Практически въпрос: Как да се тълкуват нормите за „чл. 4“ в съдебната практика на Върховния касационен съд?
В правната практика на Върховния касационен съд (ВКС) често срещан проблем е объркването при прилагането на норми, обозначени като „чл. 4“ от различни закони. Тъй като номерацията на членовете е стандартна за повечето български нормативни актове, терминът „чл. 4“ сам по себе си не е достатъчен за определяне на правния режим. Практиката показва, че най-честите спорове възникват не от самия текст на отменения чл. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а от препратките към него в контекста на други действащи нормативни актове, като Регламентите на Европейския съюз, Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и Закона за задълженията и договорите в специфични хипотези. Настоящата справка има за цел да изясни как ВКС прилага тези разпоредби, базирайки се на устойчивата съдебна практика, и да посочи основните рискове за страните в производството.
Какво точно казва разпоредбата
Важно е да се направи фундаментално разграничение. Текстът, предоставен като „действащ“, съдържа следната информация за чл. 4 от ЗЗД:
*Чл. 4. (Отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).*
Това означава, че в съвременното гражданско право чл. 4 от ЗЗД няма самостоятелно материалноправно съдържание, тъй като е отменен. Въпреки това, в съдебните актове, цитирани в източниците, се срещат препратки към „чл. 4“ в следните контексти:
1. Чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим II) – относно приложимото право към деликтни задължения.
2. Чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел I преработен) – относно международната компетентност.
3. Чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) – дефиниращ забраната за дискриминация.
4. Чл. 4 от Закона за задълженията и договорите (в контекста на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД) – където „чл. 4“ може да се отнася до общи условия или да е част от по-широка препратка към други закони (напр. ЗОДОВ, ЗЗО).
Следователно, когато се говори за „разпоредба чл. 4“ в съдебната практика, тя почти винаги е част от комплексна правна конструкция, включваща и други норми (напр. чл. 49 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 280 ГПК).
Как съдилищата прилагат нормата
Анализът на предоставените решения на ВКС разкрива следните ключови изводи относно приложението на норми, свързани с чл. 4 от различни актове:
1. Приложимото право към деликти в ЕС (Регламент 864/2007)
В Решение № 70 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 772/2024 г., I т. о., ТК, съдът разглежда спор за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие в Унгария. ВКС подчертава, че съгласно чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007, приложимото право е правото на държавата, в която е настъпила вредата (Унгария), а не правото на държавата на местоживеене на ищеца или на държавата на регистрацията на превозното средство. Съдът отменя въззивното решение, защото апелативният съд не е приложил унгарското материално право, а е приложил българското, което е нарушение на чл. 4 от Регламента. Това потвърждава, че чл. 4 от Рим II е императивна норма за определяне на приложимото право.
2. Преюдициални запитвания и липса на съмнение (Регламент 1215/2012 и ЗДДС)
В Определение № 257 от 5.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3765/2021 г., III г. о., ГК, съдът разглежда искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). ВКС приема, че когато правният въпрос е вече разрешен от СЕС (в случая по чл. 185 от Директивата за ДДС, свързан с липси на стоки), националният съд няма задължение да отправя ново запитване. Въпреки че заглавието на акта споменава чл. 4, § 3 от Договора за ЕС, същинският правен извод е, че ясният отговор от СЕС (решение по дело С-550/11) изключва необходимостта от допълнително тълкуване. Това е важно за страните, които искат да оспорват решения, базирани на европейски норми, включително тези за компетентност (чл. 4 от Регламент 1215/2012).
3. Дискриминация и процесуални изисквания (ЗЗДискр.)
В Определение № 3475 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3535/2023 г., III г. о., ГК, съдът разглежда жалба, свързана с чл. 4, § 3 ДЕС и чл. 49 ЗЗД. ВКС отбелязва, че въззивният съд е длъжен да изведе самостоятелни фактически констатации. Касаторът не е успял да посочи кои конкретно доказателства не са обсъдени, което е довело до недопускане на касацията. Тук се вижда, че позоваването на чл. 4 от ЗЗДискр. (или свързани с него норми за забрана на дискриминация) изисква много прецизно доказателствено обосноваване на фактическата обстановка, а не само правни твърдения.
4. Задължения по здравно осигуряване и договорни отношения (ЗЗО)
В Определение № 50094 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 903/2022 г., II т. о., ТК, се разглежда спор между НЗОК и болница. Въпреки че в заглавието се споменават чл. 4 и чл. 5 от ЗЗО, съдът се фокусира върху липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. ВКС приема, че твърдението за противоречие с решение на Конституционния съд не е достатъчно, ако не е посочен конкретен правен въпрос, чието разрешаване е в противоречие с това решение. Това показва, че позоваването на чл. 4 от ЗЗО (или други специални закони) не автоматично отваря вратата за касационно обжалване, ако въпросът не е от общо значение.
Чести грешки
Страните в съдебните производства често допускат следните грешки, свързани с тълкуването и прилагането на норми, обозначени като „чл. 4“:
1. Смесване на отменени и действащи норми: Страните понякога се позовават на чл. 4 от ЗЗД, забравяйки, че той е отменен от 1993 г. Всяка претенция, базирана единствено на този член, е обречена на неуспех.
2. Неправилно определяне на приложимото право: В трансгранични спорове (напр. ПТП в чужбина), страните често искат прилагането на българското право, игнорирайки чл. 4 от Регламент 864/2007, който предписва правото на мястото на настъпване на вредата.
3. Липса на конкретен правен въпрос: При касационно обжалване, страните често цитират чл. 4 от различни закони (ЗЗО, ЗЗДискр.), но не формулират конкретен правен въпрос от общо значение, което води до недопускане на жалбата (както в Определение № 50094).
4. Необосновано искане за преюдициално запитване: Искането за отправяне на запитване до СЕС, базирано на чл. 4 от Регламент 1215/2012 или други европейски норми, се отхвърля, ако въпросът вече е разрешен от СЕС (както в Определение № 257).
5. Необсъдени факти при дискриминация: При спорове по ЗЗДискр. (чл. 4), страните често пропускат да посочат кои конкретни факти не са обсъдени от въззивния съд, разчитайки само на правни твърдения за нарушение на забраната за дискриминация.
Как се води казусът
За страната, която иска (ищец/касатор):
1. Идентификация на нормата: Първата стъпка е да се определи точно кой „чл. 4“ се прилага. Ако спорът е трансграничен, проверете дали се прилага чл. 4 от Регламент 864/2007 (за деликти) или чл. 4 от Регламент 1215/2012 (за компетентност).
2. Формулиране на правен въпрос: При касационно обжалване, задължително формулирайте конкретен правен въпрос от общо значение, свързан с тълкуването на нормата, а не просто твърдение за неправилност.
3. Доказателствена обосновка: Ако спорът е по ЗЗДискр., посочете конкретните факти, които въззивният съд е пропуснал да обсъди, и как те водят до нарушение на чл. 4.
4. Проверка за преюдициални решения: Преди да искате преюдициално запитване, проверете дали СЕС вече е отговорил на сходен въпрос.
За страната, която се брани (ответник/наследник по касация):
1. Възражение за приложимото право: Ако ищецът се позовава на българското право в трансграничен спор, посочете, че чл. 4 от Регламент 864/2007 изисква прилагането на правото на държавата на настъпване на вредата.
2. Липса на общо значение: Аргументирайте, че поставеният от касатора въпрос няма общо значение за изхода на делото или е вече решен от ВКС/СЕС.
3. Фактическа необоснованост: Посочете, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства и че касаторът не е посочил конкретни пропуски.
Процесуални аспекти
Нормите, свързани с „чл. 4“, често са материалноправни, но тяхното прилагане се осъществява чрез процесуални норми.
* Актове за обжалване: Решения на апелативните съдове.
* Срокове: Касационната жалба се подава в 1-месечен срок от съобщаването на въззивното решение (по чл. 283 ГПК).
* Такси: Държавна такса за касационно обжалване, чийто размер зависи от стойността на спора. В цитираните решения се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение (напр. 350 лв., 100 лв., 3 322.88 лв.).
* Условия за допускане: Касационно обжалване се допуска само при наличие на правен въпрос от общо значение или противоречие в практиката (чл. 280, ал. 1 ГПК). Липсата на такъв въпрос води до недопускане (както в повечето от цитираните определения).
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 4 ЗЗД
- Решение № 11049 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2013 г — Не влошеното финансово състояние характеризира личността, макар да е безспорно, че този факт засяга дълбоко нейните интереси.
- Решение № 7461 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11810/2014 г — Следователно, за да се приеме, че е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че дадено лице е третирано по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл.