Продължаване на процесуални срокове по чл. 63, ал. 1 ГПК: Практика и условия

В гражданското и търговското производство спазването на сроковете е фундаментално изискване за реализиране на правата на страните. Практическият спор, който често възниква пред съдилищата, се отнася до възможността за отстраняване на последиците от пропуснат срок чрез неговото продължаване. Тази тема е изключително честa, тъй като процесуалните действия – от внасяне на такси и отстраняване на нередовности до подаване на жалби – са обвързани с императивни крайни срокове. Когато страната не успее да изпълни задължението си в определения срок, тя рискува производството да бъде прекратено или искът да бъде оставен без разглеждане. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е основният инструмент, който позволява на съда да реагира на обективни пречки, възпрепятствали страната да действа навреме. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика с над 166 решения по тази норма, която очертава строгите граници на понятието „уважителни причини“.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 63 ГПК регулира режима на продължаване на сроковете. Текстът е структуриран в три алинеи, които следва да се тълкуват в тяхната цялост:

Алинея 1 установява общото правило, че както законните, така и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани. Това се извършва от съда по молба на заинтересованата страна. Ключови условия за допустимост на молбата са две: тя трябва да бъде подадена преди изтичането на първоначалния срок и да има наличие на уважителни причини, които са възпрепятствали страната да извърши процесуалното действие.

Алинея 2 регламентира параметрите на новоопределения срок. Той не може да бъде по-кратък от първоначалния. Освен това, течението на продължаването започва от момента на изтичане на първоначалния срок, което гарантира, че страната получава пълния обем време, предвиден от закона или съда.

Алинея 3 въвежда изрични изключения от правилото за продължаване. Тя посочва, че ал. 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Това означава, че за тези специфични „решителни“ срокове не съществува механизъм за продължаване по реда на чл. 63, а само механизъм за възстановяване по чл. 64 ГПК.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС разкрива строги критерии за оценка на „уважителните причини“ и разграничение между продължаване и възстановяване на срокове.

В Определение № 158 от 28.03.2019 г. по ч. гр. д. № 769/2019 г. на ВКС, IV г. о., съдът приема, че неизпълнение на изискванията за редовност на исковата молба и указанията на съда в продължение на повече от две години не може да се приеме за уважителна причина по чл. 63, ал. 1 ГПК. В този казус ищецът не е внесъл дължимите държавни такси и не е вписал исковата молба, въпреки че законът е предвиждал това. ВКС подчертава, че добросъвестността на страната не е достатъчна, ако недостатъците не са отстранени в разумен срок.

В Определение № 226 от 7.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1823/2016 г. на ВКС, III г. о., се разграничава приложението на чл. 63 ГПК от това на чл. 64 ГПК. Съдът посочва, че когато вече е постановено преграждащо определение за пропуснат срок, частната жалба подлежи на разглеждане, за да се провери дали срокът наистина е пропуснат. Ако е пропуснат, обжалваното определение се потвърждава, но молбата за възстановяване на срока (по чл. 64 ГПК) следва да се разгледа отделно. Продължаването по чл. 63 ГПК е възможно само преди изтичането на срока, докато възстановяването е за пропуснат такъв.

В Определение № 60434 от 6.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4656/2021 г. на ВКС, III г. о., се разглежда въпросът за възможността да се иска възстановяване на срок, в случай че страната е могла да поиска удължаване. ВКС потвърждава, че този въпрос е разрешен в съответствие с трайната практика, като изолацията поради заболяване се разглежда като потенциално особено непредвидено обстоятелство, но само при доказана връзка с конкретния процесуален представител и период. Липсата на ясни доказателства (например снимка на тест, която не идентифицира лицето) води до отхвърляне на искането.

В Тълкувателно решение № 4 от 3.02.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС се поставя въпросът за срока по чл. 390, ал. 3 ГПК за предявяване на бъдещ иск. Мнозинството приема, че този срок не може да бъде продължаван при условията на чл. 63, ал. 1 ГПК над предвидения едномесечен срок. Аргументът е, че чл. 63, ал. 3 ГПК има ограничителен характер и изрично предвижда изключения, чието разширително тълкуване е недопустимо, тъй като би накърнило процесуалните права на страната.

В Определение № 4487 от 6.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2806/2025 г. на ВКС, I г. о., нормата на чл. 63, ал. 1 ГПК се прилага във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това показва, че продължаването на срокове е релевантно и в материалноправни контексти, интегрирани в процесуалното производство, особено когато става въпрос за прекъсване или прекъсване на давност по процесуален ред.

