Разпоредба чл. 24, ал. 1 от НК: Устойчива практика при касационно обжалване

В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) често възниква въпросът за допустимостта на касационно обжалване, когато са налице множество процесуални нарушения или когато атакуваният съдебен акт съдържа части, които са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е ключова за определяне на обхвата на касационния контрол. Тя регламентира основанията, по които касационната инстанция може да отмени или измени присъда или решение. Честотата на прилагането на тази норма се дължи на сложността на наказателните процеси, при които често се кумулират различни видове престъпления и съответно различни видове наказания, както и на необходимостта от прецизно разграничаване на влезлите в сила части от оспорените.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 24, ал. 1 от НПК, както е предоставен в материалите, гласи: „Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид н…“.

Този текст, макар и да изглежда като материалноправна норма за определяне на общо наказание (чл. 23 НК), в контекста на предоставените решения се цитира в комбинация с процесуални основания по чл. 24, ал. 1, т. 1, т. 3 или т. 6 от НПК. Важно е да се отбележи, че в практиката на ВКС чл. 24, ал. 1 от НПК е процесуална норма, която изброява основанията за касационно обжалване. Предоставеният буквален текст в заглавието на задачата изглежда като фрагмент от материалния кодекс (НК), но в реалните решения, цитирани по-долу, се позовава на чл. 24, ал. 1 от НПК като основание за допускане на касацията. В предоставените пълни текстове на решенията се вижда, че ВКС анализира дали са налице предпоставките по чл. 24, ал. 1 от НПК за касационно обжалване, като често се препраща към конкретни точки на тази алинея (т. 1, т. 3, т. 6).

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, базиран на предоставените решения, разкрива следните ключови изводи:

1. Самостоятелно значение на неатакуваните части и връщане на делото. В Решение № 100 от г. на ВКС по н. д. № 904/2022 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мария Митева, касационната инстанция приема, че неатакуваната част на решението има самостоятелно значение. Съдът отменя частично решението на Апелативния съд – Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, когато са допуснати съществени процесуални нарушения. ВКС подчертава, че изводите на въззивната инстанция при новото разглеждане ще имат самостоятелно значение на фона на останалата престъпна деятелност, което прави възможно разглеждането им отделно.

2. Индивидуализация на наказанието и липса на основание за намаляване. В Решение № 482 от г. на ВКС по н. д. № 829/2025 г., III н. о., НК, докладчик съдията Николай Джурковски, съдът разглежда жалба срещу размера на наложеното наказание. ВКС намира, че наказанието е определено под средния размер и е съобразено с целите на наказанието по чл. 36 НК. Съдът отхвърля доводите за намаляване на глобата, като посочва, че тя е в минималния предвиден от закона размер и липсват предпоставки за прилагане на чл. 55 НК. Решението е изменено само в частта за оправдаване по един от обвинителните актове, а останалата част е оставена в сила.

3. Прекратяване на производство и запазване на гражданската част. В Решение № 259 от г. на ВКС по н. д. № 1111/2025 г., I н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев, касационният съд отменя присъдата и прекратява наказателното производство, но оставя в сила решението в гражданско-осъдителната му част. ВКС приема, че гражданският иск не е погасен по давност и че обезщетението за неимуществени вреди е законосъобразно определено. Това демонстрира прилагането на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК (или съответното основание за отмяна/прекратяване), като се разграничават наказателната и гражданската част на акта.

4. Преценка на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В Решение № 61 от 10.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 1847/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева, съдът оставя в сила въззивното решение. ВКС отхвърля доводите за явна несправедливост, като приема, че съдът е отчетел всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието, без да надценява смекчаващите обстоятелства за сметка на отегчаващите. ВКС не упражнява правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 или чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като не са налице основания за намеса.

5. Приложимост на принципа „не бис ин айдeм“ и преюдициални запитвания. В същото Решение № 100 от 9.03.2023 г. ВКС намира, че не са налице предпоставки за иницииране на процедура по глава 37 НПК (преюдициални запитвания), тъй като не се констатира необходимост от тълкуване на правото на Европейския съюз. Съдът приема, че евентуалното установяване на приложимостта на принципа „не бис ин айдeм“ би било в полза на необжалвалия подсъдим, но това не променя извода за необходимостта от частично отменяне на акта.

