Кога е допустима молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1 ГПК и как се изчислява срокът?

Разпоредбата на чл. 305, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е един от най-често прилаганите, но и най-често оспорваните процесуални механизми в българското съдебно производство. Практическият спор, който тя решава, е фундаментален за правната сигурност: кога е допустимо да се атакува влязло в сила съдебно решение и как точно се изчислява срокът за подаване на молбата за отмяна. Честотата на приложението на тази норма се дължи на сложността на гражданските отношения и на стремежа на страните да оспорят окончателни съдебни актове, позовавайки се на нови обстоятелства или доказателства. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по въпроса, като в над 147 решения е разяснил условията за допустимост и начина за изчисляване на сроковете. Грешка в изчисляването на срока или в квалифицирането на основанието за отмяна води до оставяне на молбата без разглеждане, което лишава страната от възможността да защити правата си чрез извънредното производство.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 305, ал. 1 ГПК установява тримесечен срок за подаване на молбата за отмяна, който започва да тече от различни моменти в зависимост от конкретното основание за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1 ГПК. Текстът на нормата, в редакцията, в сила от 01.03.2008 г. и изменена с ДВ, бр. 42 от 2009 г., разграничава следните хипотези:

Според т. 1 на ал. 1, срокът тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Това се отнася за случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, където се твърди, че са възникнали нови обстоятелства или са открити нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат представени по-рано.

Според т. 2 на ал. 1, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК (когато решението е постановено на основание на друг акт, който е отменен или изменен), срокът тече от деня на влизане в сила на решението или на узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила.

Според т. 3 на ал. 1, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, срокът тече от деня на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила.

Според т. 4 на ал. 1, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, срокът тече от деня на влизане в сила на последното решение.

Според т. 5 на ал. 1, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК и чл. 304 ГПК, срокът тече от деня на узнаване на решението. Това е ключова хипотеза, която засяга нарушения на процесуалните права, като липса на редовно призоваване.

Алинея 2 на чл. 305 ГПК (въведена с ДВ, бр. 42 от 2009 г.) предвижда специален шестмесечен срок за случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, считано от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд прилага строги критерии за допустимостта на молбата, като акцентира върху обективната невъзможност страната да е знаела за основанието за отмяна в първоинстанционното производство.

В Решение № 137 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 650/2016 г. на ВКС, IV г. о., съдът приема, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице само когато твърдяните обстоятелства са съществували към момента на решението, но не са могли да бъдат релевирани поради обективна невъзможност. В конкретния случай молителките са представили писма от Държавен архив, но ВКС приема, че с данни за тези обстоятелства те са могли да се снабдят своевременно при полагане на дължимата грижа за водене на делото. Следователно, липсата на обективна невъзможност за узнаване води до отхвърляне на молбата, независимо от формалното спазване на срока, ако съдът прецени, че страната е била небрежна.

В Определение № 1197 от 4.12.2023 г. по т. д. № 1872/2023 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът оставя молбата за отмяна без разглеждане, тъй като фактическите твърдения не обуславят възможност за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съдът посочва, че недопустимостта на молбата изключва необходимостта от обсъждане на други възражения, включително твърденията за просрочен тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Това показва, че съдът проверява първо основанието за отмяна, а след това допустимостта по срокове.

В Решение № 49 от 8.03.2019 г. по гр. д. № 324/2019 г. на ВКС, III г. о., ГК, съдът разглежда хипотезата по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, свързана с узнаване на решението. Съдът приема, че връчването на съобщението за решението е било редовно по чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като молителят е напуснал адреса за повече от един месец и не е посочил нов адрес. Тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК (нарушение на правото на защита), молбата е неоснователна. Това подчертава, че за да тече срокът по т. 5, трябва да е налице реално нарушение на правото на защита, а не просто субективно твърдение за неупоменаване.

В Определение № 3819 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 1721/2024 г. на ВКС, IV г. о., ГК, производството е образувано по молба за отмяна, базирана на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът разглежда допустимостта на молбата относно влязло в сила решение на апелативен съд, като проверява дали са налице предпоставките за отмяна поради нарушение на процесуалните права. Практиката показва, че дори при формално подадена молба, съдът дълбоко проверява дали е имало реална възможност за защита в предходното производство.

Чести грешки

1. Грешно определяне на началния момент на срока. Страните често погрешно смятат, че срокът тече от датата на постановяване на решението, а не от датата на узнаване на новото обстоятелство или на решението (в случаите по т. 5).

2. Липса на доказателства за обективна невъзможност. Както е прието в Решение № 137 от 27.05.2016 г., представянето на документи, които са могли да бъдат събрани по-рано с дължима грижа, не е основание за отмяна. Много молители не доказват, че са били обективно невъзможни да представят доказателствата в първоинстанционното производство.

3. Неправилно квалифициране на основанието за отмяна. Често се позовават на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (нови обстоятелства), когато реално става дума за нарушение на процесуалните права (т. 5), или обратно. Това води до прилагане на грешен срок или грешни критерии за допустимост.

4. Пропускане на задължението за посочване на нов адрес. В случаите по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, ако страната е напуснала адреса си за повече от месец и не е уведомила съда, връчването се счита за редовно, както е прието в Решение № 49 от 8.03.2019 г. Това лишава страната от възможността да твърди, че не е узнала за решението.

5. Подаване на молба при липса на съществено значение на новите обстоятелства. Дори да е спазен срокът, ако новите обстоятелства не са от съществено значение за изхода на делото, молбата се оставя без уважение.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна, първата стъпка е прецизно идентифициране на основанието по чл. 303, ал. 1 ГПК. Необходимо е да се съберат доказателства, че новото обстоятелство или доказателство е съществувало към момента на решението, но не е могло да бъде представено поради обективни причини. Срокът по чл. 305, ал. 1 ГПК е преклузивен и не може да бъде възстановен. Молбата трябва да съдържа точни данни за датата, от която е станало известно новото обстоятелство, и да приложи доказателства за това.

За страната, която се брани, стратегията включва оспорване на допустимостта на молбата чрез доказване, че молител е знаел или е могъл да знае за твърдяното ново обстоятелство в предходното производство. Трябва да се акцентира върху липсата на обективна невъзможност за представяне на доказателствата, както и върху евентуално просрочие на тримесечния срок. Ако молбата е по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, бранещата се страна трябва да докаже редовността на връчването на съобщенията, включително чрез отбелязвания на връчителите за напускане на адреса.

Процесуални особености

Производството по чл. 305 ГПК е извънредно производство. Молбата за отмяна се подава до съда, който е постановил решението, но се разглежда от Върховния касационен съд (за решения на апелативни съдове) или от съответния въззивен съд (за решения на районни съдове), в зависимост от реда, предвиден в чл. 307 ГПК. Срокът за обжалване на определенията по чл. 307 ГПК е едноседмичен от съобщението, пред друг тричленен състав на ВКС или съответния съд. Таксата за молбата за отмяна е държавна такса, размерът на която се определя по Тарифата за държавните такси, събирани от съдебните органи. В случаите, когато молбата е недопустима, съдът я оставя без разглеждане, а разноските се разпределят в полза на насрещната страна, както е прието в Определение № 1197 от 4.12.2023 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 305 ГПК

• Решение № 145 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2013 г — Иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав.
• Решение № 180 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 128/2013 г — Мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо.