Разпределяне на наследствени имоти без жребий: Практическо приложение на чл. 353 от ГПК

В правната практика прекратяването на съсобственост чрез делба е един от най-честите и сложни граждански спорове. Когато наследствените имоти са нееднородни или физическото им разделяне е технически невъзможно, законът предвижда специален механизъм за разпределяне. Практическият въпрос, който често възниква пред съдилищата, е кога съдът може да заобиколи класическата процедура на съставяне на дялове и теглене на жребий, и да разпредели имотите директно между съделителите. Това се случва, когато стандартната процедура се окаже „невъзможна или много неудобна“. Тази разпоредба е ключова за бързото и справедливо прекратяване на съсобствеността, но нейното приложение изисква строга преценка от страна на съда, базирана на конкретните фактически обстоятелства по делото.

Какво точно казва разпоредбата

Член 353 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) представлява изключение от общото правило за делба чрез жребий. Текстът на нормата е кратък, но съдържателен. Той предвижда, че съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий. Това правомощие на съда се активира само при две кумулативни или алтернативни условия, които трябва да бъдат установени от съда: когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или когато тази процедура е много неудобна.

Важно е да се отбележи, че разпоредбата не предоставя неограничена дискреционна власт на съда. Тя не позволява произволно разпределяне на имотите. Целта е да се осигури функционална и икономически обоснована подялба, когато формалният жребий би довел до абсурдни или практически неизпълними резултати. В хипотезата на „много неудобно“, обикновено се има предвид ситуация, при която имотите са силно диференцирани по вид, предназначение или стойност, и случайният жребий би нарушил принципа за равнопоставеност на съделителите по начин, който не може да се компенсира лесно.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС) формира ясни критерии за приложение на чл. 353 ГПК. Анализът на реални решения показва, че съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците.

В Решение № 50108 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 4310/2021 г. на ВКС, I г. о., съдът приложи чл. 353 ГПК, за да разпредели конкретни части от сгради и поземлени имоти. В това решение съдът не се ограничи до абстрактно разпределение, а детайлно определи кой съделител получава южната или северната част от сградата, като отчете застроената площ и пазарната стойност на всяка част. Съдът изчисли уравнителни парични суми (в случая 32 140 лв.), които единият съделител дължи на другия, за да се постигне равнопоставеност. Това демонстрира, че при прилагане на чл. 353 ГПК съдът има правомощието да извършва прецизни имуществени разпределения, които надхвърлят простото жребийно разпределяне на равни дялове.

В Определение № 60273 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 1850/2021 г. на ВКС, II г. о., се разглежда въпросът за еднородността на имотите. Съдът потвърди практиката, че при разпределянето по чл. 353 ГПК не е необходимо имотите да са от един и същи вид. Ключовият принцип е, че на всеки съделител следва да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. В конкретния случай, където има два урбанизирани имота и две групи съсобственици, съдът отхвърли искането за касационно обжалване, потвърждавайки, че липсата на еднородни имоти за всеки съделител не пречи на прилагането на чл. 353 ГПК, стига да се спазват критериите за стойност и предназначение.

Друг важен аспект е връзката между чл. 353 ГПК и изискванията за реална поделяемост по Закона за устройство на територията (ЗУТ). В Решение № 50127 от 6.01.2023 г. по гр. д. № 5086/2021 г. на ВКС, II г. о., съдът отмени въззивно решение, което беше приело, че делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез предоставяне на реален дял. ВКС посочи, че преди да се приложи чл. 353 ГПК, трябва да се изясни дали жилищната сграда е реално поделяема чрез обособяване на самостоятелни жилища, съобразно изискванията на Наредба № 7/2003 г. Липсата на експертно заключение за възможността за такова обособяване прави невъзможно формирането на извод за реални дялове. Това означава, че чл. 353 ГПК не може да се използва като „заобикаляне“ на строително-техническите изисквания за поделяемост.

В Определение № 228 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 5086/2021 г. на ВКС, II г. о., се подчертава, че решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо относно кои имоти се включват в делбата, но не и относно техния характер като самостоятелни обекти. Въпросът дали един обект е самостоятелен или принадлежност се разрешава във втората фаза на делбата, когато се изследва възможността за формирани реални дялове. Това е критично за страните, които искат да приложат чл. 353 ГПК, тъй като трябва да докажат, че обектите, които искат да разпределят, са самостоятелни и поделяеми.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 353 ГПК страните често допускат следните грешки:

• Липса на доказателства за „невъзможност“ или „неудобство“: Страните често твърдят, че жребият е неудобен, без да представят технически или икономически обосновка. Съдът не приема субективни оплаквания, а изисква обективни данни, че стандартната процедура е неприложима.
• Игнориране на изискванията за реална поделяемост: Както се вижда от Решение № 50127 от 6.01.2023 г., много често се пропуска фактът, че преди разпределянето по чл. 353 ГПК, трябва да е доказано, че имотите могат да бъдат физически обособени като самостоятелни обекти съгласно ЗУТ.
• Неправилна преценка на „равностойността“: Грешка е да се разпределят имоти само на база пазарна цена, без да се отчете тяхното предназначение. Например, разпределянето на земеделска земя на съделител, който е получил жилище, може да не се счита за равнопоставено, ако не се отчете функционалната стойност.
• Пренебрегване на уравнителните суми: При разпределянето по чл. 353 ГПК рядко се постига идеално равенство в натура. Честа грешка е да не се изисква или да не се изчислява правилно уравнителна парична сума, която да компенсира разликата в стойностите.
• Обжалване на грешни актове: Страните понякога обжалват определения за допускане на делбата, вместо да атакуват изводите за реална поделяемост във втората фаза, което води до прекратяване на производството.

Как се води казусът

За страната, която иска разпределяне по чл. 353 ГПК, стратегията трябва да бъде насочена към доказване на специфичните предпоставки на нормата. Първата стъпка е да се представят доказателства, че имотите са нееднородни или че физическото им разделяне чрез жребий би довело до непрактични резултати (напр. образуване на икономически неизгодни парцели). Втората и най-важна стъпка е да се представят технически проекти или експертизи, доказващи, че имотите са реално поделяеми и могат да се обособят като самостоятелни обекти съгласно ЗУТ. Без това доказателство, искането за чл. 353 ГПК ще бъде отхвърлено като преждевременно.

За страната, която се брани и предпочита стандартната делба чрез жребий, защитата трябва да се фокусира върху липсата на основания за прилагане на изключението. Трябва да се оспорят доказателствата за „невъзможност“ или „много неудобно“. Ако имотите са от един и същи вид и стойност, аргументът е, че жребият е най-справедливият и обективен метод. Също така, защитата може да атакува липсата на доказателства за реална поделяемост, като посочи, че обособяването на самостоятелни дялове е технически невъзможно, което прави невъзможно и прилагането на чл. 353 ГПК.

Процесуални особености

Производствата по чл. 353 ГПК са част от делбеното производство, което е сложно и многофазно. Актовете, които се обжалват, обикновено са решенията на въззивния съд, с които се извършва делбата. Обжалването пред ВКС става по реда на чл. 288 ГПК (за определения за допускане) или чл. 290 ГПК (за касационно обжалване на решения).

Срокът за обжалване е един месец от съобщаването на акта. Държавната такса за касационно обжалване зависи от размера на делбената маса или от конкретния искане за обжалване. В Определение № 228 от 31.05.2022 г. на ВКС се посочва примерен размер на държавната такса за разглеждане на касационна жалба – 694.13 лв., но точният размер се определя от съда според правилата за таксите. Важно е да се отбележи, че ако таксата не бъде внесена в срок, касационното производство се прекратява.

Разноските за производство по чл. 353 ГПК включват адвокатски възнаграждения, експертни такси и държавни такси. В Решение № 50108 от 26.10.2022 г. се вижда, че съдът разпределя разноските за въззивна и касационна инстанция между страните, като ги осъжда да си ги платят взаимно в зависимост от изхода на делото. Това подчертава финансовия риск за страните, които водят необосновани касационни жалби.

Допълнителна практика от базата данни на кантората

От анотираната база данни на кантората по разпоредба чл. 353 ГПК са индексирани и следните решения:

[VKS] Решение № 2 / 11.04.2022 (т. д. № 2/2021 г.) — Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГК, докладчик съдията Бонка Дечева чл. 353 ГПК За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Тълкувателно дело № 2 от 2021 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховен касационен съд е образувано с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 21.05.2021 г. на основание чл. 292 ГПК по предложение на състав на първо гражданско отделение на ВКС с Определение № 42 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 3957/2020 г. по следния въпрос: „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 353 ГПК

• Решение № 634 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 327/2009 г — Вярно е, че в ЗЧСИ няма срок за продължителността на дисциплинарното производство, а само за разглеждането и решаването на дисциплинарното дело от Д.
• Решение № 406 от 10.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2024 г — Съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези – местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза.