Table of Contents

Как се приспада времето на задържане и домашен арест при лишаване от свобода и пробация?

В наказателното право един от най-честите практически спорове, възникващи на етапа на изпълнение на присъдата или при нейното обжалване, е точното изчисляване на срока, през който осъденият е бил лишен от свобода преди окончателното влизане в сила на съдебния акт. Правилното прилагане на разпоредбата за приспадане е от критично значение, тъй като тя директно определя кога лицето ще придобие право на условно предсрочно освобождаване или кога ще приключи изпълнението на наказанието. Честотата на тези спорове се дължи на сложността на процесуалните действия, които могат да доведат до ограничаване на свободата на обвиняемия, както и на разликите в третирането на различните видове мерки за неотклонение. Върховният касационен съд е формирал устойчива практика по този въпрос, обхващаща стотици решения, които тълкуват буквалния смисъл на чл. 59, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, в действащата ѝ редакция, установява ясен алгоритъм за преобразуване на времето, през което лицето е било ограничено в свободата си преди осъждането. Текстът предвижда, че времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация. Законът прави съществено разграничение между двете мерки и техните еквиваленти в изпълнението на наказанието.

Според точка 1 от алинеята, един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация. Това означава, че задържането под стража има по-голяма тежест при преобразуването му в пробация, отколкото домашният арест. От друга страна, според точка 2, два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. Така законодателят отчита по-малката степен на ограничаване на свободата при домашния арест в сравнение със задържането под стража.

Важно е да се отбележи, че ал. 2 на чл. 59 разширява понятието „задържане“. Освен мярката за неотклонение „задържане под стража“, задържане е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. Ал. 3 допълва, че приспадането се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. Ал. 4 пък урежда специфичен случай за приспадане при наказанието лишаване от права.

Как съдилищата прилагат нормата

Практиката на Върховния касационен съд демонстрира стриктно спазване на буквата на закона, като същевременно анализира контекста на наложените наказания и тяхната справедливост.

В Решение № 22 от г. на ВКС по н. д. № 1105/2021 г., III н. о., НК, докладчик съдията Милена Панева, съдът разглежда въпроси, свързани с индивидуализацията на наказанието, включително лишаването от право да се управлява моторно превозно средство. Въпреки че фокусът е върху административните нарушения и причините за злополуката, решението потвърждава принципа, че ограниченията на правата трябва да са законоустановени и необходими за постигане на целите на наказанието. В контекста на чл. 59, ал. 1 НК, това означава, че приспадането не може да се използва за заобикаляне на необходимите срокове за изпълнение на наказанието, ако те са определени правилно.

В Решение № 242 от г. на ВКС по н. д. № 91/2023 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова, съдът анализира прилагането на чл. 59, ал. 1 НК във връзка с чл. 354а, ал. 1 НК. В случая става въпрос за подсъдим, осъден на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок. Съдът подчертава, че при определяне на наказанието и неговото изпълнение, включително приспадането на предходно задържане, се отчитат смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Решението потвърждава, че ако наказанието е справедливо и съответства на тежестта на деянието, искането за намаляване под минимума по чл. 55 НК не се уважава, което индиректно валидира и правилното изчисление на срока за изпълнение, включващо приспадането.

В Решение № 236 от г. на ВКС по к. н. д. № 186/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски, се разглежда жалба срещу присъда, включваща опит за умишлено убийство. Съдът отменя присъдата в частта за квалифициращи обстоятелства и оправдава подсъдимия по тях, но оставя в сила останалата част. В такъв случай, промяната на квалификацията на престъплението налага преизчисляване на наказанието и съответно на приспадането на времето на задържане, за да се гарантира, че осъденият не изтърпява по-дълъг срок, отколкото е предвидено за новата квалификация.

