Кога договор, сключен от пълномощник, е недействителен по чл. 40 от ЗЗД?

В правната практика един от най-честите и сложни спорове, свързани с представителството, е този за т.нар. „самопредставителство“ или „конфликт на интереси“, уреден в чл. 40 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Практическият въпрос, който възниква, е следният: кога сделка, сключена от пълномощник с лице, с което той има личен интерес или което е в близка връзка с него, може да бъде развалина като недействителна за представлявания? Този тип искове са изключително чести, особено при имотни сделки, където пълномощникът продава имот на самия себе си или на близък роднина, често на цена, която не отговаря на пазарната стойност. Върховният касационен съд (ВКС) е изградил устойчива практика по тази норма, която изисква стриктно доказване на конкретни предпоставки, а не просто формално нарушение на пълномощното.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД е императивна и защитава интересите на представлявания срещу злоупотреба с правото на представителство. Текстът на нормата е кратък, но съдържателен: „Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.“

От буквалния текст се открояват две ключови условия, които трябва да бъдат кумулативно изпълнени, за да настъпи правният ефект на недействителност (непроизвеждане на действие):

1. Споразумение между представителя и контрагента: Не е достатъчно пълномощникът да действа самостоятелно. Трябва да съществува съзнателно съгласие или уговорка между него и лицето, с което сключва договора.
2. Вреда за представлявания: Споразумението трябва да е насочено към увреждане на имуществените интереси на представлявания. Самата липса на печалба или по-ниската цена не винаги означава „вреда“ в правния смисъл, ако сделката е била икономически обоснована или е била единственият възможен изход.

Важно е да се отбележи, че санкцията не е нищожност, а непроизвеждане на действие за представлявания. Това означава, че сделката е относително недействителна и може да бъде оспорена само от представлявания или неговите наследници.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва, че съдилищата не приемат автоматично твърденията за недействителност, а изискват прецизно доказване на субективния елемент – знанието и волята за увреждане.

1. Приоритет на волеизявлението пред формата на пълномощното
В Решение № 60208 от г. на ВКС по гр. д. № 126/2021 г., III г. о., докладчик председателят Емил Томов, съдът подчертава, че за основанието на иска по чл. 40 ЗЗД от решаващо значение са не пределите на овластяването, очертани в съдържанието на пълномощното, а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките на предоставената му власт. Ключови са целта и знанието за увреждащия характер на сделката. Това означава, че дори пълномощното да е формално валидно, сделката може да падне, ако е доказано, че пълномощникът е действал с умисъл да навреди.

2. Установяване на собственост и предаване на владение
В Решение № 32 от г. на ВКС по гр. д. № 317/2024 г., IV г. о., докладчик председателят Владимир Йорданов, ВКС потвърждава установяването на собственост в полза на представлявания (Е. Л. П.) и осъжда ответника да отстъпи собствеността и да предаде владението. В този казус исковото основание включва чл. 40 ЗЗД, което показва, че успешното прилагане на нормата води до реално възстановяване на имущественото положение, а не само до декларативно решение.

3. Критерии за „очевидна неправилност“ при касационен контрол
В Определение № 5644 от г. на ВКС по гр. д. № 2455/2025 г., III г. о., докладчик съдията Бисера Максимова, съдът разграничава обикновените грешки в прилагането на чл. 40 ЗЗД от „очевидната неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. ВКС приема, че очевидна неправилност е само особено тежък порок, като прилагане на отменен закон или грубо нарушение на логиката. Обикновеното несъгласие с преценката на съда дали е имало „вреда“ не е основание за касационно обжалване, ако въззивният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност.

4. Липса на основания за допускане при липса на противоречие с практиката
В Определение № 2592 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 861/2024 г., I г. о., докладчик съдията Наталия Неделчева, ВКС отказва да допусне касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми. Съдът отбелязва, че мотивите на въззивния съд са подробни и обсъждат доказателствата без да нарушават правилата на логическото мислене. Това показва, че ако първоинстанционният и въззивният съд са приложили чл. 40 ЗЗД коректно, ВКС няма да намеси, освен ако не е налице груба грешка.

