Какво проверява съдът по искове по чл. 357 ГПК: Факт на владение или право на собственост?

В практиката на българските съдилища често възникват спорове, при които ищците погрешно смесват искове за защита на собствеността с искове за защита на владението. Разпоредбата на чл. 357 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е фундаментална за разграничаването на тези два вида производства. Тя определя строгите граници на съдебното изследване при т.нар. владенчески искове. Практическият проблем, който тази норма решава, е бързото и ефективно възстановяване на нарушеното фактическо владение, без съдът да навлиза в сложни и продължителни спорове за собственост. Честотата на прилагането на чл. 357 ГПК е висока, тъй като много имотни конфликти започват с физическо лишаване от достъп до имот, преди правата на собственост да са окончателно установени или оспорени.

Какво точно казва разпоредбата

За да се приложи правилно нормата, е необходимо буквално тълкуване на нейните две алинеи, които очертават предмета на доказателствената дейност:

• Алинея 1: Съдът проверява само факта на владението и на нарушението му. Думата „само“ е ключова. Тя означава, че съдът е ограничен в правомощията си да разглежда други правни основания. Не се проверява кой е собственик, кой е имотът, дали има договор за наем или друго право на ползване. Единствените два факта, които са релевантни, са: 1) дали ищецът е владеел имота преди нарушението, и 2) дали ответникът е нарушил това владение.
• Алинея 2: Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. Това означава, че ако ищецът представи нотариален акт, съдът не го приема като доказателство за собственост (защото това е предмет на друг иск), а единствено като индикатор за това, че лицето е имало възможност и намерение да владее имота. Ако документът не доказва фактическо владение, той няма процесуално значение по чл. 357 ГПК.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика, която потвърждава строгото спазване на ограниченията, наложени от чл. 357 ГПК. Анализът на предоставените съдебни актове показва следните конкретни изводи:

1. Ограниченията за касационно обжалване и предмета на спора
В Определение № 50011 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2568/2022 г., III г. о., ГК, съдът подчертава, че правният въпрос от значение за изхода на делото трябва да е включен в предмета на спора. В контекста на владенчески искове, оплакванията от неправилно прилагане на процесуални правила (като чл. 130 и чл. 131 ГПК) или от неправилно възприемане на фактическата обстановка, не са достатъчни за допускане на касационно обжалване, ако не засягат същността на проверката по чл. 357 ГПК. Съдът отхвърля касационната жалба, тъй като жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е обусловил правните изводи на съда по отношение на факта на владението.

2. Разграничение между трудови и граждански производства по чл. 357
Важно е да се отбележи, че номерацията на членове може да съвпада в различни кодекси. В Определение № 5705 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2024 г., IV г. о., ГК, се разглеждат въпроси по чл. 357 от Кодекса на труда (КТ), а не от ГПК. Въпреки че заглавието на акта споменава чл. 357, съдът прилага разпоредби за обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение. Това напомня на практиката, че при тълкуване на „чл. 357“ винаги трябва да се уточнява кодексът. В контекста на ГПК, нормата остава непроменена в същността си, но не трябва да се смесва с трудово-правните разпоредби със същия номер.

3. Забраната за служебно установяване на факти, неоспорени от ищеца
В Определение № 19 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2014 г., III г. о., ГК, се разглежда иск по чл. 357 КТ (отново трудово право), но принципът е аналогичен за гражданските владенчески искове. Съдът постановява, че съдът не може да основе решението си на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба. По искове за защита на владението, съдът няма служебно задължение да следи за факти, които не са част от твърденията за нарушението. Това потвърждава принципа, че предметът на делото по чл. 357 ГПК е строго ограничен от исковата молба.

4. Липса на правен интерес при общи оплаквания
В Определение № 83 от 09.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 6400/2013 г., III г. о., ГК, ВКС отхвърля касационната жалба, защото жалбоподателят не е обосновал противоречие между правните разрешения във въззивното решение и практиката на ВКС по чл. 357 ГПК. Поставените въпроси относно допускането на доказателства са оценени като оплаквания за правилността на решението, а не като правни въпроси от значение за изхода. Това показва, че за да се стигне до ВКС по владенчески иск, трябва да има ясно формулирано противоречие в тълкуването на факта на владението, а не просто несъгласие с оценката на доказателствата.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 357 ГПК страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

1. Предявяване на иск за собственост по реда на чл. 357 ГПК. Ищците често представят нотариални актове и твърдят, че са собственици, очаквайки съдът да ги признае за такива. Съдът обаче ще отхвърли иска, ако не се докаже фактическото владение, дори и собствеността да е безспорна.
2. Липса на доказателства за фактическо владение. Грешка е да се разчита само на документи за право. Съдът изисква доказателства за физическо държане на имота (напр. разходи за ток, вода, поддръжка, свидетелски показания за ползване).
3. Смесване с искове за обезщетение. Чл. 357 ГПК предвижда защита на владението, а не обезщетение за вреди. Ако се търси обезщетение, то трябва да се предяви като съединен иск или в отделно производство, като се спазват сроковете.
4. Неправилно формулиране на правния въпрос за касация. Както се вижда от цитираните определения, жалбоподателите често излагат оплаквания за „неправилност“ или „необоснованост“, вместо да посочат конкретен правен въпрос, свързан с тълкуването на чл. 357 ГПК, което води до недопускане на касационно обжалване.
5. Пропускане на срока за предявяване. Владенческите искове имат кратки преклузивни срокове. Грешка е да се чака дълго след нарушението, тъй като искът става недопустим.

Как се води казусът

За страната, която иска защита (ищецът):

• Доказателствена дейност: Фокусът трябва да е върху доказването на фактическото владение. Представят се разписки за плащане на комунални услуги, договор за охрана, снимки, свидетелски показания, които потвърждават, че ищецът е държал имота преди датата на нарушението.
• Искова молба: Твърденията трябва да са ясни относно факта на владението и конкретното нарушение (напр. смяна на ключове, поставяне на бариера). Не е необходимо да се обосновава правото на собственост.

За страната, която се брани (ответникът):

• Възражения: Основният довод е, че ищецът не е владеел имота, или че владението не е било нарушено от ответника.
• Доказателства: Ответникът може да представи доказателства, че ищецът не е упражнявал фактически контрол върху имота, или че нарушението е извършено от трето лице.
• Процесуални възражения: Ако искът е предявен след изтичане на преклузивния срок, това е основателно възражение за недопустимост.

Процесуални аспекти: Обжалване и срокове

Тъй като чл. 357 ГПК е процесуална норма, която определя предмета на делото, обжалването на решенията по тези дела следва общите правила на ГПК, но с ограничения, видими от практиката на ВКС.

Актове, които се обжалват: Решенията на въззивните съдилища (окръжни съдилища) по владенчески искове могат да се обжалват пред ВКС само ако са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Срокове и такси: От предоставените материали се вижда, че при допускане на касационно обжалване, жалбоподателят трябва да внесе държавна такса. Например, в Определение № 5705 от 6.12.2024 г. се указва на жалбоподателя да представи документ за внесена държавна такса в размер 213.49 лв. в едноседмичен срок. При неизпълнение, жалбата се връща.

Ограничения за касация: Както е показано в Определение № 50011 от 10.01.2023 г. и Определение № 83 от 16.01.2014 г., ВКС не разглежда оплаквания за правилността на фактическите констатации или за неправилна оценка на доказателствата. Касационното обжалване е допустимо само при наличие на правен въпрос от значение за изхода на делото, който е обусловил правните изводи на съда. Ако жалбоподателят не формулира такъв въпрос, ВКС НЕ ДОПУСКА касационно обжалване, както е видно от диспозитивите на цитираните определения.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 357 ГПК

• Решение № 335 от г. на ВКС по гр. д. № 4334/2008 г — Развит е довод за недопустимост на решението за налагане на наказание като постановено след изтичане на преклузивния шестмесечен срок.
• Решение № 78 от г. на ВАС по гр. д. № 374/2014 г — Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.