6. Допустимост на касация при множество осъждания. В останалите цитирани решения (напр. Решение № 222 от 9.03.2020 г., Решение № 188 от 14.04.2026 г., Решение № 173 от 21.01.2021 г.) се потвърждава устойчивата практика, че касационното обжалване е допустимо, когато са налице основания по чл. 24, ал. 1 от НПК, като се проверява правилността на прилагането на материалния закон и процесуалните правила. ВКС често се произнася по въпроси, свързани с кумулиране на наказания или прекратяване на производство поради давност или липса на състав.

Чести грешки

1. Неправилно определяне на обхвата на обжалване. Страните често обжалват целия акт, въпреки че части от него са влезли в сила или не са предмет на касационен контрол, както се вижда от Решение № 100 от 9.03.2023 г., където ВКС разграничава влязлата в сила част от отменената.

2. Игнориране на самостоятелното значение на отделните деяния. При множественост на престъпленията, страните понякога не аргументират достатъчно защо изводите по едно деяние влияят на другите, което води до частично отменяне и връщане на делото.

3. Неоснователни доводи за намаляване на наказанието. Както се вижда от Решение № 482 от 11.11.2025 г., жалби, които не представят нови данни или не обосновават приложимостта на чл. 55 НК, се отхвърлят, особено когато наказанието е в минималния или средния размер.

4. Смесване на наказателни и граждански искове. В Решение № 259 от 4.06.2026 г. се вижда, че прекратяването на наказателното производство не автоматично води до отпадане на гражданската отговорност, ако искът е предявен правилно и не е погасен по давност.

5. Липса на мотиви за допускане на касация. Жалбите, които не посочват конкретно нарушение на материалния или процесуалния закон по чл. 24, ал. 1 от НПК, се оставят без разглеждане или се отхвърлят като неоснователни.

Как се води казусът

За страната, която иска обжалване (жалбоподател):

1. Трябва да се идентифицира точно кое основание по чл. 24, ал. 1 от НПК е налице (напр. т. 1 – противоречие с материалния закон, т. 3 – нарушение на процесуалните правила).

2. В жалбата трябва да се посочи дали се атакува цялото решение или само част от него, като се обоснове връзката между атакуваната и неатакуваната част, ако има такава.

3. При възражения срещу наказанието, трябва да се представят конкретни данни за смекчаващи обстоятелства или да се докаже, че съдът е допуснал явна несправедливост, както е анализирано в Решение № 61 от 5.03.2015 г.

За страната, която се брани (прокуратура или частен обвинител):

1. Трябва да се аргументира, че изводите на въззивния съд са правилни и че не са допуснати нарушения по чл. 24, ал. 1 от НПК.

2. При възражения за намаляване на наказание, да се посочи, че индивидуализацията е била извършена при спазване на чл. 36 и чл. 35 НК, и че липсват предпоставки за намеса на касационния съд.

3. Да се подчертае самостоятелното значение на отделните части от акта, ако се иска запазване на част от решението, както е направено в Решение № 100 от 9.03.2023 г.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална (НПК). Обжалват се присъди и решения на въззивните съдилища. Сроковете за обжалване са регламентирани в НПК (обикновено 15 дни за присъди, освен ако не е предвидено друго). Таксите за касационно обжалване се дължат съгласно Тарифата за съдебните такси, но конкретните размери не са посочени в предоставения материал. ВКС се произнася по жалби и протести, като може да остави акта в сила, да го отмени, да го измени или да прекрати производството, в зависимост от констатираните нарушения.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 24 НК

• Решение № 350 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 1749/2011 г — Институтът на давността при неговото прилагане не разграничава деянията от общ и от частен характер, поради което последиците от прекратяване на производството са еднакво съизмерими независимо от субекта на обвинение.
• Решение № 300 от г. на ВКС по н. д. № 860/2013 г — В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че групирането е непълно, извършено е в нарушение на правилата по чл.