 240 от 25.04.2014 г. се приема, че декларация, която не включва данни за трудова заетост, но показва липса на имущество и минимален доход, е достатъчна за предоставяне на помощ, докато отказът на въззивния съд е бил неправилно мотивиран.
• Формулиране на правен въпрос, който не е релевантен за спора. В Определение № 157 от 3.04.2013 г. се посочва, че ако въззивният съд не се е произнасял по даден въпрос (напр. адвокатско възнаграждение), поставянето му като критерий за допустимост е неотносимо.
• Опит за заобикаляне на изискванията за удостоверение чрез представяне на други доказателства. В Определение № 246 от 1.03.2011 г. се отбелязва, че липсата на конкретно удостоверение по ЗТР не може да бъде заместена с произволни доказателства, ако законът изрично изисква такъв документ за вписването.
• Липса на сравнителен анализ на съдебната практика. В Определение № 157 от 3.04.2013 г. се подчертава, че касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, за да обосноват противоречие, което е необходимо условие за допускане на касация.

Как се води казусът

За страната, която иска правна помощ или оспорва отказ за допускане на жалба, стъпките са следните:

1. Подаване на молба за правна помощ, придружена с декларация за материално и гражданско състояние, която подробно описва липсата на доходи, имущество и задължения.
2. При отказ от въззивния съд, подаване на частна жалба до ВКС, като се акцентира върху факта, че съдът не е преценил правилно материалното състояние, а е навлязъл в преценка на основателността на жалбата.
3. При касационно обжалване, формулиране на правен въпрос, който е бил изрично разгледан от въззивния съд и по който има противоречива практика, подкрепена с конкретни номера на решения.

За страната, която се брани или оспорва предоставянето на помощ:

1. Доказване, че лицето разполага с достатъчни средства, като се представят данни за реални доходи или имуществено състояние, които не са посочени в декларацията.
2. Посочване, че правният въпрос, поставен за допустимост, не е бил обект на произнасяне от въззивния съд, което го прави неотносим към спора.
3. Ако става въпрос за търговски регистър, доказване, че изискванията за удостоверение са спазени или че липсата им не влияе на крайния резултат поради различните установени факти.

Процесуални аспекти: актове, срокове и такси

Съгласно предоставените решения, производствата се развиват по реда на чл. 274 ГПК. Частните жалби срещу определения за отказ на правна помощ се обжалват по чл. 274, ал. 2 ГПК. В Определение № 334 от 14.05.2012 г. се посочва връзка с чл. 95, ал. 5 ГПК. В Определение № 240 от 25.04.2014 г. производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 95, ал. 4 ГПК. Определенията на ВКС по тези въпроси не подлежат на обжалване, както е изрично посочено в резолютивните части на цитираните актове (напр. в Определение № 246 от 1.03.2011 г. и Определение № 157 от 3.04.2013 г.). Таксите за касационно обжалване са обвързани с правилата за правна помощ, като при предоставяне на помощ от държавата, те се поемат от бюджета, а при отказ – от жалбоподателя, ако не е налице освобождаване.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 23 ГПК

• Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г — Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.
• Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г — Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.