Как се доказва съвместният принос по чл. 21, ал. 2 от Семейния кодекс?

Разпределението на имуществото при развод или прекратяване на съпружеската имуществена общност е един от най-честите и емоционално натоварени правни спорове в българската съдебна практика. В основата на тези дела стои въпросът дали дадено имущество, придобито по време на брака, е общо или лично. Ключовата роля в този анализ играе разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), която дефинира понятието „съвместен принос“. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че липсата на ясни критерии за оценка на този принос води до множество касационни жалби, особено когато доходите на съпрузите са неравномерни или когато единият съпруг е посветил времето си на домакинството и отглеждането на децата.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 21 от СК, в редакцията си, в сила от 21.12.2010 г., поставя ясни рамки за определяне на общото имущество. Разпоредбата се състои от четири алинеи, които трябва да се тълкуват в тяхната цялост:

Алинея 1 установява презумпцията за общност. Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. Това правило важи независимо от това на чие име са придобити вещите. Това означава, че фактът, че имотът е записен само на името на единия съпруг, не го превръща автоматично в негово лично имущество, ако е придобит с общи средства или усилия.

Алинея 2, която е предмет на настоящия анализ, дефинира съдържанието на понятието „съвместен принос“. Законът изброява четирите основни форми, чрез които този принос може да се изрази: влагане на средства, влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Това е изчерпателен, но гъвкав списък, който позволява на съда да оцени не само финансовите вноски, но и нематериалния принос на съпруга, който не е носил основния доход в семейството.

Алинея 3 въвежда правна презумпция. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Това е процесуално важно правило, което прехвърля тежестта на доказване върху страната, която твърди, че имуществото е лично или че приносът на другия съпруг е липсвал или е бил незначителен.

Алинея 4 регламентира активната легитимация. Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, както и от наследник на съпруг.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС, обобщена в над 90 решения, разкрива устойчиви подходи към тълкуването на чл. 21, ал. 2 СК. Ето основните изводи, извлечени от конкретни съдебни актове:

В Определение № 143 от 5.04.2022 г. по гр. д. № 4639/2021 г. на ВКС, I г. о., съдът подчертава, че не могат да се поставят общи, абстрактни критерии за оценка на „нематериалния принос“. ВКС приема, че особеностите на всеки конкретен случай са меродавни. В това определение се цитира решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на II г. о. на ВКС, според което по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи. Такъв случай налице, когато единият съпруг е работил и пестил, а другият не е работил без основателна причина или е разпилявал средства. Ако съпрузите имат еднакъв нематериален принос (труд и домакинство), но доходите на единия са многократно по-големи, това може да има решаващо значение, но само при стриктно отчитане на конкретните обстоятелства.

В Определение № 236 от 6.03.2014 г. по гр. д. № 3250/2014 г. на ВКС, II г. о., се разглежда въпросът за трансформацията на лични средства в общо имущество при строителство. Съдът уточнява, че лични средства на единия от съпрузите могат да бъдат вложени на всеки етап от строителството и следва да бъдат съобразени при претенцията за преобразуване на лично имущество. Ключов момент тук е, че правото на собственост се придобива с изграждането на грубия строеж. Следователно, ако лични средства са вложени преди или по време на този етап, те не се превръщат автоматично в общи, освен ако не е доказано дарение или съвместно вложение.

В Определение № 554 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 2140/2017 г. на ВКС, I г. о., се потвърждава подходът за частична трансформация. В случая въззивният съд е приел, че е доказана частична трансформация на лични средства в размер на 2500 лв. ВКС приема, че преценката на доказателствата в тяхната съвкупност съответства на установените критерии. Това показва, че съдът може да разграничи личния принос от общия, дори когато те са смесени в един и същи имот, стига да има доказателства за произхода на средствата.

В Определение № 350 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 559/2017 г. на ВКС, II г. о., се разглежда ситуация, в която касаторът твърди превес на своя принос поради по-високи доходи от търговска дейност. ВКС отхвърля жалбата, като посочва, че не е установено доходите да са влагани в придобиването на общо имущество. Освен това, липсва превес на приноса му по отношение на останалите форми на принос (грижи за деца, домакинство). Това решение илюстрира, че високите доходи сами по себе си не гарантират по-голям дял, ако не са насочени към формиране на общото имущество или ако другият съпруг е компенсирал с интензивен нематериален принос.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 21 СК страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

• Игнориране на нематериалния принос. Страните с по-високи доходи често смятат, че те са единствените „приносители“, подценявайки труда на съпруга в домакинството и грижите за децата, които законът изрично признава като форма на съвместен принос.
• Липса на доказателства за произхода на средствата. При твърдение за личен принос (напр. дарение или спестявания преди брака) е необходимо да се представят банкови извлечения, дарителни договори или други документи, които проследяват пътя на парите до конкретния имот.
• Опит за обобщаване на критерии. Страните често искат съдът да приложи универсално правило (напр. „който плаща, той е собственик“), което ВКС категорично отхвърля, настоявайки за индивидуална преценка на всеки казус.
• Неправилно определяне на момента на придобиване. При строителство е важно да се установи кога е възникнало правото на собственост (обикновено при завършване на грубия строеж), тъй като вложенията след този момент може да имат различен правен режим.

Как се води казусът

За страната, която претендира по-голям дял или липса на съвместен принос:

1. Съберете доказателства за произхода на средствата. Банкови преводи, договори за дарение, разписки за плащане на строителни материали.
2. Докажете липсата на принос на другия съпруг. Ако той не е работил и не е допринасял за домакинството, това трябва да се подкрепи с показания и документи.
3. Фокусирайте се върху конкретните обстоятелства. Не разчитайте на абстрактни твърдения, а на факти, които показват, че в конкретния случай има „изключителен случай“ за отклонение от равенството на дяловете.

За страната, която се защитава и претендира за равенство или по-голям дял поради нематериален принос:

1. Подчертайте активното си участие в семейния живот. Представяйте доказателства за грижите за децата, управлението на домакинството и подкрепата за кариерата на другия съпруг.
2. Оспорвайте твърденията за личен принос. Ако другият съпруг твърди, че средствата са лични, изисквайте от него да докаже, че те не са смесени с общи доходи и не са използвани за общи нужди.
3. Посочете, че високите доходи на другия съпруг не са били влагани в общо имущество, а са разходвани за лични нужди или спестени в лични сметки, ако това е така.

Процесуалният ред за обжалване на решенията по тези въпроси следва общите правила на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Решенията на въззивните съдилища могат да се обжалват пред ВКС, ако са налице основанията по чл. 280 ГПК. Както се вижда от цитираните определения, ВКС често не допуска касационно обжалване, ако въпросът не е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото, или ако съдебната практика вече е утвърдена.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 21 СК

• Решение № 400 от г. на ВКС по гр. д. № 2688/2024 г — Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
• Решение № 123 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 569/2010 г — Обратно, когато завещаният имот не надвишава с 1/4 разполагаемата част от наследството, заветникът може да запази целия имот, като в този случай дължи на наследниците по закон пари според цената по време на намаляването.