Table of Contents

Разграничение между хулиганство по чл. 325 НК и административни нарушения: устойчива практика на ВКС

Практическият спор, който често възниква пред съдилищата, се отнася до точното правно квалифициране на действия, които нарушават обществения ред. Често се случва държанието на подсъдимия да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), докато защитата или дори прокуратурата оспорват тази квалификация, твърдейки, че става въпрос за административно нарушение или за действие, което не надхвърля прага на наказуемостта. Този проблем е особено чест, тъй като границата между „грубо нарушение на обществения ред“ и обикновено неприлично поведение е тънка и зависи от конкретните обстоятелства. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика, която изисква строги доказателствени стандарти за осъществяване на състава на хулиганството.

Какво точно казва разпоредбата

За да се избегнат обърквания, е необходимо да се анализира буквалният текст на действащата норма. Важно е да се отбележи, че предоставеният материал съдържа текст, който по съдържание описва отговорност за грижа за гръбначно животно (чл. 325в НК), но заглавията и контекстът на цитираните съдебни решения (Решение № 436 от 2025 г., Решение № 89 от 2025 г., Решение № 276 от 2017 г., Решение № 120 от 2021 г.) се отнасят изрично до чл. 325, ал. 1 НК, който е класическата норма за хулиганство. В правната практика и в цитираните по-долу решения, чл. 325, ал. 1 НК се тълкува като престъпление, изискващо грубо незачитане на обществения ред. Текстът, предоставен в секцията „ДЕЙСТВАЩ ТЕКСТ НА НОРМАТА“, описва чл. 325в, но съдебната практика, която ще анализираме, се базира на класическото тълкуване на чл. 325 НК за хулиганство, както е видно от мотивите на решенията. Затова в настоящата статия ще се фокусираме върху правната логика, изведена от решенията, които се позовават на чл. 325, ал. 1 НК като норма за хулиганство, тъй като това е единственият начин да се обясни съдържанието на цитираните актове, които говорят за „непристойни действия“, „грубо нарушение на обществения ред“ и „явно неуважение към обществото“.

Съгласно утвърдената практика, обективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се осъществява чрез грубо незачитане на установения правопорядък и демонстрация на явно неуважение към обществото. Наказанието, предвидено в ал. 1, обикновено включва лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба, в зависимост от конкретния вариант на нормата, приложен в момента на извършване на деянието.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС разкрива няколко ключови принципа, които трябва да бъдат спазени, за да бъде квалифицирано едно деяние като хулиганство:

1. Необходимост от анализ на конкретиката и разграничение от дребното хулиганство. В Решение № 120 от 19.01.2021 г. по н. д. № 534/2020 г., I н. о., НК, ВКС подчертава, че не всяко неприемливо от морална гледна точка поведение в пияно състояние е съставомерно по чл. 325 НК. Съдът изисква ясни аргументи, които да покажат с какво действията на дееца надхвърлят несъставомерните прояви, представляващи дребно хулиганство по Указ № 904 от 28.12.1963 г. Трябва да се установи дали действията безогледно и показно нарушават значими интереси на държавата, обществото или личността.

2. Публичността като елемент от състава и административната отговорност. В Решение № 89 от 24.02.2025 г. по н. д. № 1126/2024 г., I н. о., НК, ВКС разглежда връзката между публичността на деянието и наказателната/административна отговорност. Съдът отбелязва противоречие, когато същият факт (публичността) е използван едновременно за оправдаване по наказателно обвинение и за налагане на административно наказание за хулиганска проява по УБДХ. Това води до отмяна на присъдата поради неясноти в мотивите, които възпрепятстват установяването на действителната воля на съда.

3. Забрана за двойно наказване при различен характер на производствата. В Решение № 276 от 8.02.2017 г. по н. д. № 827/2016 г., III н. о., НК, ВКС приема, че наказателното производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК не се дублира с административно наказателно производство, ако те не касаят едно и също деяние в неговия материален смисъл. Прекратяването на наказателното производство само защото е имало административно такова, без да е налице реално дублиране, е нарушение на материалния закон.

4. Гражданска отговорност и пряка причинна връзка. В Решение № 436 от 21.10.2025 г. по н. д. № 507/2025 г., I н. о., НК, ВКС разглежда въпроса за обезщетенията. Когато разпространението на информация за инцидента не е пряка последица от деянието на подсъдимия (например, ако е излъчено от телевизия без инициатива на подсъдимия), той не носи отговорност за преживяното неудобство от широк кръг хора. Обезщетенията за неимуществени вреди се определят строго на базата на пряката причинна връзка с деянието, а не с последващите медийни ефекти.

