Какви са изискванията към указанията на съда за отстраняване на нередовности по чл. 129, ал. 2 ГПК?

Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е един от най-често прилаганите и оспорвани нормативни текстове в гражданското и търговското производство. Практическият спор, който възниква, се свежда до въпроса дали съдът е дал достатъчно ясни, конкретни и пълни указания на ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности в исковата молба. Честотата на споровете се дължи на факта, че неправилно формулираните или непълните указания водят до незаконосъобразно връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК, което лишава ищеца от възможност за защита на правата му, или пък до безпричинно прекратяване на производството. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща над 174 решения, формира строги критерии за съдържанието на тези указания, като акцентира върху необходимостта от прецизност и съобразяване с фактическата обстановка по делото.

Какво точно казва разпоредбата

Съгласно буквалния текст на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В същото съобщение съдът е длъжен да посочи и възможността за ползване на правна помощ, ако има необходимост и право на това. Ако адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се извършва чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

Разпоредбата предвижда и последващи действия при неизпълнение на задълженията. Когато ищецът не отстрани нередовностите в определения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. В случай че адресът не е известен, молбата се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. Същият ред се прилага и когато нередовностите се забележат по време на производството (чл. 129, ал. 4 ГПК). Важно е да се отбележи, че поправената искова молба се смята за редовна от деня на първоначалното ѝ подаване (чл. 129, ал. 5 ГПК).

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на актуалната практика на ВКС разкрива няколко ключови принципа, които задължително се спазват при прилагането на чл. 129, ал. 2 ГПК:

1. Изискването за конкретност и изчерпателност на указанията.
В Определение № 3495 от 25.06.2026 г. по ч. гр. д. № 2188/2026 г., I г. о., ГК, ВКС подчертава, че при наличие на нередовности, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са „достатъчно ясни и точни, да са конкретни, пълни и изчерпателни“. В конкретния казус съдът е констатирал нарушение, тъй като районният съд не е дал конкретни указания за довнасяне на дължимия размер на държавната такса, считайки основанието на исковете за неуточнено. ВКС указва, че само даването на такива конкретни указания и тяхното неизпълнение би било основание за връщане на молбата по чл. 129, ал. 3 ГПК.

2. Забрана за даване на указания, които надхвърлят обективните предели на влязло в сила решение.
В Определение № 1784 от 3.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1096/2026 г., II г. о., ГК, ВКС отменя определения на долните съдилища, с които е било прекратено производството. ВКС приема, че районният съд е процедирал в отклонение от чл. 129, ал. 2 ГПК, като е напътвал ищците да навеждат придобивно основание, което не е обхванато от обективните предели на предходно влязло в сила решение. Тъй като указанията са били безпредметни и неправилни, не е възникнало правомощие за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на молбата.

3. Необходимост от прецизно определяне на дължимата държавна такса.
От същото Определение № 3495 от 25.06.2026 г. става ясно, че при частично внесена държавна такса съдът дължи даване на конкретни указания за довнасяне на точно определения остатък. В случая ВКС изчислява, че остава за довнасяне сума от 484 лв. (247.47 евро), и указва на Софийския районен съд да даде такива указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, преди да пристъпи към евентуално връщане на молбата.

4. Разграничение между процесуални нередовности и материалноправни въпроси.
В Определение № 2185 от 30.04.2025 г. по гр. д. № 3289/2024 г., I г. о., ГК, ВКС разглежда въпроси, свързани с чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Практиката показва, че съдът не следва да използва процедурата по чл. 129 ГПК за преценка на материалноправни въпроси, които не са обект на проверка за редовност на исковата молба, освен ако не са пряко свързани с изискванията по чл. 127 и 128 ГПК.

5. Обвързващо значение на указанията за последващи действия.
В Определение № 3495 от 25.06.2026 г. ВКС указва, че след даването на правилните указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд трябва да процедира съобразно поведението на ищеца – или да разгледа делото при отстранена нередовност, или да върне молбата по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Това потвърждава, че процедурата е двустепенна и строго регламентирана.

Чести грешки

На базата на анализираните решения, най-честите грешки в практиката са:

• Неконкретни указания за държавната такса: Съдът посочва общо, че таксата е недовнесена, без да изчисли точния размер на липсващата сума, което прави невъзможно изпълнението на задължението от страна на ищеца.
• Навеждане към нерелевантни правни основания: Съдът дава указания за отстраняване на „недостатъци“, които всъщност засягат материалноправното основание на иска, а не процесуалната редовност на молбата.
• Прекратяване на производството вместо връщане: При липса на отстраняване на нередовностите, съдът прекратява производството по чл. 130 ГПК, вместо да върне исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК, което е недопустимо, ако не са налице предпоставките за прекратяване.
• Игнориране на обективните предели на предходни решения: Съдът изисква от ищеца да посочи факти или основания, които са обхванати от обективните предели на вече влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо.
• Липса на информация за правна помощ: В съобщението за отстраняване на нередовности не е посочена възможността за ползване на правна помощ, както изисква чл. 129, ал. 2 ГПК.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищецът):
1. При получаване на определение по чл. 129, ал. 2 ГПК, внимателно анализирайте дали указанията са конкретни и изпълними.
2. Ако указанията са неясни или изискват невъзможни действия, подайте частна жалба срещу разпореждането/определението, с което се дават тези указания, като твърдите, че те нарушават чл. 129, ал. 2 ГПК поради липса на конкретност.
3. Ако указанията са ясни, отстранете нередовностите в едноседмичния срок. Внимавайте с изчисляването на държавната такса – ако е неясна, поискайте изясняване или внесете по-голям размер, за да избегнете връщане.
4. Ако молбата е върната по чл. 129, ал. 3 ГПК, подайте частна жалба в 7-дневен срок, като оспорите връщането, ако считате, че нередовностите са отстранени или че указанията са били незаконосъобразни.

За страната, която се брани (ответникът):
1. Ако ищецът е подал молба с явни процесуални нередовности, направете писмено възражение за редовността на исковата молба, като посочите конкретните нарушения на чл. 127 и 128 ГПК.
2. Ако съдът е дал неясни указания, които позволяват на ищеца да продължи делото, оспорете това в жалбата срещу окончателното решение, като твърдите нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК.
3. Ако ищецът не е отстранил нередовностите, настоявайте пред съда за връщане на молбата по чл. 129, ал. 3 ГПК, а не за прекратяване на производството, освен ако не са налице други основания за прекратяване.

Процесуални актове, срокове и такси

Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба. За тази жалба не се представя препис за връчване. Срокът за обжалване е 7 дни от връчването на определението за връщане. Таксата за частната жалба се дължи съгласно Закона за държавните такси. Важно е да се отбележи, че ако държавната такса не е внесена напълно, но е даден ход на молбата, длъжностното лице отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси (чл. 129, ал. 6 ГПК). При невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 4 ГПК, се прилага чл. 77 ГПК (чл. 129, ал. 7 ГПК).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 129 ГПК

• Решение № 50002 от 22.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2022 г — С Определение № 50210 от 25.09.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.
• Решение № 64 от г. на ВКС по т. д. № 457/2012 г — С определение № 18/17.01.2013 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при констатация за съществуваща вероятност да е процесуално недопустим съдебен акт решение № 116 на САС, ТК, 6-и с-в, от 21.10.2011 г.