В Решение № 91 от г. на ВКС по н. д. № 165/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Милена Панева, съдът разглежда индивидуализацията на наказанието, като отчита чистото съдебно минало и трудова ангажираност. Решението потвърждава, че определеното наказание е справедливо. При прилагането на чл. 59, ал. 1 НК, това означава, че приспадането на времето на задържане е част от общия баланс на справедливостта. Ако съдът е отчетел правилно личността на подсъдимия, то и изчислението на срока за освобождаване, базирано на приспадането, се приема за законосъобразно, стига да е извършено в съответствие с точките 1 и 2 на алинеята.

Чести грешки

При прилагането на чл. 59, ал. 1 НК се допускат няколко типични грешки, които водят до неправилно изчисляване на срока за изпълнение на наказанието:

Неправилно преобразуване на домашния арест: Честа грешка е зачитането на един ден домашен арест за един ден лишаване от свобода, вместо за половин ден (два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода).
Пропускане на задържане по други закони: Съдилищата или администрацията понякога не приспадат времето на задържане по реда на ЗМВР или други специални закони, ако то не е оформено изрично като мярка за неотклонение „задържане под стража“, въпреки че ал. 2 изрично го включва.
Неотчитане на прекратени производства: При осъждане за едно престъпление, често се пропуска приспадането на времето на задържане по друго престъпление, по което производството е прекратено, ако има връзка по чл. 23, ал. 1 НК.
Грешка при пробация: При приспадане за пробация, един ден задържане трябва да се зачете за три дни пробация, а не за един или два. Тази грешка води до удължаване на срока на пробацията.
Неправилно тълкуване на „задържане“: Понякога се тълкува тесно понятието „задържане“, като се игнорират фактически ограничения на свободата, които не са оформени като процесуална мярка, но са свързани с престъплението.

Как се води казусът

За страната, която иска приспадане (осъденият или неговият защитник), стъпките са следните:

Да се събере пълна документация за всички периоди на задържане и домашен арест, включително тези по други закони или по прекратени производства.
Да се извърши прецизно изчисление според точките 1 и 2 на чл. 59, ал. 1 НК.
Да се подаде искане до съда за издаване на разпореждане за приспадане или да се оспори изчислението на администрацията при изпълнение на наказанието.
При отказ или неправилно изчисление, да се обжалва пред въззивната инстанция, като се посочат конкретните норми и факти.

За страната, която се брани (прокуратурата или администрацията), стъпките са:

Да се провери дали всички периоди на ограничение на свободата са документирани и са свързани с престъплението.
Да се приложи стриктно буквалното тълкуване на съотношенията (1:1 за лишаване от свобода при задържане, 2:1 за домашен арест).
Да се провери дали има основания за приспадане по ал. 3 (връзка по чл. 23 НК).
Да се оспорят исканията за приспадане, ако периодите не са свързани с осъждането или ако са приспаднати вече по друго наказание.

Процесуални аспекти

Въпросите за приспадане по чл. 59, ал. 1 НК често възникват в рамките на производството по изпълнение на наказанието или при обжалване на присъди. Съгласно практиката, отразена в цитираните решения, тези въпроси могат да бъдат предмет на касационно обжалване, ако засягат справедливостта на наказанието или неговото изпълнение. В Решение № 242 от 3.07.2023 г. се разглежда жалба по реда на глава ХХІІІ от НПК. В Решение № 91 от 4.07.2018 г. също се разглежда жалба срещу въззивна присъда. Сроковете за обжалване са тези, предвидени в НПК за съответните актове (присъди, определения). Таксите за касационно обжалване се определят от Закона за държавните такси. Важно е да се отбележи, че ако въпросът е за чисто аритметично изчисление, той може да се реши и от съда, постановил присъдата, чрез разпореждане, което може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 59 НК

Решение № 336 от 04.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 1692/2011 г — Производството по делото е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Ф.
Решение № 338 от г. на ВКС по н. д. № 1494/2011 г — Счита че съдът неправилно го е одобрил като не е приложил чл.