Кога се прекратява изпълнителното производство и какви са последиците за вписаните възбрани?

В практиката на съдебните изпълнители и в съдебните производства често възниква въпросът за съдбата на изпълнителното производство, когато взискателят бездейства или когато възникнат определени процесуални основания за неговото прекратяване. Един от най-честите спорове се отнася до тълкуването на чл. 433, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който изброява изчерпателно основанията за прекратяване на производството с постановление. Особено дискусивен е въпросът дали прекратяването на производството води автоматично до заличаване на вписаните възбрани и какви са правните последици от изтичането на срока за бездействие на взискателя. Настоящият материал разяснява буквалното съдържание на нормата и устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), базирана на над сто и седемдесет решения по въпроса.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 433, ал. 1 от ГПК установява, че изпълнителното производство се прекратява с постановление в осем конкретни случая. Първият случай е представянето от длъжника на разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, удостоверяващи плащане или внасяне на сумата преди образуването на производството. Ако разписката е с незаверен подпис, при спор взискателят е длъжен писмено да декларира, че тя не е издадена от него, в противен случай се приема за истинска. Второто основание е писменото искане на взискателя за прекратяване. Третото е обезсилване на изпълнителния лист. Четвъртото е отмяна с влязъл в сила съдебен акт на акта, въз основа на който е издаден листът, или признаването му за подправен.

Петото основание настъпва, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не се намира друго секвестируемо имущество. Шестото е неплащане на дължимите авансово такси и разноски, освен в случаите по чл. 83 ГПК. Седмото е представянето на влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или 440 ГПК. Осмото и най-често прилагано в практиката основание е неизискването от взискателя на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Алинея 2 от чл. 433 ГПК разграничава прекратяването от приключването, което настъпва с изпълнение на задължението и събиране на разноските. Алинея 3 задължава съдебния изпълнител служебно и незабавно да вдигне наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. Алинея 4 уточнява, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на производството, има действие занапред. Алинея 5 защитава правата на трети лица, придобили имоти преди прекратяването, както и редовността на плащанията, извършени от трети задължени лица към съдебния изпълнител.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на ВКС изяснява ключови аспекти от приложението на чл. 433, ал. 1 ГПК, особено във връзка с т. 8 (бездействието на взискателя) и последиците за вписаните възбрани.

В Решение № 50073 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 4386/2021 г. на ВКС, II г. о., ГК, се приема, че изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК няма за последица заличаване на вписаните в изпълнителното производство възбрани. Съдът подчертава, че до изпълнение от съдебния изпълнител на вмененото му задължение по чл. 433, ал. 3 ГПК, възбраните остават в сила. Това означава, че прекратяването на производството не е автоматично и незабавно по отношение на обезпечителните мерки, ако съдебният изпълнител не е предприел действия по вдигането им.

В Определение № 1995 от 27.05.2025 г. по т. д. № 329/2025 г. на ВКС, II т. о., ТК, се разглежда връзката между прекратяването на изпълнителното производство и предявяването на иск по чл. 439 ГПК. Съдът допуска касационно обжалване на решение, с което е отхвърлен иск за установяване, че длъжникът не дължи суми, предмет на принудително изпълнение, поради погасяване по давност. Това показва, че прекратяването на производството не пречи на длъжника да защитава материалните си права чрез отделен иск, ако взискателят не е погасил вземането реално.

В Определение № 187 от 4.04.2022 г. по т. д. № 12/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК, се засяга въпросът за допустимостта на касационно обжалване на решения, свързани с прекратяването на производство срещу дружество в несъстоятелност. Съдът указва, че при наличие на влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност и прекратяване на дейността, процесуалните действия по изпълнението се прекратяват, но това не засяга правата на кредиторите в общата маса, ако те са били предявени навреме.

