Table of Contents

Чл. 235, ал. 3 ГПК: Задължението на съда да отчита фактите, настъпили след предявяване на иска

В съдебната практика често възниква въпросът дали съдът е длъжен да вземе предвид обстоятелства, които са се променили или са настъпили след момента, в който е бил подаден исковата молба. Този практически спор е изключително чест в търговските и гражданските дела, особено при спорове за неплатежоспособност, предсрочна изискуемост на кредити, трудови злополуки и установителни искове. Когато една страна разчита само на фактическото положение към датата на предявяване на иска, тя рискува решението да бъде отменено или изменено, ако съдът не е отчел промените в правното положение на страните. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключов инструмент, който задължава съда да разглежда делото в светлината на актуалното правно състояние към момента на постановяване на решението, а не само към момента на възникване на спора.

Какво точно казва разпоредбата

За да се разбере обхватът на задължението, е необходимо да се анализира буквалният текст на чл. 235 ГПК, който урежда основите на съдебното решение:

Съгласно ал. 1, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Това гарантира принципа на непосредственост.

Съгласно ал. 2, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Това е основното правило за мотивиране на съдебния акт.

Съгласно ал. 3, която е предмет на настоящия анализ, „Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.“ Тази норма въвежда принципа на актуалност. Тя означава, че съдебното решение не трябва да фиксира правното положение в миналото, а да го урегулира в настоящето, като отчете всички юридически значими промени, които са настъпили през времето, през което делото е висяло в съда.

Съгласно ал. 4, решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.

Съгласно ал. 5, съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като то се обявява в публичен регистър.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика относно задължителния характер на чл. 235, ал. 3 ГПК. Анализът на конкретни решения показва следните основни изводи:

Първо, в Решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, е изрично посочено, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението. Това означава, че ако към момента на решаване на делото дългът е погасен или правото е отпаднало, съдът трябва да отхвърли иска, дори ако към датата на предявяването той е бил основателен.

Второ, в Определение № 1091 от 9.04.2026 г. по т. д. № 2415/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, се подчертава, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт. Този факт трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Това означава, че волеизявлението на кредитора за предсрочна изискуемост, направено след предявяване на иска, променя предмета на спора и съдът е длъжен да го отчете.

Трето, в Решение № 492 от 8.08.2025 г. по гр. д. № 3969/2023 г. на ВКС, Гражданска колегия, при спорове за обезщетения по трудови злополуки, съдът разглежда периодите на нетрудоспособност, които продължават след предявяване на иска. Обезщетението за временна нетрудоспособност за периоди, настъпили след подаване на исковата молба (напр. от месец февруари 2018 г. до месец декември 2019 г.), се присъжда, ако е доказано, че нетрудоспособността е продължавала. Съдът не се ограничава само до периода до датата на иска.

Четвърто, в Решение № 109 от 12.08.2019 г. по т. д. № 636/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, при спорове за несправедливи клаузи в потребителски договори, съдът проверява дали клаузите са прилагани и след предявяване на иска. Ако ищецът (сдружение за защита на потребителите) е поискал преустановяване на прилагането на определени клаузи, съдът трябва да установи дали те все още са в сила и се прилагат към момента на решението, за да може да постанови задължение за тяхното изключване от общите условия.

Пето, в Решение № 26 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 4341/2013 г. на ВКС, Гражданска колегия, е прието, че съдът е задължен да вземе предвид всички факти, независимо дали са настъпили преди или след предявяване на иска, стига да са от значение за спорното право. Това потвърждава, че нормата не допуска съдът да игнорира нови доказателства или факти, представени в хода на делото, ако те променят правното основание на претенцията.

Чести грешки

При прилагането на чл. 235, ал. 3 ГПК страните и дори съдилищата допускат няколко типични грешки:

Игнориране на промените в дълга: Ищецът продължава да претендира пълния размер на дълга, въпреки че част от него е погасена или е настъпила предсрочна изискуемост само за част от сумата след предявяване на иска. Съдът трябва да намали претенцията съобразно актуалното състояние.
Непредставяне на доказателства за нови факти: Страната, която разчита на факт, настъпил след предявяване на иска (напр. нова злополука, ново нарушение на договора), не го доказва изрично в съдебното заседание, разчитайки, че съдът ще го установи по служебен път, което не е винаги възможно.
Грешка в определянето на лихвата: При осъдителни искове, ако главницата се променя след предявяване на иска, законната лихва трябва да се дължи само за променената сума и за съответния период, а не за първоначално претендираната сума за целия период.
Неотчитане на предсрочната изискуемост: В кредитните спорове често се пропуска фактът, че предсрочната изискуемост е правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен в рамките на претендираните суми, както е посочено в практиката на ВКС.
Смесване с чл. 235, ал. 2 ГПК: Страните понякога твърдят, че съдът е нарушил ал. 2 (мотивиране), вместо ал. 3 (актуалност на фактите), когато реалният проблем е, че съдът е игнорирал нов факт, а не липсата на мотиви за старите факти.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищецът):

В исковата молба или в последващи писмени бележки трябва да се посочи изрично, че се претендират суми или права, които са актуални към момента на решаване на делото.
Трябва да се представят доказателства за фактите, настъпили след предявяване на иска (напр. извлечения от банкова сметка за погасени суми, медицински документи за продължаваща нетрудоспособност, уведомления за предсрочна изискуемост).
Ако фактите са настъпили след приключване на устната фаза на делото, но преди постановяване на решението, трябва да се поиска възобновяване на делото или представяне на нови доказателства, ако процесуалните срокове го позволяват.

За страната, която се брани (ответникът):

Трябва да се направи възражение, че съдът е длъжен да отчете фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те водят до отпадане или намаляване на претенцията.
Трябва да се представят доказателства за тези факти (напр. доказателства за плащане, доказателства за прекратяване на договора).
В въззивната или касационната жалба трябва да се посочи изрично, че първата или втората инстанция е нарушила чл. 235, ал. 3 ГПК, като не е отчела нови факти, които са от значение за спорното право.

Процесуални особености

Нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК е процесуална и се прилага във всички граждански дела. Нарушението на тази норма е основание за обжалване на решението. В търговските дела, както се вижда от цитираните решения (напр. Решение № 60162 от 26.01.2022 г. и Определение № 1091 от 9.04.2026 г.), касационното обжалване е допустимо, когато въпросът за прилагането на чл. 235, ал. 3 ГПК е от значение за правилното решаване на делото и има противоречива практика или неправилно прилагане на закона. Сроковете за обжалване са тези, предвидени в ГПК за съответната инстанция (напр. 15 дни за въззивно обжалване, 1 месец за касационно обжалване). Държавната такса за касационно обжалване се дължи съобразно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, като размерът зависи от стойността на предмета на спора, както е посочено в Определение № 1091 от 9.04.2026 г., където се указва на касатора да представи доказателства за внесена държавна такса.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 235 ГПК

Решение № 2084 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2014 г — Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение.
Решение № 519 от г. на ВКС по гр. д. № 69/2023 г — Образувано е по касационни жалби на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на отбраната срещу решение № 262454 от 22.07.2022 г.