5. Строга мотивировка за „грубото“ нарушение. Съгласно практиката, отразена в цитираните решения, съдът не може просто да констатира, че е имало скандал. Той е длъжен да посочи конкретно какви действия представляват „грубо незачитане“ и „явно неуважение“. Липсата на такава мотивировка е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Чести грешки

Липса на разграничение от административното нарушение: Честата грешка е да се квалифицират действия, които са само „неприлични“ или „неетични“, като престъпление, без да се анализира дали те достигат прага на „грубото“ нарушение, изискван от чл. 325 НК.
Противоречиви мотиви: Както се вижда от Решение № 89 от 24.02.2025 г., съдилищата понякога допускат логически противоречия, като едновременно оправдават подсъдимия по наказателно обвинение за липса на публичност, но го наказват административно за същото поведение, което предполага публичност.
Неправилно прекратяване на производство: В Решение № 276 от 8.02.2017 г. се илюстрира грешката да се прекрати наказателно производство по чл. 325 НК само защото е имало административно производство, без да се провери дали деянията са идентични по съдържание.
Разширително тълкуване на гражданската отговорност: В Решение № 436 от 21.10.2025 г. се отбелязва, че не трябва да се присъждат обезщетения за вреди, които не са пряка последица от деянието (например неудобство от медийно отразяване, инициирано от трети лица).
Игнориране на субективния елемент и мотивите: Често се пропуска анализът дали действията са израз на „явно неуважение към обществото“, или са породени от личен конфликт, който не засяга обществения ред в неговия колективен смисъл.

Как се води казусът

За страната, която е подсъдима (защитата):

Оспорване на квалификацията: Трябва да се настоява, че действията не надхвърлят рамките на дребното хулиганство или административното нарушение, като се цитира Решение № 120 от 19.01.2021 г., което изисква строг анализ на конкретиката.
Проверка за дублиране: Ако е наложено административно наказание, трябва да се провери дали то касае същото деяние в същия материален смисъл. Ако не, прекратяването на наказателното производство е недопустимо (Решение № 276 от 8.02.2017 г.).
Оспорване на гражданските искове: Трябва да се докаже, че исканите обезщетения не са пряка последица от деянието, особено ако са свързани с медийно отразяване или действия на трети лица (Решение № 436 от 21.10.2025 г.).

За страната, която е обвинение (прокуратурата/гражданските ищци):

Доказване на „грубото“ нарушение: Трябва да се представят доказателства, че действията са били показни, безогледни и са нарушили значими обществени интереси, а не просто личен комфорт.
Ясна мотивировка: В протестите и исканията трябва да се изисква от съда да посочи конкретно с какво поведението се отличава от обикновената неприличност, както е изискано в Решение № 120 от 19.01.2021 г.
Прецизно определяне на вредите: При предявяване на граждански иск, трябва да се докаже пряката причинна връзка между деянието и претърпените болки и страдания, без да се включват косвени вреди от публичност, ако тя не е била инициирана от дееца.

Процесуални аспекти

Въз основа на предоставените решения, процесуалният ред включва следните стъпки:

Касационно обжалване: Решенията на ВКС са окончателни. Обжалването става чрез касационен протест от прокурор или касационна жалба от подсъдимия/адвоката му.
Основания за отмяна: Основните основания са съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК) или неправилно прилагане на материалния закон (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК). Примери за такива нарушения са противоречията в мотивите (Решение № 89 от 24.02.2025 г.) или неправилното прекратяване на производство (Решение № 276 от 8.02.2017 г.).
Последствия от отмяната: Когато ВКС отмени присъда поради липса на мотивировка или противоречия, делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция (чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК).
Срокове: Сроковете за обжалване следват общите правила на НПК, като касационният протест/жалба трябва да бъдат подадени в законния срок от влизането в сила на въззивния акт.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 325 НК

Решение № 321 от г. на ВКС по н. д. № 1673/2011 г — Причинно-следствената връзка се разглежда на плоскостта на фактическото протичане на събитието, а вината – на плоскостта на личното поведение.
Решение № 2076 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2014 г — Роман, област Враца, против решение № 154/04.04.2014 г., постановено по адм.