Table of Contents

Оттегляне на жалба и отказ от право на обжалване: Практическо приложение на чл. 264 от ГПК

В съдебната практика често възникват ситуации, в които страната, подала жалба срещу съдебен акт, решава да се откаже от продължаване на производството. Това може да се дължи на постигнато извънсъдебно споразумение, промяна в процесуалната стратегия или констатация, че жалбата е неоснователна. Правната основа за тези действия е чл. 264 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тази норма е фундаментална за принципа на диспозитивност в гражданското производство, тъй като предоставя на страните свободата да разпореждат със своите процесуални права. Честотата на прилагането на тази разпоредба е висока, особено в касационното производство, където оттеглянето на жалба води до прекратяване на делото и често до осъждане за разноски.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 264 от ГПК регулира два основни аспекта на разпореждането с правото на обжалване. Първият аспект засяга активното действие на страната по време на производството. Съгласно ал. 1 на чл. 264 ГПК, във всяко положение на делото страната има право да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Това означава, че оттеглянето е допустимо на всякаква процесуална фаза, стига производството по жалбата да не е приключило с окончателен акт. Вторият аспект защитава страната от преждевременни ограничения на правата ѝ. Ал. 2 на чл. 264 ГПК постановява, че предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен. Тази норма гарантира, че никоя страна не може да бъде принудена или да се задължи да се откаже от правото си да обжалва съдебен акт преди самият акт да е постановен и преди срокът за обжалване да е изтекъл.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) разкрива няколко ключови извода относно тълкуването и прилагането на чл. 264 ГПК, както и връзката му с други процесуални норми.

Първо, ВКС потвърждава, че оттеглянето на жалба в касационното производство е допустимо, дори когато липсва изрична норма, аналогична на чл. 264 ГПК, за това производство. В Определение № 364 от 4.05.2022 г. по гр. д. № 975/2021 г., III г. о., съдът приема, че с направеното оттегляне на касационната жалба съдът е валидно десезиран от страната. ВКС подчертава, че доколкото молбата за оттегляне е редовна и волята на касатора е недвусмислено изразена, съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 290 ГПК, а прекратява производството.

Второ, оттеглянето на жалба води до прекратяване на производството и задължително осъждане за разноски в полза на другата страна. В Определение № 223 от 20.01.2026 г. по гр. д. № 2440/2025 г., I г. о., ВКС прекратява производството поради отказ на касатора от касационната жалба. В резултат на това, касаторът е осъден да заплати на ответниците по жалбата адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 400 лв. за всеки от тях, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Трето, при частично оттегляне или отказ от жалба, производството се прекратява само в съответните части, а останалите части се разглеждат по същество. В Определение № 99 от 15.04.2013 г. по гр. д. № 53/2013 г., III г. о., ВКС оставя без разглеждане касационната жалба в частите, засегнати от отказа, и прекратява производството в тези части, докато в останалата част, където не е допуснато касационно обжалване, се произнася с окончателно определение.

Четвърто, чл. 264 ГПК се прилага и в производствата по чл. 274 ГПК (частни жалби). В Определение № 115 от 2.03.2011 г. по ч. гр. д. № 66/2011 г., IV г. о., ВКС разглежда производство, образувано по частна жалба, като препраща към връзката с чл. 264 ГПК, което показва, че принципът на разпореждане с жалбата важи и за частните жалби срещу определения.

Пето, оттеглянето на жалба не влияе на валидността на вече постановени актове в предишни инстанции, но прекратява по-нататъшното обжалване. В Определение № 4379 от 29.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2890/2025 г., II г. о., макар цитирането на чл. 264 ГПК да е в контекста на други норми (чл. 264, ал. 1, изр. второ от ДОПК), практиката на ВКС последователно третира отказите от жалби като основание за десезиране на съда, което е пряко следствие от приложението на чл. 264 ГПК.

Шесто, отказът от право на обжалване, изразен след постановяване на акта, се третира като оттегляне на жалба, ако жалбата е вече подадена, или като пропускане на срок, ако не е подадена. В Определение № 635 от 11.02.2025 г. по гр. д. № 3823/2024 г., I г. о., ВКС разглежда ситуация, в която предишно определение е оставило жалбата без разглеждане, а последващите действия на страната се тълкуват през призмата на нейната воля за разпореждане с делото.

Чести грешки

Опит за сключване на предварително споразумение за отказ от обжалване, което е недействително съгласно чл. 264, ал. 2 ГПК.
Неясно формулиране на молбата за оттегляне, което води до отказ на съда да я приеме като недвусмислено изразена воля, както е посочено в Определение № 364 от 4.05.2022 г.
Пропускане на факта, че оттеглянето на жалба води до осъждане за разноски, което често е изненада за страната, подала жалбата.
Опит за оттегляне на жалба след като съдът е постановил окончателно решение по нея, което е недопустимо, тъй като правото на разпореждане съществува само до приключване на производството.
Смесване на оттегляне на жалба с отказ от иск, което има различни правни последици за възможността за повторно предявяване на иска.
Непредставяне на пълномощно или надлежно удостоверяване на волята за оттегляне, ако молбата не е подписана лично от страната.

Как се води казусът

За страната, която желае да оттегли жалбата си, първата стъпка е да депозира писмена молба до съда, пред който виси делото. Молбата трябва да съдържа ясно и недвусмислено заявление за оттегляне на жалбата, изцяло или отчасти. Важно е да се посочат точните номера на делото и обжалвания акт. Препоръчително е молбата да бъде подписана лично от страната или от пълномощник с изрично право за това. След депозирането на молбата, съдът ще прекрати производството и ще постанови определение, с което ще осъди оттеглилата се страна за разноски в полза на другата страна, ако последната е представила доказателства за направените разноски.

За страната, която се брани (ответник по жалбата), действията са следните: при получаване на молба за оттегляне, тя трябва да провери дали молбата е редовна и дали волята за оттегляне е ясна. Ако страната е поела разноски за производството, тя следва да представи доказателства за тях (договор за правна защита, фактури, разписки за платени такси) в рамките на производството, за да осигури присъждането им с прекращащото определение. Ако молбата за оттегляне е неясна или не е подписана надлежно, страната може да оспори нейната редовност, като поиска съдът да не прекратява производството, докато пороците не бъдат отстранени.

Процесуални особености: Обжалване, срокове и такси

Определенията, с които се прекратява производство поради оттегляне на жалба по чл. 264 ГПК, обикновено подлежат на обжалване с частна жалба. Срокът за обжалване е едноседмичен от съобщението. Частната жалба се подава пред друг състав на същия съд (ако е ВКС, то пред друг състав на ВКС). Таксите за частна жалба се определят от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В Определение № 364 от 4.05.2022 г. се препраща към чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата, което показва, че таксите за частни жалби срещу определения за прекратяване са фиксирани и подлежат на събиране при обжалване. Важно е да се отбележи, че ако определението е окончателно (както е в някои случаи по чл. 288 ГПК), то не подлежи на обжалване, но това е изключение, а не правило за определенията по чл. 264 ГПК.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 264 ГПК

Решение № 94 от г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г — Или неправилното според закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя.
Определение № 3189 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1949/2025 г — ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова Иванка Ангелова като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.