В Определение № 50591 от 27.10.2022 г. по т. д. № 2179/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК, се приема, че позоваването на изтекла погасителна давност е право на длъжника. В случая, когато касаторът е трето лице за облигационното отношение, то не може да се брани с възражение за погасяване по давност на задължението, по повод на което е предприето принудителното изпълнение. Това потвърждава, че основанията за прекратяване по чл. 433 ГПК не могат да бъдат заобикаляни чрез процесуални измами от трети лица.

В Определение № 50030 от 29.10.2024 г. по т. д. № 2246/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК, се разглежда приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК във връзка с чл. 119 ЗЗД. Практиката показва, че бездействието на взискателя не означава автоматично погасяване на вземането по материалноправен ред, а само процесуално прекратяване на принудителното изпълнение.

В Решение № 271 от 5.05.2026 г. по гр. д. № 516/2026 г. на ВКС, III г. о., ГК, се тълкува чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. При изявление на взискателя за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че това е безусловна волева декларация, която води до прекратяване, но не засяга правото на взискателя да образува ново производство, ако не е изтекла погасителна давност.

Чести грешки

Една от най-честите грешки е приемането, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично заличава вписаните възбрани в имотния регистър. Както бе посочено по-горе, съгласно Решение № 50073 от 3.04.2024 г., заличаването изисква активно действие от страна на съдебния изпълнител, което не винаги е незабавно.

Втора грешка е смесването на прекратяването с приключването. Прекратяването означава, че производството не е достигнало до изпълнение на задължението, докато приключването означава, че задължението е изпълнено. Това има значение за възможността за повторно образуване на производство.

Трета грешка е допускането, че трети лица могат да възражат погасителна давност в производство по чл. 517, ал. 4 ГПК. Съгласно Определение № 50591 от 27.10.2022 г., това право принадлежи само на длъжника по облигационното отношение.

Четвърта грешка е игнорирането на изискването за писмена форма при искането за прекратяване от взискателя (т. 2). Устните изявления в съдебна зала, ако не са протоколирани като писмено искане за прекратяване, не са достатъчни за постановяване на прекратяващо постановление.

Пета грешка е приемането, че неплащането на такси (т. 6) прекратява производството незабавно. Практиката изисква съдебният изпълнител да е отправил предварително предупреждение за плащане, преди да постанови прекратяване.

Как се води казусът

За страната, която иска прекратяване (най-често взискателят по т. 2 или длъжникът по т. 1 и т. 7), стъпките са следните. Първо, трябва да се подготви писмено искане или доказателство (разписка, съдебен акт). Второ, документът се подава до съдебния изпълнител, по чието дело тече производството. Трето, след постановяване на прекратяващото постановление, страната трябва да следи дали съдебният изпълнител е издал разпореждане за вдигане на възбраните, тъй като това не е автоматично, а е задължение по чл. 433, ал. 3 ГПК.

За страната, която се брани (длъжникът, който иска да спре изпълнението), стратегията включва доказване на плащане преди образуването на делото (т. 1) или предявяване на иск по чл. 439 ГПК за установяване, че задължението не съществува (т. 7). Ако взискателят бездейства повече от две години, длъжникът може да поиска от съдебния изпълнител да констатира това бездействие и да прекрати производството по т. 8. Важно е да се провери дали възбраните са заличени, тъй като те могат да пречат на разпореждането с имотите дори след прекратяването на делото.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална и се съдържа в ГПК. Актовете, с които се прекратява производството, са постановления на съдебния изпълнител. Те не се обжалват пред съд по реда на чл. 435 ГПК, а пред административния ръководител на съдебния изпълнител, а след това пред районния съд. Сроковете за обжалване са строги и започват да течат от съобщението на постановлението. Държавните такси за обжалване на действия на съдебния изпълнител се определят от Тарифата за държавните такси. В случаите, когато прекратяването е по т. 7 (иск по чл. 439 ГПК), съдебното производство е самостоятелно и таксите за него са по общия ред за искови производства.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 433 ГПК

• Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г — Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.
• Решение № 110 от 10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2069/2013 г — Постъпила е молба от [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 45/3.06.2011 г.