Table of Contents

Възобновяване на наказателно производство за задочно осъдени: Кога ВКС уважава искането по чл. 423 от НПК?

В практиката на българските наказателни производства един от най-честите и сложни правни спорове засяга възможността за възобновяване на влязло в сила осъдително решение, когато подсъдимият не е участвал в делото. Този механизъм е уреден в чл. 423 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и представлява специален извънреден способ за съдебен контрол, предназначен за лицата, осъдени задочно. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че правото на защита не е абсолютно и не може да бъде прикривано чрез укриване от правосъдието. Честотата на тези казуси се дължи на факта, че много осъдени лица, пребиваващи в чужбина или укриващи се, се опитват да отменят присъдите си, твърдейки, че не са били уведомени за производството. Ключовият въпрос, който съдилищата решават, е дали липсата на участие е резултат от процесуално нарушение на държавните органи, или от виновно поведение на самия осъден.

Какво точно казва разпоредбата

Важно е да се направи разграничение между нормата, цитирана в заглавието на темата като „чл. 423 от НК“ (Наказателен кодекс), и реалното приложение в предоставените съдебни актове, които се отнасят до чл. 423 от НПК (Наказателно-процесуален кодекс). Предоставеният буквален текст на чл. 423 от НК е преходна и заключителна разпоредба, която урежда изпълнението на мерки, наложени преди влизането в сила на кодекса, по Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд. Тази норма е историческа и не се прилага в съвременните казуси за възобновяване на задочни присъди.

Всички цитирани в материала решения на ВКС се основават на чл. 423 от НПК. Според тази процесуална норма, искането за възобновяване на наказателно производство, разгледано в отсъствие на подсъдимия, се разглежда от Върховния касационен съд. Целта е да се провери дали са били спазени процедурните гаранции за призоваване и уведомяване на лицето. Ако се установи, че осъденият не е бил призован по надлежен ред и не е знаел за производството поради причини, независещи от него, съдът може да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. Обратно, ако лицето е укривало адреса си или е знаело за делото, но е избрало да не участва, искането се оставя без уважение.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, базирана на предоставените решения, разкрива ясни критерии за допустимост и основателност на исканията по чл. 423 от НПК.

В Решение № 199 от 26.11.2019 г. по н. д. № 921/2019 г. ВКС уважава искането на задочно осъдения С. Р. Съдът установява пълна липса на уведомление за приключването на досъдебното производство и за образуването на съдебното производство. Тъй като осъденият не е бил призован и не е знаел за делото, а неговото отсъствие не е било резултат от укриване, ВКС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурор. В същото решение се определя мярка за неотклонение „задържане под стража“, предвид предходната съдимост и липсата на данни за актуално местопребиваване в страната.

В Решение № 25 от 20.04.2022 г. по н. д. № 13/2022 г. искането на осъдения З. Х. е оставено без уважение. ВКС приема, че осъденият е бил информиран по надлежен ред за обвинението и е участвал лично в производството пред първоинстанционния и въззивния съд. Неговото неучастие пред касационната инстанция се дължи на неговия избор да не упражни правото си на лично участие, тъй като не е уведомил съда за актуален адрес. Съдът подчертава, че неучастието е следствие от това, че той сам е предпоставил невъзможността да бъде призован.

В Решение № 21 от 21.01.2009 г. по н. д. № 624/2008 г. искането на М. К. е оставено без уважение. ВКС приема, че виновното неизпълнение на процесуалните тежести от подсъдимия, свързани с напускането на адреса на местопребиваване без да го посочи на компетентен орган, е довело до невъзможност за призоваването му. Незнанието за съдебното производство се дължи единствено на процесуалното поведение на осъдения, който се е укривал, и не може да мотивира възобновяване.

В Решение № 210 от 21.01.2020 г. по н. д. № 935/2019 г. искането на Б. А. Р. е оставено без уважение. ВКС констатира, че първостепенният съд е изпълнил задължението си за издирване и призоваване, като е проверил установените адреси и е извършил справки за местонахождение в чужбина и в местата за лишаване от свобода. Тъй като усилията на съда са били пълноценни, а липсата на резултат се дължи на поведението на Р., който сам се е поставил в невъзможност да бъде призован, основания за възобновяване няма.