В Определение № 123 от 25.02.2015 г. по ч. т. д. № 250/2015 г. на ВКС, II т. о., се разглежда приложението на чл. 63, ал. 1 ГПК в търговското производство. Съдът проверява дали са налице основания за допускане на касационно обжалване, като акцентира върху необходимостта от ясно формулирани уважителни причини за пропуснатите действия от страната.

Чести грешки

При прилагането на чл. 63, ал. 1 ГПК страните често допускат следните процесуални грешки:

• Подаване на молба след изтичане на срока: Най-честата грешка е опитът за продължаване на срок, който вече е изтекъл. В този случай молбата е недопустима, тъй като чл. 63, ал. 1 ГПК изисква тя да е подадена преди изтичането. За пропуснат срок е приложим само чл. 64 ГПК.
• Липса на доказателства за уважителни причини: Страните често твърдят наличие на „уважителни причини“, без да представят обективни доказателства. Както е прието в Определение № 158 от 28.03.2019 г., просто неизпълнение на задълженията за дълго време не е уважителна причина.
• Объркване между продължаване и възстановяване: Страните понякога подават молба по чл. 63 ГПК за срокове, които са изтекли, вместо да подадат молба по чл. 64 ГПК. Съдът не може да продължи изтекъл срок по чл. 63 ГПК.
• Опит за продължаване на решителни срокове: Страните понякога искат продължаване на сроковете за обжалване или за молба за отмяна, които са изрично изключени от чл. 63, ал. 3 ГПК.
• Неотстраняване на недостатъци в разумни срокове: Дори да е поискано продължаване, ако страната не отстрани недостатъците (напр. не внесе такси) в новоопределения срок, това се тълкува като липса на добросъвестност.

Как се води казусът

За страната, която иска продължаване на срок, алгоритъмът е следният:

1. Определете дали срокът е законен или определен от съда.
2. Уверете се, че срокът не е изтекъл. Ако е изтекъл, преминете към процедура по чл. 64 ГПК.
3. Съставете писмена молба, в която ясно посочвате уважителните причини за невъзможност да извършите действието в срок.
4. Приложете доказателства за тези причини (медицински документи, доказателства за форсмажор и др.).
5. Подайте молбата в деловодството на съда преди изтичането на първоначалния срок.

За страната, която се брани срещу искането за продължаване, стратегията включва:

1. Проверка дали молбата е подадена в срок. Ако е след изтичане, заявете недопустимост.
2. Оспорване на „уважителните причини“ като субективни или недоказани.
3. Посочване на факта, че страната е имала възможност да действа, но не е го направила (както в Определение № 158 от 28.03.2019 г.).
4. Ако става въпрос за решителен срок, посочете изричното забрана по чл. 63, ал. 3 ГПК.

Процесуални аспекти: Обжалване, срокове и такси

Разпоредбата на чл. 63 ГПК е процесуална норма, чието приложение се оспорва чрез частна жалба. Съгласно практиката на ВКС, определенията на съда, с които се отказва продължаване на срок или се прекратява производството поради пропуснат срок, са преграждащи за по-нататъшното развитие на делото.

Срокът за обжалване на такива определения е 7 дни от съобщаването им на страната. Частната жалба се подава чрез съда, постановил обжалвания акт. Таксата за частна жалба е 25 лв. за физически лица и 50 лв. за юридически лица, освен ако законът не предвижда друго за конкретния вид производство.

Важно е да се отбележи, че ако съдът откаже продължаването и прекрати производството, това определение може да бъде обжалвано пред въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди прекратяването, страната може да поиска касационно обжалване само ако са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито ВКС често не установява в тези казуси, освен ако не е налице противоречие с установената практика или нов правен въпрос.

В случай че искането за продължаване е отхвърлено, но страната е подала и молба за възстановяване на срока (чл. 64 ГПК), тази молба следва да се разгледа отделно, дори ако преграждащото определение е влязло в сила, както е прието в Определение № 226 от 7.06.2016 г. ВКС подчертава, че влязлото в сила разпореждане за връщане на жалба не е пречка за разглеждане на молбата за възстановяване.

Страните следва да имат предвид, че при отказ за продължаване или възстановяване, разноските за адвокатско възнаграждение на печелившата страна могат да бъдат присъдени, както е в Определение № 60434 от 6.12.2021 г., където са присъдени 300 лв. разноски.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 63 ГПК

• Решение № 74 от г. на ВКС по гр. д. № 1350/2018 г — Когато посочените в исковата молба данни са достатъчни за постигане на тези цели, евентуални пропуски при индивидуализацията на ответната страна и неотстраняването им от съда не съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
• Решение № 297 от г. на ВКС по гр. д. № 4979/2023 г — В исковото производство при основателност на претенцията на ищеца държавата следва да бъде осъдена да плати наследственото задължение, вкл.