Разпоредба чл. 34 от ЗС (ВКС) — устойчива практика (149 решения)

Въпросът за правото на всеки съсобственик да поиска прекратяване на общата собственост чрез делба е един от най-честите казуси в гражданското съдебно производство. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по тази норма е изключително богата и устойчива, обхващаща стотици актове, които изясняват границите на това право, условията за неговото упражняване и процесуалните особености на делбата. Настоящият материал разглежда същността на чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) и начина, по който висшата съдебна инстанция прилага тази разпоредба в конкретни спорове, базирайки се на реални решения от последните години.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 34 от ЗС е императивна норма, която гарантира правото на излизане от съсобственост. Текстът се състои от три алинеи, които следва да се тълкуват в тяхната цялост:

Алинея 1 установява основното право: „Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.“ Това означава, че правото на делба е неотчуждимо и не може да бъде ограничено чрез договор между съсобствениците. Единствените изключения са законови забрани или физическа/правна невъзможност за разделяне на вещта, която би променила нейното предназначение.

Алинея 2 препраща към правилата за делба на наследство: „Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.“ Това означава, че процедурата за определяне на дялове, заличаване на неравенства и изплащане на стойност се ръководи от нормите, приложими към наследствените делби.

Алинея 3 закрепва императивния характер на правото: „Искът за делба не се погасява“. Това е ключова защита за съсобственика, която означава, че изтичането на давностни срокове не лишава лицето от правото да поиска прекратяване на съсобствеността, стига тя да съществува в момента на предявяване на иска.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на ВКС показва няколко устойчиви теза, които формират практиката по чл. 34 ЗС:

1. Необходимост от установена съсобственост
В Определение № 4971 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2227/2025 г., I г. о., съдът подчертава, че делба се допуска само когато бъде установено, че имуществото е съсобствено между съделителите. Ако един от претендиращите е индивидуален собственик, искът за делба е неоснователен. В този казус искът е отхвърлен, тъй като между страните не е налице съсобственост, а И. С. Д. -С. е признат за индивидуален собственик.

2. Делба на незаконни строежи
В Определение № 257 от г. на ВКС по гр. д. № 3876/2019 г., II г. о., се приема, че докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява обект на собственост, който може да се дели. Законът не съдържа изрична забрана за разпореждане с незаконен строеж, поради което той не е изключен от гражданския оборот. Следователно, липсата на разрешение за строеж не пречи на делбата, стига сградата да е реално съществуваща и да е обект на собственост.

3. Процесуални изисквания и доказателства
В Определение № 860 от г. на ВКС по гр. д. № 4436/2025 г., I г. о., се разглежда въпросът за допустимостта на касационно обжалване. Съдът приема, че очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима пряко от мотивите му. В случая, въззивният съд е обсъдил всички доказателства и е подвел фактите към правната норма, поради което не е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Това подчертава, че за да бъде отменено решение по делба, грешката трябва да е видима и груба.

4. Принципът на случайния подбор и допустимост на жалбата
В Определение № 2078 от 26.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2984/2024 г., I г. о., се разглежда жалба, в която се твърди нарушение на принципа на случайния подбор (чл. 9 ЗСВ). ВКС приема, че доводите за нарушение на този принцип не отговарят на фактите и не могат да обусловят допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Методиката за случайно разпределение на делата е спазена, което означава, че процедурни нарушения, които не са довели до съществено ограничение на правата на страните, не са достатъчни за касация.

5. Връзка с други норми (чл. 63 ЗС, чл. 26 ЗЗД)
В същото Определение № 860 от 24.02.2026 г. се цитират и чл. 63, ал. 2 ЗС, както и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Това показва, че при делба често се засягат въпроси за нищожност на предходни разпоредителни сделки (напр. дарения), които трябва да бъдат предварително или едновременно оспорени, за да се установи действителният кръг на съсобствениците.

6. Искът за делба като императивно право
В Определение № 4971 от 03.11.2025 г. се потвърждава, че правото на делба е свързано с установяването на правото на собственост. Ако собствеността не е установена или е индивидуална, правото на делба не възниква. Това е фундаментално условие, което съдът проверява по служебен ред.

Чести грешки

При воденето на дела за делба страните често допускат следните грешки:

• Предявяване на иск без доказана съсобственост. Както се вижда от Определение № 4971 от 03.11.2025 г., ако ищецът не може да докаже, че е съсобственик, а не индивидуален собственик или че вещта е обща, искът ще бъде отхвърлен.
• Игнориране на противна уговорка. Въпреки че чл. 34, ал. 1 ЗС казва „въпреки противна уговорка“, в практиката често се оспорват договори за забрана на делба. Трябва да се има предвид, че такава уговорка е нищожна, но нейното наличие може да усложни процесуалното положение, ако не е оспорена своевременно.
• Неоспорване на предходни сделки. Често се иска делба, без да е оспорена предходна сделка (напр. дарение), с която е прехвърлена собствеността. В Определение № 860 от 24.02.2026 г. се споменава за иск за нищожност на дарение, което е необходимо условие за установяване на съсобствеността.
• Неправилно определяне на предмета на делбата. Опитите за делба на части от имот, които са физически неделими или са заети от обществени обекти (напр. улици, както е в цитираното в списъка Решение № 41 от 26.05.2020 г.), са недопустими. Делбата трябва да обхваща целия имот или да се извърши чрез изплащане на стойност.
• Липса на конкретизация на дяловете. В искането трябва да се посочват конкретните идеални части, които се претендират. Общите формулировки водят до отказ за разглеждане или отхвърляне.
• Пропускане на процесуални срокове за възражения. Въпреки че искът за делба не се погасява, възраженията за нищожност или отменителност на предходни сделки подлежат на давност. Пропускането на тези срокове може да блокира пътя към делбата.

Как се води казусът

За страната, която иска делба (ищец):

1. Установяване на правото на собственост. Първата и най-важна стъпка е да се представят документи, доказващи, че имотът е съсобствен (нотариални актове, заповеди за наследствено право, вписвания в имотния регистър).
2. Проверка за препятства. Трябва да се провери дали имотът е неделим по естество или предназначение. Ако е неделим, искането трябва да е за делба чрез изплащане на стойност.
3. Оспорване на предходни сделки. Ако съсобствеността е възникнала или е нарушена чрез оспорима сделка, тя трябва да бъде оспорена в рамките на давностните срокове.
4. Предявяване на иск. Искът се предявява пред районния съд по местонахождението на имота. В него се иска установяване на съсобствеността и извършване на делба.
5. Представяне на доказателства. В първата инстанция трябва да се представят всички доказателства. Както сочи Определение № 860 от 24.02.2026 г., пропуснатите доказателства в първа инстанция трудно могат да се поправят във въззивната, освен ако не са били невъзможни за представяне.

За страната, която се брани (ответник):

1. Възражение за липса на съсобственост. Ако ответникът е индивидуален собственик, той трябва да представи документи, доказващи това, както е в казуса от Определение № 4971 от 03.11.2025 г.
2. Възражение за неделимост. Ако имотът не може да се раздели физически без да се промени предназначението му, се иска делба чрез изплащане на стойност, а не чрез натурално разделяне.
3. Възражение за давност на предходни сделки. Ако ищецът се опитва да оспори сделка, която е извършена преди повече от 5 или 10 години (в зависимост от вида на сделката), се прави възражение за изтекла давност.
4. Оспорване на размера на дяловете. Ако съсобствеността е призната, се оспорват конкретните идеални части, които ищецът претендира, като се представят доказателства за реалните вноски или правни основания.

Процесуални аспекти

Производството по делба е гражданско. Решенията по делба подлежат на въззивно обжалване пред окръжния съд. Касационното обжалване пред ВКС е допустимо само при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК. Както се вижда от цитираните определения (напр. № 860 от 24.02.2026 г. и № 2078 от 26.04.2025 г.), ВКС често не допуска касационно обжалване, ако не е налице противоречие в практиката, или ако жалбата не сочи за съществено нарушение на закона, което да е довело до неправилно решаване на делото. Таксата за касационна жалба е 25 лв., както е посочено в Определение № 2078 от 26.04.2025 г. Разноските за адвокатско възнаграждение се осъждат в полза на печелившата страна, като размерът им се определя от съда (напр. 1022.58 евро в Определение № 860 от 24.02.2026 г. и 1500 лв. в Определение № 4971 от 03.11.2025 г.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 34 ЗС

• Решение № 15 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2010 г — Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване.
• Решение № 348 от г. на ВКС по гр. д. № 2212/2008 г — В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна.