Table of Contents

Как се оспорва прието вземане в производството по несъстоятелност: Практическо ръководство за чл. 694, ал. 1 от Търговския закон

Производството по несъстоятелност е сложен правен процес, в който определянето на точния размер и характер на пасивите на длъжника е от съществено значение за разпределението на осребреното имущество или за изпълнението на плана за оздравяване. Един от най-честите практически спорове, възникващи в тази фаза, е несъгласието на длъжника или на друг кредитор с вземане, което е било прието от синдиката или включено в списъка на приетите вземания. Въпросът, който тази статия разглежда, е как точно се предявява иск за установяване на несъществуването на такова вземане съгласно чл. 694, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и какви са процесуалните изисквания и ограничения, наложени от устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС).

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 694, ал. 1 от ТЗ регламентира правото на длъжника да предяви иск за установяване несъществуването на две категории вземания. Първата категория обхваща прието вземане, в случай че длъжникът е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но съдът по несъстоятелността е оставил това възражение без уважение. Втората категория включва вземане, което е било включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Това означава, че искът е допустим, когато вземането е било прието или включено в списъка, независимо от предходно разгледано възражение, което е било отхвърлено, или когато вземането е влязло в списъка директно чрез съдебното определение.

Важно е да се отбележи, че искът по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е отрицателен установителен иск. Неговата цел не е присъждането на сума, а установяването на факта, че дадено право (вземане) не съществува или не съществува в заявения размер или характер. Съгласно ал. 6 на същия член, искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Предмет на иска може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането, а не непременно цялото вземане.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва няколко ключови аспекта при прилагането на чл. 694, ал. 1 от ТЗ, които имат пряко значение за успешното водене на подобни дела.

1. Процесуалният характер на делата и ограниченията за касация. В Определение № 231 от 19.07.2019 г. по т. д. № 153/2019 г., II т. о., ТК, ВКС подчертава, че делата по чл. 694 ТЗ са с търговски характер. Това има пряко отражение върху допустимостта на касационно обжалване. В конкретния случай жалбата е оставена без разглеждане в частта, отнасяща се до обективно съединени претенции, чиято цена на иска е под 20 000 лева, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК и чл. 286 от ТЗ. Това означава, че ако стойността на оспорваното вземане е под законово определения праг, страните нямат право на касационен контрол, което прави въззивното решение окончателно.

2. Строгите изисквания за допускане на касация по чл. 280 от ГПК. В Определение № 39 от 5.02.2019 г. по т. д. № 1435/2018 г., I т. о., ТК, ВКС отхвърля искане за допускане на касационно обжалване, като посочва, че оплакванията за необоснованост и нарушение на материалния закон (в случая – твърдения за нищожност на договори, от които произтича вземането) не могат да обосноват допускане на касация на основание „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Съдът уточнява, че очевидна неправилност налице само при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, докато споровете за тълкуване на доказателства и прилагане на закона изискват наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК (значим правен въпрос или противоречие в практиката).

3. Разграничение между „очевидна неправилност“ и обичайни касационни основания. В Определение № 1672 от 19.06.2024 г. по т. д. № 232/2024 г., II т. о., ТК, ВКС развива тезата, че очевидна неправилност не е налице, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона или противоречие с практиката на ВКС. В случая с Народно читалище „Вещина – 2005“ е потвърдено, че оплакванията за неправилност, които изискват анализ на фактическата обстановка и доказателствата, не са основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а само по чл. 281, т. 3 от ГПК, което пък изисква изпълнение на предпоставките за допускане по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

4. Връзката с плана за оздравяване и резервите. В Определение № 639 от 9.11.2015 г. по ч. т. д. № 2874/2015 г., II т. о., ТК, ВКС разглежда въпрос, свързан с чл. 694, ал. 5 от ТЗ, който задължава заделянето на резерви за неприето вземане, предмет на установителен иск. Въпреки че основният спор е за допускането на плана до разглеждане, съдът отбелязва, че липсата на резерви е съображение за недопускане на плана. Това илюстрира практическото значение на установителните искове – докато те са висящи, имуществото на длъжника не може да бъде разпределено окончателно без заделен резерв, което създава стимул за бързо разрешаване на споровете по чл. 694 от ТЗ.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 694 от ТЗ страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

Пропускане на краткия 14-дневен срок. Искът трябва да бъде предявен в 14-дневен срок от обявяването в търговския регистър на определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Пропускането на този срок води до недопустимост на иска.
Грешно определяне на компетентния съд. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността, но се разглежда от друг състав на същия съд. Предявяването пред друг съд или пред същия състав води до прекратяване или недопустимост.
Неправилно определяне на държавната такса. Таксата се определя върху една четвърт от вземането, но не се внася предварително. Грешката често идва от опит за внасяне на пълния размер или от непознаване на правилото, че при отхвърляне на иска разноските са за сметка на ищеца.
Опит за касационно обжалване при ниска цена на иска. Както е видно от практиката, ако цената на иска е под 20 000 лева, касационно обжалване не се допуска, което прави въззивното решение окончателно. Страните често губят време и средства, опитвайки се да обжалват решения, които не подлежат на касация.
Смесване на основания за касация. Страните често твърдят „очевидна неправилност“, когато всъщност оспорват тълкуването на закона или оценката на доказателствата. ВКС строго разграничава тези основания, като „очевидна неправилност“ изисква грубо нарушение, което се вижда без дълбок анализ.

Как се води казусът

За страната, която иска установяване на несъществуване (длъжник или кредитор по чл. 694, ал. 3 от ТЗ), действията следват ясна последователност. Първо, необходимо е да се следи обявяването на определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ в търговския регистър. От тази дата тече 14-дневният срок за предявяване на иска. Искът се подава до съда по несъстоятелността, като се посочва конкретното вземане, което се оспорва, и основанието за оспорване (напр. липса на правно основание, изтичане на погасителна давност, нищожност на договора). Синдикът е длъжен да участва в производството като ответник или трето лице, в зависимост от качеството си. Важно е да се подготвят доказателства, които опровергават съществуването на вземането, тъй като бременността на доказването е на ищеца.

За страната, която се брани (кредиторът с приетото вземане), стратегията е да защити влязлото в сила определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Трябва да се представи пълният пакет документи, обосноваващ вземането, и да се оспорват твърденията на ищеца. Ако искът е предявен от друг кредитор, приетият кредитор може да встъпи като трето лице – помагач на длъжника или като съищец, в зависимост от конкретната ситуация и интересите си. Целта е да се постигне влязло в сила решение, което има установително действие за всички участници в производството по несъстоятелност, съгласно чл. 694, ал. 8 от ТЗ.

Процесуални аспекти: Обжалване, срокове и такси

Тъй като чл. 694 от ТЗ е материалноправна норма, която регламентира специален вид иск, процесуалният ред се определя от ГПК. Решенията по тези искове са съдебни актове, които подлежат на обжалване пред въззивната инстанция (Апелативен съд). Обжалването става с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на решението.

Касационното обжалване е ограничено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не се допуска касационно обжалване на решения по търговски дела, ако цената на иска е под 20 000 лева. За дела с цена над този праг, допускането на касация изисква наличие на значим правен въпрос от значение за изхода на делото или противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1 от ГПК). Основанието „очевидна неправилност“ (чл. 280, ал. 2 от ГПК) се прилага изключително рядко и само при груби нарушения, както е потвърдено в цитираните определения на ВКС.

Държавната такса за предявяване на иск по чл. 694 от ТЗ се определя върху една четвърт от стойността на оспорваното вземане. Предварително не се внася такса, но ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи разноските на ответника. При допускане на касационно обжалване, таксата за касационна жалба се внася съгласно общите правила за търговски дела, като при отхвърляне на жалбата разноските за касационното производство са за сметка на касатора.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 694 ТЗ

Решение № 49 от 04.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 775/2018 г — Ако преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото, на осн.
Решение № 475 от г. на ВКС по гр. д. № 4788/2022 г — По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.