Представяне на неверни сведения за кредит или европейски средства: как се тълкува чл. 248а от НК в практиката на ВКС

Нормата на чл. 248а от Наказателния кодекс (НК) засяга един от най-честите правни конфликти в съвременната бизнес и административна практика – представянето на неверни сведения с цел получаване на финансови средства. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че спорът често не е дали сведенията са били неверни, а какъв е точният субективен състав на престъплението, кой е обектът на закрила и какви процесуални гаранции трябва да бъдат спазени при квалифицирането на деянието. Честотата на делата по тази норма се дължи на сложността на процедурите за отпускане на кредити и европейски субсидии, както и на чести промени в законодателството, които изискват прецизно тълкуване от съдилищата.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 248а от НК, в действащата ѝ редакция, установява наказателна отговорност за няколко вида деяния, свързани с измама при получаване на средства. Текстът е структуриран в пет алинеи, които разграничават обикновения кредит от средствата от европейски фондове и предвиждат квалифицирани състави за определени категории лица.

Алинея 1 наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева всеки, който за да получи кредит, представи неверни сведения. Това е основният състав за кредитна измама.

Алинея 2 разширява обхвата на нормата, като предвижда същото наказание за онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да ги предостави, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от него на българската държава. Сюжетът обхваща и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове.

Алинея 3 въвежда квалифициран състав, ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява или представлява юридическо лице, гражданско дружество или от търговец. В тези случаи наказанието е по-тежко: лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Алинея 4 предвижда, че с наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, което е разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни. Това разкрива възможността за съучастие или самостоятелна отговорност на длъжностни лица, които съзнателно пропускат проверките.

Алинея 5 (частично цитирана в предоставения материал) предвижда по-тежко наказание – лишаване от свобода от две до осем години, ако в резултат на деянието по ал. 2 са получени средства от европейските фондове или съфинансиращите средства от държавата.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС разкрива няколко ключови принципа, които определят съдбата на делата по чл. 248а от НК.

Първо, ВКС настоява за стриктно тълкуване на наказателните норми, особено след законодателните изменения. В Решение № 358 от 12.10.2023 г. по н. д. № 426/2023 г. на ВКС, I н. о., съдът отменя въззивно решение, като посочва, че тълкуването на чл. 248а не може да бъде разширително. Когато законодателната промяна от 2017 г. е разширила обхвата на нормата, всяка неяснота трябва да се тълкува в полза на обвиняемия, в съответствие с принципа по чл. 2 от НК. Съдът подчертава, че превратното тълкуване на доказателствата и едностранчивият анализ водят до съществено нарушение на правото на защита.

Второ, съществува ясна граница между процесуалните права на съда и обвинението. В Решение № 209 от 23.04.2026 г. по н. д. № 155/2026 г. на ВКС, III н. о., се отменя присъда, защото въззивният съд е привнесъл служебно факти в обвинителните, които не са били изложени в обвинителния акт. Съдът напомня, че изменението на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК е възможно само в първоинстанционното производство. Привнасянето на нови факти от въззивния съд, без да е проведено съдебно разследване за тях, е недопустимо и води до отмяна на акта.

Трето, при квалифицираните състави по ал. 3 и ал. 5 е необходимо отделно доказване на качеството на подсъдимия. В цитираното Решение № 358 от 12.10.2023 г. се приема, че ако обвинението е за деяние по ал. 3 (като лице, управляващо юридическо лице), а не по ал. 1, е необходимо отделно доказване, че подсъдимият е получил средствата лично или в качеството си на управител. Липсата на такова доказване и приравняването на двете качества без мотивиране е нарушение.

Четвърто, давността е критичен фактор. В Решение № 452 от 30.11.2023 г. по н. д. № 932/2022 г. на ВКС, III н. о., се потвърждава, че ако абсолютният давностен срок за наказателно преследване по чл. 248а, ал. 3 от НК не е изтекъл, процедурата по чл. 24 от НПК (искане на съгласие за прекратяване) не е приложима. Съдът оставя в сила присъда, като приема, че законът за давността е приложен правилно и няма основание за прекратяване на производството по искане на подсъдимия, ако срокът все още тече.

