Кога търговецът е неплатежоспособен по чл. 608, ал. 1 от Търговския закон?

В търговското право определянето на момента, в който един търговец преминава от състояние на временна ликвидна криза в състояние на юридическа неплатежоспособност, е ключово за откриването на производство по несъстоятелност. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по тълкуването на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е изключително богата и устойчива, обхващаща десетки решения. Честотата на споровете по тази норма се дължи на факта, че молбите за откриване на несъстоятелност често се базират на формални критерии, докато защитата на длъжника разчита на икономически анализи и конкретни обстоятелства по делото. Правилното прилагане на легалната дефиниция за неплатежоспособност е предпоставка за допустимостта на производството и за последващите правни последици за всички кредитори.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, в нейния действащ текст, дефинира неплатежоспособността като състояние, при което търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение. Законът изброява изчерпателно видовете задължения, чието неизпълнение води до презумпция за неплатежоспособност:

Първо, това е парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Тук законът включва не само основното задължение за плащане, но и последиците от действителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването и развалянето на сделката, както и последиците от нейното прекратяване.

Второ, неплатежоспособен се счита търговецът, който не изпълнява публичноправно задължение към държавата и общините, стига то да е свързано с търговската му дейност.

Трето, съгласно измененията, влезли в сила от 31.03.2018 г., неплатежоспособност се предполага при неизпълнение на задължение по частно държавно вземане.

Четвърто, законът въвежда специфичен критерий за трудовите отношения. Неплатежоспособен е търговецът, който не е изплатил трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите си, при условие че това неизпълнение продължава повече от два месеца.

Важно е да се отбележи, че ал. 2, 3 и 4 на чл. 608 от ТЗ предвиждат презумпции за неплатежоспособност, които облекчават доказателствената тежест на кредитора. Така, неплатежоспособност се предполага, ако търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Също така, тя се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори (т.нар. предпочитателно плащане). Накрая, неплатежоспособност се предполага, ако по изпълнително производство вземането е останало неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение.

Как съдилищата прилагат нормата

Съдебната практика на ВКС изяснява, че формалното наличие на дълг не е достатъчно за констатиране на неплатежоспособност. В Определение № 708 от 21.03.2024 г. по т. д. № 1899/2023 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът подчертава, че коефициентът на обща ликвидност е основен показател. Лошите стойности на коефициентите на финансова автономност са само индиция за бъдеща неплатежоспособност, но не доказват такова състояние в настоящето, ако ликвидността е добра. Съдът приема, че простото съотношение на актива и пасива е недостатъчно; решаващо е дали краткотрайните активи са реализируеми и ликвидни, за да покрият текущите задължения.

В Определение № 50524 от 13.10.2022 г. по т. д. № 1352/2022 г. на ВКС, I т. о., ТК, се уточнява, че при преценка на спирането на плащанията съдът трябва да разгледа съвкупност от фактори към момента на спирането, а не само факта на неизпълнение на отделно задължение. В този казус въззивният съд е съобразил дейността на дружеството през годините, работата на загуба и финансовата зависимост от кредитори, за да потвърди извода за неплатежоспособност, следвайки логиката на решение № 80 по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС.

В Определение № 390 от 17.08.2015 г. по т. д. № 3748/2014 г. на ВКС, I т. о., ТК, се разглежда въпросът за презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ (непредставяне на финансови отчети). Съдът приема, че ако решаващите изводи на въззивния съд относно състоянието на длъжника не са основани на тази презумпция, а на други доказателства, тогава въпросът за правилното прилагане на ал. 2 не е релевантен за допускане на касационно обжалване, тъй като не обуславя изхода на делото.

В Определение № 8 от 4.01.2011 г. по т. д. № 751/2010 г. на ВКС, II т. о., ТК, макар и фокусирано върху разноските, се потвърждава принципът, че за да се присъдят разноски, те трябва да са реално направени и заплатени. Това е важно за страните в производство по чл. 625 от ТЗ, тъй като доказателствата за реално понесени разходи са част от процесуалната защита.

Чести грешки

Една от най-честите грешки на кредиторите е разчитането единствено на липсата на плащане по един договор, без да се представят доказателства за общото финансово състояние на длъжника. Съгласно практиката, изразена в Определение № 708 от 21.03.2024 г., липсата на ликвидност трябва да се доказва чрез анализ на краткотрайните активи и пасиви, а не чрез изолирано неизпълнение.

