Обжалване на отказ за допускане на трето лице като подпомагаща страна по чл. 220 от ГПК

В гражданското и търговското производство често възниква ситуация, при която лице, различно от ищеца и ответника, има правен интерес от изхода на делото и желае да встъпи в процеса, за да подпомогне едната от страните. Практическият спор, който често достига до Върховния касационен съд, се отнася до процесуалната допустимост на обжалването на определения, с които съдът отказва да допусне такова трето лице. Този въпрос е изключително чест, тъй като грешното тълкуване на обжалваемостта може да доведе до прекратяване на производството или до пропускане на срокове за защита на правата на третите лица. Разпоредбата на чл. 220 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключова за определяне на правния режим на тези определения.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 220 от ГПК е кратък, но съдържателен и урежда два основни аспекта на процедурата по допускане на трети лица. Първата алинея гласи, че по допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Това означава, че решението за встъпване или отказ от встъпване не се взема с влязло в сила решение по същество, а с процесуален акт – определение.

Втората част от текста, която е критична за практиката, посочва, че определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба. Важно е да се отбележи, че нормата се отнася конкретно за хипотезите на чл. 218 и чл. 219 от ГПК, които уреждат привличането или встъпването на трето лице като подпомагаща страна. Целта на такава страна е да издейства благоприятно решение за главната страна, която подпомага, но тя не придобива статута на главна страна.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на Върховния касационен съд, базирана на над шестдесет решения, разкрива ясни граници на приложение на чл. 220 от ГПК. Ето основните изводи, формирани от конкретни актове:

Първо, разпоредбата на чл. 220 от ГПК се прилага строго и изключително за хипотезите на подпомагащи трети лица по чл. 218 и чл. 219 от ГПК. В Определение № 97 от 1.02.2019 г. по ч. т. д. № 2633/2018 г. на ВКС, Второ търговско отделение, е прието, че обжалването на отказ за допускане на трето лице като подпомагаща страна е изрично предвидено в чл. 220 от ГПК. Съдът подчертава, че отказът да бъде допуснато встъпване или привличане на трето лице по тези членове няма преграждащ характер, но възможността за неговото въззивно обжалване е гарантирана от закона.

Второ, съществува съществена разлика между подпомагащите трети лица и трите лица, привличани по чл. 224 от ГПК. В същото Определение № 97 от 1.02.2019 г. Върховният касационен съд изрично отхвърля довода, че чл. 220 от ГПК се прилага и по отношение на чл. 224 от ГПК. При привличането по чл. 224 от ГПК трето лице, ако встъпи, не става подпомагаща, а главна страна, като привличащият ответник се освобождава от делото. Поради тази съществена разлика в правните последици, обжалваемостта на определението по чл. 224 от ГПК се определя от преценката дали то има преграждащ характер, а не автоматично по реда на чл. 220 от ГПК.

Трето, чл. 220 от ГПК често фигурира в касационни производства като част от нормативната база, която е приложена или обсъдена от въззивните съдилища, без самият член да е предмет на самостоятелна касационна проверка за противоречие с практиката. Например, в Определение № 1322 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 3305/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, чл. 220 е посочен в заглавието на акта, но основният спор се води по други въпроси, свързани с бързото производство и мотивирането на решенията. Това показва, че нормата е добре утвърдена и рядко е предмет на спор за тълкуване, когато става дума за класическо подпомагащо трето лице.

Четвърто, в трудовите спорове чл. 220 от Кодекса на труда (КТ) е различна норма, която не следва да се бърка с чл. 220 от ГПК. В Определение № 411 от 3.05.2018 г. по гр. д. № 674/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, се разглеждат въпроси, свързани с чл. 220 КТ (обезщетение при неспазване на предизвестие) и чл. 328 КТ, без да се засяга процесуалният чл. 220 от ГПК. Това подчертава необходимостта от прецизна идентификация на нормата, тъй като номерацията съвпада, но съдържанието е коренно различно.

Пето, практиката потвърждава, че определенията по чл. 220 от ГПК подлежат на обжалване пред въззивния съд, а не директно пред Върховния касационен съд, освен в специфични случаи, предвидени в закона. В Определение № 97 от 1.02.2019 г. ВКС потвърждава определение на Софийски апелативен съд, което е разгледало частна жалба срещу първоинстанционен акт. Това потвърждава йерархията на обжалване: първоинстанционно определение – частна жалба – въззивно определение.

Чести грешки

При прилагането на чл. 220 от ГПК страните и процесуалните им представители често допускат следните грешки:

• Смесване на хипотезите на чл. 220 и чл. 224 от ГПК. Най-честата грешка е подаването на частна жалба по чл. 220 от ГПК срещу отказ за допускане на трето лице по чл. 224 от ГПК. Както е прието в Определение № 97 от 1.02.2019 г., тези хипотези са различни и обжалваемостта им се определя по различни критерии.
• Неправилно определяне на вида на жалбата. Използването на въззивна жалба вместо частна жалба срещу определение по чл. 220 от ГПК. Законът изрично предвижда частна жалба за обжалване на определения, с които не се допуска трето лице.
• Пропускане на срока за обжалване. Частната жалба трябва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщението на определението. Пропускането на този преклузивен срок води до влизане в сила на отказа за допускане на третото лице.
• Бъркане на чл. 220 от ГПК с чл. 220 от КТ. В трудовите дела адвокатите понякога позовават процесуалния чл. 220 от ГПК, когато спорът е за материалноправното обезщетение по чл. 220 от КТ, както се вижда от контекста на Определение № 411 от 3.05.2018 г.
• Оплакване на определение, което не е отказ за допускане. Чл. 220 от ГПК урежда обжалването само на определенията, с които не се допуска третото лице. Определенията, с които лицето се допуска, обикновено не подлежат на обжалване от другите страни в същия ред, освен ако не са преграждащи за тях.

Как се води казусът

За страната, която иска да встъпи като подпомагащо трето лице, или за тази, която се брани срещу такова встъпване, е важно да следва стриктен процесуален алгоритъм.

За лицето, което иска да встъпи:

1. Подава искане за встъпване като подпомагащо трето лице по чл. 218 или чл. 219 от ГПК, като посочва правния си интерес от изхода на делото.
2. Очаква съдът да се произнесе с определение. Ако съдът откаже да го допусне, лицето трябва да подаде частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
3. В частната жалба следва да се оспорят мотивите на съда за отказа, като се обоснове, че лицето има правен интерес и че встъпването му е допустимо по закона.
4. При пропускане на срока или отхвърляне на жалбата от въззивния съд, по принцип не е допустимо касационно обжалване на това определение, освен ако не е налице преграждащ характер, което е рядко за подпомагащи лица.

За страната, която се брани (ищец или ответник):

1. Ако е подадено искане за встъпване, страната следва да изрази несъгласие с него в писмена защита или в устна защита в заседание, като посочи липсата на правен интерес или недопустимостта на встъпването.
2. Ако съдът допусне третото лице, страната може да оспори това в касационната си жалба срещу крайното решение, като твърди, че допускането е довело до нарушение на процесуалните права.
3. Ако съдът откаже да допусне трето лице, което е подпомагащо за противната страна, страната няма активна легитимация да обжалва този отказ по чл. 220 от ГПК, тъй като правото на обжалване е предоставено на лицето, което иска да встъпи.

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Нормата на чл. 220 от ГПК е процесуална и урежда специфичен ред за обжалване на определения. Съгласно буквалния текст, обжалването се извършва с частна жалба. Това означава, че жалбата се подава пред съда, който е издал определението, и се разглежда от въззивния съд.

Срокът за подаване на частната жалба е едноседмичен от съобщението на определението. Този срок е преклузивен. Таксата за частна жалба се дължи по общия ред за съдебни такси. В практиката на ВКС, както се вижда от Определение № 6123033 от 16.12.2024 г. (въпреки че то се отнася за касационно обжалване на решение, а не за чл. 220 от ГПК), се подчертава важността на внасянето на държавна такса за допускане на касационно обжалване. За частните жалби по чл. 220 от ГПК таксата е по-ниска от тази за въззивни жалби по същество, но е задължителна за допускането на жалбата за разглеждане.

Важно е да се отбележи, че определенията по чл. 220 от ГПК не подлежат на касационно обжалване, тъй като не са преграждащи за страните в класическия смисъл, а засягат само правото на встъпване на третото лице. Върховният касационен съд разглежда такива въпроси само ако те са свързани с допускането на касационно обжалване на крайното решение по спора, но не и самостоятелно.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 220 ГПК

• Решение № 50082 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2022 г — Правното основание, на което се установява владението представлява и основание за демонстриране на завладяването.
• Решение № 466 от г. на ВКС по гр. д. № 3320/2007 г — В ЧАСТТА МУ, с което е оставено в сила решение № 509 от 15.10.2003 г.