В Решение № 485 от 28.01.2015 г. по н. д. № 1368/2014 г. се потвърждава принципът, че задочно осъденият може да претендира възобновяване само когато не е участвал в наказателното производство поради причини, независещи от него. Ако лицето е знаело за делото или е укривало адреса си, правото му на искане по чл. 423 от НПК е недопустимо.

Чести грешки

Твърдение за „обективно незнание“ при укриване: Осъдените често твърдят, че не са знаели за делото, въпреки че са напуснали адреса си без да го декларират пред съда или полицията. ВКС приема, че такова поведение е виновно и изключва възобновяването.
Непосочване на актуален адрес: Грешка е да се разчита на призоваване по стар адрес, ако лицето е променило местоживеенето си, но не е уведомило съответните органи. Съдът не носи отговорност за невъзможността за призоваване, причинена от бездействието на страната.
Смесване на основания: Често исканията по чл. 423 от НПК се комбинират с оплаквания за явна несправедливост на наказанието (чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК). Ако касационният ред е бил изчерпан, тези оплаквания са недопустими и искането в тази част се оставя без разглеждане.
Пропускане на преклузивния срок: В някои случаи искането е недопустимо поради изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, ако основанието е от общия ред.
Липса на доказателства за невъзможност за призоваване: Недостатъчно е само да се твърди, че делото е било разгледано в отсъствие. Трябва да се докаже, че съдът не е положил необходимите усилия за издирване или че усилията са били осуетени от обективни пречки, а не от укриване.

Как се води казусът

За страната, която иска възобновяване (осъденият): Първата стъпка е да се депозира искане до ВКС чрез упълномощен защитник. В искането трябва да се аргументира подробно защо лицето не е участвало в производството. Ключово е да се докаже, че липсата на призоваване не е била виновна. Трябва да се представят доказателства за местопребиваване, за липса на получени призовки или за обективна невъзможност за получаване на информация. Не е достатъчно да се твърди само незнание, ако има данни за укриване.

За страната, която се брани (прокуратурата): Прокуратурата трябва да представи доказателства за извършените действия по издирване и призоваване на осъдения. Трябва да се докаже, че съдът е спазил изискванията за призоваване по установения адрес или по последно известното местонахождение. Ако осъденият е бил задържан в чужбина или е имал известни адреси, които не е посочил, това се използва като аргумент за недопустимост на искането.

Процесуални особености

Производството се образува по искане на задочно осъдения или неговия защитник. Искането се разглежда от Върховния касационен съд, Трето наказателно отделение (или друго, в зависимост от разпределението). Решенията на ВКС по чл. 423 от НПК са окончателни и не подлежат на обжалване. При уважаване на искането, съдът отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурор или на съд, в зависимост от стадия, в който е допуснато нарушение. При определяне на мярка за неотклонение, ВКС може да задържи лицето под стража, ако има данни за предходна съдимост и липса на адрес в страната.

Допълнителна практика от базата данни на кантората

От анотираната база данни на кантората по разпоредба чл. 423 НПК са индексирани и следните решения:

[VKS] Решение № 115 / 20.06.2019 (н. д. № 384/2019 г.) — Решение № 115 от 20.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 384/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК чл. 159б, ал. 1 и ал. 2 НК чл. 159г НК чл. 206 НПК чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НПК чл. 247б, ал. 1 НПК чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал.

[VKS] Решение № 7 / 20.01.2015 (н. д. № 1708/2014 г.) — Решение № 7 от 20.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1708/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов чл. 423, ал. 1 НПК чл. 321, ал. 3, т. 1 НК чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на наказателното производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение). КОНТЕКСТ: на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения П. Б. К. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила решение № 274 от 15.12.2010 г. по в. н. о. х. д. № 217/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 16 от 11.03.2010 г. по н. о. х. д. № 275/2008 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 423 НК

Решение № 296 от 13.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 925/2012 г — В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в наказателното производството и не е знаел за присъдата, която е задочно постановена.
Решение № 298 от г. на ВКС по н. д. № 881/2012 г — Задочното производство е търпимо само в ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава.