Какво е действието на съдебното решение по чл. 177, ал. 1 от АПК и кога то засяга всички?

В административното правосъдие често възниква въпросът докъде се простира правната сила на едно съдебно решение. Практиката показва, че много спорове между гражданите, бизнеса и държавните органи се коренят в неяснотата относно обективните и субективните предели на присъденото нещо. Често се случва административният орган да издаде нов акт, който противоречи на вече влязло в сила съдебно решение, или пък трети лица да се опитат да оспорят акт, който е бил предмет на предишен съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е ключова за разрешаването на тези казуси, тъй като тя определя кога решението обвързва само страните по делото и кога то получава универсално действие, засягащо всички.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 177, ал. 1 от АПК установява два основни принципа относно силата на съдебните решения в административния процес. Първият принцип е, че решението има сила за страните по делото. Това означава, че по принцип съдебният акт обвързва само тези субекти, които са участвали в процеса като жалбоподатели или ответници. Вторият, изключително важен принцип, е, че ако оспореният административен акт бъде отменен или изменен от съда, решението има действие по отношение на всички. Тази формулировка въвежда концепцията за действие „срещу всички“ при отмяна на административен акт, което означава, че отмененият акт се смята за несъществуващ не само за страните, а за целия правен ред.

Допълнителните алинеи на чл. 177 АПК затвърждават тази защита. Ал. 2 предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Ал. 3 пък установява пресекателна сила, като посочва, че решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният административен съд (ВАС) е формирал устойчива практика, която разгръща съдържанието на чл. 177, ал. 1 АПК в различни правни сфери. Анализът на конкретни решения показва следните ключови изводи:

В Решение № 6694 от 19.05.2014 г. по адм. д. № 13395/2013 г., VI о. на ВАС, съдът прилага чл. 177, ал. 1 и ал. 2 АПК в контекста на здравноосигурителни отношения. Съдът отменя решение на административния съд и обявява за нищожна писмена покана на РЗОК за възстановяване на неоснователно заплатени средства. В мотивите си съдът подчертава, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички, а актове, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни по смисъла на ал. 2. Това демонстрира как отмяната на първоначалния акт автоматично прави последващите действия на органа нищожни.

В Решение № 3582 от 4.04.2025 г. по адм. д. № 1005/2025 г., IV о. на ВАС, се разглежда въпросът за давността и правото на органа да издаде акт за финансова корекция по европейски програми. Съдът приема, че обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. В този казус се потвърждава, че само при решения, с които съдът е разрешил спора по същество след отмяна на акта, се поражда универсално действие, което блокира повторното издаване на акт по същото основание, ако то е било изчерпателно разгледано.

В Решение № 15577 от 25.11.2013 г. по адм. д. № 6545/2012 г., IV о. на ВАС, се разглежда спор по Закона за защита на конкуренцията. ВАС отменя част от решение на КЗК, с което са наложени имуществени санкции на дружества за забранено споразумение. Прилагането на чл. 177, ал. 1 АПК тук се проявява чрез преценката дали отмяната на акта за нарушение има действие по отношение на всички засегнати страни и дали последващите действия на органа са валидни. Съдът оставя без разглеждане жалби в части, което показва границите на обвързващата сила на решението за конкретните субекти.

В Решение № 8320 от 19.06.2014 г. по адм. д. № 3703/2014 г., VI о. на ВАС, се засяга правото на пенсия и класификацията на труд. Съдът оставя в сила решението на административния съд, като в мотивите си препраща към чл. 177, ал. 1 АПК. Тук се набляга на факта, че всяко субективно право е в неразривна връзка с правната норма, а силата на решението определя окончателността на преценката за юридическите факти, въз основа на които е възникнало правото.

Други решения, като Решение № 8657 от 10.07.2024 г. по адм. д. № 4127/2024 г., IV о. и Решение № 12421 от 13.12.2023 г. по адм. д. № 7841/2023 г., IV о., потвърждават, че обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят строго съобразно чл. 177, ал. 1 АПК. Това означава, че решението не обвързва трети лица, които не са участвали в делото, освен ако не е налице отмяна на акт с универсално действие.

Чести грешки

• Неправилно тълкуване на „действие по отношение на всички“: Често се смята, че всяко отхвърлително решение има универсално действие. Грешката е в това, че само отмяната или изменението на акта поражда действие „срещу всички“. Отхвърлителното решение обвързва само страните.
• Игнориране на нищожността по ал. 2: Страните често пропускат да повдигнат възражение за нищожност на последващи административни актове, издадени в противоречие с вече влязло в сила съдебно решение, смятайки, че те са просто незаконосъобразни, а не нищожни.
• Обжалване на отхвърлено оспорване като нищожен акт: Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, ако жалбата за отмяна е отхвърлена, не е допустимо същият акт да се оспорва като нищожен или на друго основание. Пропускането на тази пресекателна сила води до прекратяване на производството.
• Смесване на обективни и субективни предели: Грешка е да се търси действие на решението срещу лица, които не са били страни в първоначалния процес, ако актът не е бил отменен. Субективните предели ограничават обвързването само до участвалите.
• Неотчитане на връзката с ГПК: ВАС често препраща към чл. 298 ГПК за определяне на обективните предели. Игнорирането на тази субсидиарна връзка води до неточни правни изводи за съдържанието на присъденото нещо.

Как се води казусът

За страната, която иска да се позове на силата на решението или да оспори последващ акт:

1. Трябва да се установи дали предходното съдебно решение е отменило или изменило оспорения административен акт. Ако да, решението има действие по отношение на всички.
2. Ако административният орган е издал нов акт в противоречие с влязло в сила решение, следва да се повдигне възражение за нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК. Това може да стане по всяко време.
3. При оспорване на акт, който е бил предмет на предишно производство, трябва да се провери дали предходното решение е било отхвърлително. Ако е, се прилага чл. 177, ал. 3 АПК и новата жалба е недопустима.

За страната, която се брани (административният орган или трето лице):

1. Следва да се доказва, че предходното решение не е отменило акта, а го е оставило в сила, следователно то обвързва само страните по делото.
2. Ако се твърди нищожност, трябва да се докаже, че няма пряко противоречие между съдебното решение и административния акт, или че решението не е влязло в сила.
3. При оспорване на акт, който е бил отхвърлен като незаконосъобразен, следва да се повдигне възражение за пресекателна сила по чл. 177, ал. 3 АПК, като се посочи, че основанието е било разгледано или е можело да бъде разгледано.

Процесуални аспекти

Разпоредбата е процесуална и се прилага в рамките на административното производство. Актовете, които се обжалват, са административните актове, издадени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, или актове, чието оспорване е недопустимо поради пресекателна сила. Сроковете за обжалване на административните актове са определени в АПК, но възражението за нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК може да се повдигне по всяко време. Таксите за административните дела са определени в Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и адвокатските съвети. При прекратяване на производството поради пресекателна сила, съдът обикновено не присъжда разноски за съдебното производство, освен ако не е налице злоупотреба с правото.

Допълнителна практика от базата данни на кантората

От анотираната база данни на кантората по разпоредба чл. 177 АПК са индексирани и следните решения:

[VAS] Решение № 13788 / 22.10.2013 (адм. д. № 9051/2012 г.) — Решение № 13788 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9051/2012 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов чл. 297 ГПК чл. 144 АПК чл. 177, ал. 2 АПК чл. 213 ЗУТ § 5, т. 62 ДР ЗУТ Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с чл. 213 ЗУТ, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересуван може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Силата на пресъдено нещо на решението на съда действа между страните по делото и е задължителна за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Р България – чл. 297 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С определение № 8247 от 12.06.2013 г. по адм. д. № 6948/2013 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 177 АПК

• Решение № 2097 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2012 г — Всеки етап от процедурата има свое съдържание, извършването на определени действия, издаването на определени актове от компетентния орган и съставянето на определени документи.
• Решение № 2096 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2023 г — Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.