Втората грешка е игнорирането на реализируемостта на активите. Дори дружеството да има активи, ако те не са ликвидни (например дългосрочни вземания или специализирано оборудване, което не може бързо да се продаде), те не могат да покрият текущите задължения. В Определение № 50524 от 13.10.2022 г. се акцентира върху необходимостта от проверка дали активите са реализируеми.

Трета грешка е неправилното тълкуване на презумпцията за спиране на плащанията. Кредиторите често смятат, че плащането на други кредитори автоматично доказва неплатежоспособност към тях. Въпреки че чл. 608, ал. 3 от ТЗ предвижда такава презумпция, съдът може да я обори, ако се докаже, че плащанията към другите кредитори са били извършени в рамките на нормална търговска практика или са били обезпечени, а не предпочитателни.

Четвърта грешка е липсата на доказателства за реално понесени разноски. Както се посочва в Определение № 8 от 4.01.2011 г., само уговореният хонорар по договор за правна помощ не е достатъчен за присъждане на разноски; необходимо е доказателство за фактическото му плащане.

Как се води казусът

За страната, която иска откриване на производство по несъстоятелност (молителя), стратегията трябва да бъде насочена към доказване на липсата на ликвидност. Стъпките включват: първо, представяне на доказателства за изискуемостта на вземането; второ, представяне на данни от търговския регистър за липса на публикувани финансови отчети (ако има такива), за да се задейства презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ; трето, представяне на данни за спиране на плащанията към други кредитори или за безрезултатно изпълнително производство (чл. 608, ал. 4 от ТЗ); и четвърто, икономически анализ, показващ, че краткотрайните активи не покриват краткосрочните пасиви.

За страната, която се брани (длъжника), защитата трябва да е насочена към опровергаване на презумпциите и доказване на ликвидност. Стъпките включват: първо, представяне на актуални финансови отчети и банкови извлечения, доказващи наличие на достатъчно парични средства за погасяване на текущите задължения; второ, доказване, че неизпълнението е временна ликвидна криза, а не трайна неплатежоспособност; трето, обосноваване, че плащанията към други кредитори не са предпочитателни, а са част от нормалния оборот; и четвърто, представяне на доказателства за реално понесени разноски, ако се претендират такива.

Важно е да се отбележи, че производството по чл. 625 от ТЗ е специфично. Решенията по него подлежат на обжалване пред въззивната инстанция, а след това – пред ВКС при наличие на основания по чл. 280 от ГПК. Както се вижда от повечето цитирани определения (напр. Определение № 708 от 21.03.2024 г., Определение № 50524 от 13.10.2022 г.), ВКС често отказва да допусне касационно обжалване, ако жалбоподателят не е обосновал конкретно основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК или ако въпросът не е от значение за изхода на делото. Сроковете за обжалване са строго регламентирани в ГПК, а таксите за касационно обжалване зависят от стойността на предмета на спора, но в производствата по несъстоятелност често се прилагат специфични правила за разноските, които изискват доказателства за реално плащане.

Допълнителна практика от базата данни на кантората

От анотираната база данни на кантората по разпоредба чл. 608 ТЗ са индексирани и следните решения:

[VKS] Решение № 538 / 30.12.2009 (н. д. № 586/2009 г.) — Решение № 538 от 30.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 586/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова чл. 255, ал. 2 и ал. 4 НК чл. 227б, ал. 1 НК чл. 608 ТЗ Относно съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 227б, ал. 1 НК Касационното производство е образувано по протест на Великотърновска апелативна прокуратура срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 131 от 16.07.2009 г., по ВНОХД № 144/09, в частта му относно произнасянето по чл. 227б, ал. 1 НК. Въззивният съд се е произнесъл, както следва: 1/ прекратил е наказателното производство срещу подсъдимия Г. С. И., за престъпление по чл. 255, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1, т.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 608 ТЗ

• Решение № 4835 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2025 г — Трети лица не могат да оспорят ликвидността на активното вземане по препращането.
• Решение № 81 от г. на ВКС по т. д. № 2793/2022 г — Факта на настъпилата неплатежоспособност е обусловен от осъществяването на два кумулативни елемента, между които трябва да има причинна връзка: неизпълнение на изискуемо задължение от посочения в чл.