5. Ролята на третото лице и добросъвестността
Въпреки че в предоставените пълни текстове акцентът е върху субективните елементи, други решения от списъка (като Решение № 524 от 8.08.2024 г.) подсказват, че съдилищата анализират и поведението на контрагента. Ако третото лице е знаело или е трябвало да знае за конфликта на интереси, недействителността е по-лесно постижима.

Чести грешки

• Смесване с чл. 42 ЗЗД (превишаване на пълномощното): Ищците често бъркат липсата на овластяване (чл. 42 ЗЗД) с конфликта на интереси (чл. 40 ЗЗД). Чл. 40 ЗЗД се прилага, когато пълномощникът има право да сключи сделката, но я сключва във вреда на представлявания.
• Липса на доказателства за „споразумение“: Много искове се отхвърлят, защото ищецът доказва само, че цената е ниска, но не доказва, че пълномощникът и купувачът са се споразумели да навредят. Трябва да се докаже съзнателното сътрудничество.
• Неправилно тълкуване на „вреда“: Не всяка сделка на цена под пазарната е „вредна“. Ако имотът е бил обременен, или представляваният е бил в нужда от бърза продажба, сделката може да е била в негов интерес, въпреки по-ниската цена.
• Пропускане на процесуалните срокове: Искът по чл. 40 ЗЗД е относително недействителен и подлежи на погасителна давност. Често се пропуска срокът от 3 години от сключването на сделката.
• Липса на активна легитимация: Правото да оспорва сделката има само представляваният или неговите правоприемници. Трети лица (напр. други кредитори) не могат да предявяват иск по чл. 40 ЗЗД, а само по чл. 30 ЗЗД (обжалване на недействителни сделки).

Как се води казусът

За страната, която иска (представляваният):

1. Събиране на доказателства за субективния елемент: Търсете кореспонденция, свидетели или банкови преводи, които показват, че пълномощникът и купувачът са били в близки отношения или са действали координирано.
2. Оценителна експертиза: Поръчайте независима оценка на имота за датата на сделката. Разликата между пазарната и сделната цена е основният обективен индикатор за „вреда“.
3. Иск за установяване и предаване: Предявете иск за установяване на недействителност (непроизвеждане на действие) на сделката, както и иск за собственост (виндикационен иск) или за предаване на владение, ако имотът е бил прехвърлен.
4. Обезпечителни мерки: Поискайте наложителни мерки за забрана на отчуждаване на имота, докато трае делото, за да предотвратите последващи прехвърляния.

За страната, която се брани (пълномощникът или купувачът):

1. Доказване на липса на умисъл: Трябва да се докаже, че сделката е била сключена при пазарни условия или че е била необходима за защита на интересите на представлявания (напр. за погасяване на дългове).
2. Добросъвестност на контрагента: Купувачът трябва да докаже, че не е знаел и не е трябвало да знае за конфликта на интереси или за увреждащия характер на сделката.
3. Възражение за липса на вреда: Ако цената е била близка до пазарната или ако сделката е била част от по-голяма сделка, която е била изгодна за представлявания, това е силен аргумент за отхвърляне на иска.
4. Процесуални възражения: Проверете дали искът е предявен в срок и дали ищецът има активна легитимация.

В заключение, чл. 40 ЗЗД е мощен инструмент за защита на имуществото на представлявания, но изисква високо ниво на доказателствена активност. Практиката на ВКС, отразена в решенията от 2022 до 2025 г., показва, че съдилищата търсят реална вреда и съзнателно споразумение, а не просто формално нарушение на доверието.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 40 ЗЗД

• Решение № 411 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2008 г — Ето защо и представляваният може да се съгласи с такъв договор, ако прецени, че е в негов интерес.
• Решение № 129 от г. на ВКС по гр. д. № 925/2010 г — Затова евентуално съединеният иск се счита предявен под условие, което е допустимо, тъй като условието е вътрешно процесуално събитие – изходът на делото по главния иск.