Прекратяване на обществена поръчка и електронна платформа: Практически въпроси по чл. 39 от ЗОП

В практиката на Върховния административен съд (ВАС) често възникват спорове относно законосъобразността на решенията за прекратяване на процедури за възлагане на обществени поръчки, както и относно начина на обмен на информация между възложителите и участниците. Тези въпроси са тясно свързани с разпоредбите на чл. 39 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Въпреки че действащият текст на нормата е претърпял съществени изменения, насочени към пълната електронизация на процедурите чрез централизирана платформа, съдебната практика, изградена върху предишния текст на чл. 39, ал. 1, остава релевантна за тълкуването на основанията за прекратяване и процесуалните изисквания. Настоящата статия разглежда как съдилищата прилагат тези норми и какви са основните рискове за страните в спора.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 39а от ЗОП (въведен с изменения, в сила от различни дати, включително 01.01.2021 г. и 20.10.2023 г.) регламентира задължителното използване на централизирана електронна платформа при възлагането на обществени поръчки. Съгласно ал. 1, тази платформа се използва при всички видове процедури, включително динамични системи за покупки, рамкови споразумения и конкурси за проект.

Ал. 4 на чл. 39а детайлизира етапите, в които възложителите и стопанските субекти са длъжни да използват платформата. Това включва подготовката на решения и обявления, публикуването на документацията, изпращането на покани, искането и предоставянето на разяснения, подаването на заявления за участие и оферти, връчването на решенията на възложителите и обмена на информация и документи във връзка с разглеждането на офертите.

Ал. 7 гарантира, че платформата е общодостъпна и оперативно съвместима с пазарните продукти, като осигурява защита на целостта на данните и конфиденциалността до момента на отваряне на офертите. Ал. 8 предвижда изключение за документи, съдържащи класифицирана информация, с определени резерви. Ал. 9 позволява на възложителите да не изискват използването на платформата за изготвяне на оферти, когато специализираният характер на поръчката налага използването на специфични инструменти или формати, които не са общодостъпни, при условие че това е мотивирано в документацията.

Важно е да се отбележи, че много от цитираните по-долу съдебни решения се отнасят към предишния текст на чл. 39, ал. 1 от ЗОП, който регламентираше основанията за прекратяване на процедурата. Този текст е отменен, но логиката на прилагане на основанията за прекратяване (като отпадане на необходимостта, липса на оферти и др.) остава актуална за разбиране на правната логика, която съдът прилага и при новите условия, особено когато става въпрос за процесуални нарушения при използването на електронните средства.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният административен съд е формирал устойчива практика по тълкуването на чл. 39, ал. 1 от ЗОП (в неговите предишни редакции), която засяга както материалноправните основания за прекратяване, така и процесуалните изисквания за обмен на информация.

В Решение № 6236 от 26.05.2016 г. по адм. д. № 4064/2016 г., IV о., ВАС разглежда приложението на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.). Съдът приема, че възложителят може да прекрати процедурата, когато отпадне необходимостта от нейното провеждане в резултат на съществена промяна на обстоятелствата. В конкретния случай, свързан с доизграждане на автомагистрала „Хемус“, съдът потвърждава, че прекратяването е законосъобразно, ако е мотивирано с обективно установени факти. Съдът подчертава, че при бъдещо осигуряване на финансиране е допустимо откриване на нова процедура за същия предмет, стига да са спазени изискванията за откриване и провеждане.

В Решение № 6979 от 5.06.2017 г. по адм. д. № 3852/2017 г., IV о., ВАС разглежда чл. 39, ал. 1 от ЗОП във връзка с обмена на информация. Съдът приема, че възложителят има право да определи условия към участниците, които съответстват на качественото изпълнение на поръчката. В случая с лекарствени продукти, изискването за декларации от притежателите на разрешение за употреба е признато за законосъобразно, тъй като не поставя зависимост от един производител, а осигурява възможност за доставки от различни категории. Това решение илюстрира как изискванията за документация и обмен на информация (които днес се извършват чрез платформата) трябва да бъдат пропорционални и недискриминационни.

В Решение № 3885 от 29.03.2017 г. по адм. д. № 12866/2016 г., IV о., ВАС анализира оперативната самостоятелност на възложителя при прекратяване на процедури. Съдът разграничава различните типове поведение, предвидени в чл. 39 от ЗОП. В това решение се разглежда и въпросът за разноските, като се потвърждава, че при отмяна на административен акт, държавните такси и адвокатското възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Това е важно за страните, които оспорват решения за прекратяване, тъй като засяга финансовите последици от успеха в спора.

В Решение № 690 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 13565/2015 г., IV о., ВАС разглежда чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗОП (отм.), който предвижда прекратяване на процедурата, когато не са получени оферти или те не съответстват на изискванията. В случая с охранителна дейност, съдът потвърждава, че отстраняването на участник и последващото прекратяване на процедурата по определени обособени позиции е законосъобразно, ако е мотивирано с конкретни факти. Съдът подчертава необходимостта от ясно изложени мотиви в решението на възложителя, което е ключово за валидността на акта.

Чести грешки

При прилагането на нормите за прекратяване и електронния обмен на практика се допускат няколко типични грешки, които водят до отмяна на решенията на възложителите или до неуспех на жалбите на участниците:

• Липса на конкретни мотиви: Възложителите често прекратяват процедури, позовавайки се на общи формулировки, без да посочат конкретните обстоятелства, които са довели до отпадане на необходимостта от поръчката или до липсата на валидни оферти. Съдът изисква мотивираното решение да съдържа ясни факти и правни изводи.
• Неправилно прилагане на основанията за прекратяване: Често се бъркат основанията от чл. 39, ал. 1, т. 2 (липса на оферти) с т. 5 (отпадане на необходимостта). Всяко основание има специфични предпоставки, които трябва да бъдат доказани.
• Нарушение на конфиденциалността при електронния обмен: При използването на платформата или предишните електронни средства, възложителите понякога допускат достъп до оферти преди изтичането на срока за получаването им, което нарушава принципа за равнопоставеност и води до нищожност на процедурата.
• Необосновано изискване на специфични инструменти: Използването на изключението по ал. 9 (неизискване на платформата за оферти) е допустимо само при специализиран характер на поръчката. Често възложителите го прилагат без да посочат писмени мотиви в документацията, което е нарушение.
• Грешки в определянето на разноските: Страните често не оспорват правилно размера на разноските или не предявяват възражения за прекомерност в правилния момент, което води до загуба на право да претендират намаляване на сумите.

Как се води казусът

За страната, която иска прекратяване на процедурата или защита на своите права като участник, стратегията зависи от ролята ѝ в спора.

За жалбоподателя (участник, който оспорва прекратяването или действията на възложителя):

1. Трябва да се оспори решението за прекратяване пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в законоустановения срок.
2. В жалбата следва да се посочат конкретно кои основания от чл. 39 от ЗОП (в приложимата редакция) не са налице или са приложени неправилно.
3. Необходимо е да се доказва, че мотивите на възложителя са формални или не отговарят на действителните обстоятелства.
4. При електронни нарушения, следва да се изисква проверка на логовете на платформата за доказване на нарушаване на конфиденциалността или сроковете.

За ответника (възложителя):

1. Трябва да се представят пълни доказателства за фактическата обстановка, която е довела до прекратяването (напр. отпадане на финансирането, промяна в потребностите).
2. Мотивите в решението за прекратяване трябва да бъдат детайлни и да кореспондират с доказателствата.
3. При спорове за електронния обмен, следва да се представят доказателства за правилното функциониране на платформата и спазването на сроковете за отваряне на офертите.
4. Следва да се оспори прекомерността на претендираните разноски, ако жалбоподателят не е предявил такова възражение в предходната фаза, но само в рамките на допустимите процесуални възможности.

Процесуалният ред за обжалване на решенията на КЗК пред ВАС е уреден в АПК. Решенията на ВАС по тези казуси, както се вижда от цитираните актове, често са окончателни и не подлежат на обжалване, което налага висока степен на прецизност в подготовката на жалбите и защитните отговори на всички нива.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 39 ЗОП

• Решение № 11229 от г. на ВАС по адм. д. № 6497/2013 г — В оперативната самостоятелност на възложителя обаче е да прецени кой начин е подходящ за уведомяване на участниците в процедурата с оглед всеки конкретен случай, при условие че той е еднакъв за всички участници, за да не се нарушава принципа на равнопоставеност между тях.
• Решение № 11230 от г. на ВАС по адм. д. № 8272/2013 г — Образувано е по касационна жалба, подадена от „Диана“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.