Пето, основният състав по ал. 2 има комплексен обект на закрила. В същото Решение № 452 от 30.11.2023 г. се посочва, че обектът включва обществените отношения, гарантиращи сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средства. Това означава, че престъплението е довършено с самото представяне на неверните сведения, независимо дали средствата са били реално изплатени, ако това е формално престъпление.

Чести грешки

В практиката се наблюдават няколко типични грешки, които водят до отмяна на съдебни актове или неуспех в защитата:

1. Разширително тълкуване на субекта. Честа грешка е приравняването на физическо лице, което не е управител на юридическо лице, с субект по ал. 3. ВКС изисква стриктно доказване на качеството „управител“ или „представител“, за да се приложи по-тежкото наказание.

2. Привнасяне на факти от въззивния съд. Както е видно от практиката, въззивният съд не може да добавя нови факти към обвинителния акт (например нови обстоятелства относно допустимостта на земеделски площи), ако те не са били предмет на първоинстанционното разследване и обвинение.

3. Пренебрегване на принципа за недопустимост на разширителното тълкуване. Съдилищата не трябва да приемат, че законодателни промени са „само редакционни“, ако те реално разширяват обхвата на забраната. Всяка неяснота трябва да се тълкува в полза на подсъдимия.

4. Липса на мотиви за вината на длъжностните лица. При ал. 4 е необходимо да се докаже, че длъжностното лице е „знаело“, че сведенията са неверни. Презумпцията за знание не е достатъчна; трябва да има доказателства за съзнателно пропускане на проверките.

5. Грешки в изчисляването на давността. Често се допуска грешка при определянето на началния момент на давността или при преценката дали е настъпило прекъсване, което води до неправилно прекратяване или продължаване на производството.

Как се води казусът

За страната, която иска осъждане (прокуратурата), ключово е да се осигури прецизно разграничаване на качествата на подсъдимия. Ако се претендира квалифициран състав по ал. 3, трябва да се представят документи, доказващи управленското право или представителството, както и доказателства, че средствата са получени в това качество. Обвинителният акт трябва да бъде изчерпателен, тъй като въззивният съд не може да го допълва със съществени факти.

За страната, която се брани (подсъдимият и защитата), стратегията включва няколко стъпки. Първо, следва да се оспорва тълкуването на нормата, ако има неясноти относно приложението на изменението от 2017 г., като се настоява за тълкуване в полза на обвиняемия. Второ, трябва да се провери дали въззивният съд е привнесъл нови факти, които не са били в обвинителния акт, и да се повдигне възражение за нарушение на чл. 287 от НПК. Трето, ако се спори за квалифициран състав, защитата трябва да докаже, че подсъдимият не е действал като управител на юридическо лице или че липсва връзка между качеството му и получаването на средствата. Четвърто, следва да се извърши прецизен анализ на давностните срокове, особено при ал. 3 и ал. 5, където сроковете са по-дълги, но и изискват по-внимателно проследяване на прекъсванията.

Процесуалният ред за обжалване включва касационно обжалване пред ВКС по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Решенията на ВКС по тези казуси са окончателни и не подлежат на обжалване. Таксите за касационно обжалване се определят съгласно Тарифата за държавните такси, но конкретните суми не са посочени в предоставения материал, поради което не се цитират.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 248 НК

• Решение № 203 от г. на ВКС по н. д. № 562/2013 г — Обжалва се въззивно решение № 200 от 08.01.13 г., постановено по ВНОХД № 247/12 г.
• Решение № 181 от г. на ВКС по н. д. № 339/2015 г — Касационното производство е образувано по бланков касационен протест на Окръжна прокуратура-В.